Решение № 1283 от 25.10.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1283 гр. Пловдив, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от А. Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20235300501064 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Образувано по подадена въззивна жалба от Р. Г. Я., ЕГН********** от гр.***** чрез пълномощника му адв.В.Д. против решение №707/20.02.2023г., постановено по гр.д.

№9563/22г.по описа на ПдРС,2-ри гр.с.,с което е отхвърлен предявения от Р. Г. Я. против Н.

Н. Г., ЕГН-********** от гр.***** осъдителен иск за присъждане на сумата в размер на 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в причиняване на напрежение, притеснение, бепокойство, страх и психически тормоз, в резултат от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в монтиране на видеокамера на горен външен ъгъл на козирката на гаража, който ползва, без съгласието на ищеца, насочена към целия двор на къщата и входа откъм улицата и към входа на къщата,с която се заснема и наблюдава и е осъден ищеца да заплати на отнетика сумата от 800 лбв.разноски по делото.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се уважи предявения иск.Претендира разноски за двете инстанции.

В жалбата са изложени оплаквания, че неправилно съдът е приел, че щом камерата е била монтирана от майката на ответника, а не от самия него, не е налице противоправно поведение, както и че било установено, че камерата реално е работила и е извършвала 1 записи. Противоправното поведение на ответника се изразявало в неговото бездействие, а именно непротивопоставяне на вредоносното държане на въпросната камера и поддържането на условия за видеонаблюдение към обитаваното от ищеца жилище и че с факта на монтиране на камерата се създавало в ищеца чувство на напрежение, притеснение и безпокойство.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемият Н. Н. Г.,ЕГН-**********, с който се изразява становище за неоснователност на жалбата – правилно съдът е приел, че не е налице елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, тъй като не се установява, че въззиваемият е монтирал камерата и че не е доказано по делото, че въззивникът е претерпял неимущетвени вреди. Иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК, ПОС намира, че решението е валидно и допустимо като постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, в съответствие с основанието и петитума на предявения иск.

ПОС, като съобрази доводите на страните съгласно чл.235,ал.2 вр.с чл.12 от ГПК на релевираните в жалбата основания, намира за установено следното:

Пред ПРС е предявен иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр.с чл.52 от ЗЗД от Р.

Г. Я. против Н. Н. Г. за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в причиняване на напрежение, притеснение, бепокойство, страх и психически тормоз, в резултат на противоправно поведение на ответника, който е монтирал камера за видеонаблюдение на козирката на ползвания от него гараж, насочена към обитаваната от него жилищна сграда и дворно място, без негово знание и съгласие.

Поддържа, че от поставяне на камерата станал нервен и тревожен, изпитвал стрес от факта,че е непрекъснато наблюдаван и следен, както и страх от възможността записите да бъдат използвани за злепоставянето му;ограничил контактите си с близки ипознати, които не желаели да посещават жилище му и да бъдат заснемани.

В отговора си по по чл.131 от ГПК ответникът Н. Н. Г., ЕГН********** изразява становище за неоснователност на иска.Не оспорва,че е собственик на апартамент на ет.1 от четириетажната сграда, построена в дворното място на ул.***** и на гаражна клетка,находяща се в двора, че ищецът е собственик на втория жилищен етаж. Счита, че макар той да е собственик на апартамента, в него живее майка му-А. Г.а,която е единствен ползвател на същия.Не оспорва,че на козирката на гаража е монтирана видеокамера, но не от него, а от майка му; причина за монтирането на камерата било обстоятелството, че майка му няколко пъти виждала лица, които се крият под козирката на гаража и се катерят по него в опит да преминат в съседния двор, в който собственикът държал ценни вещи във връзка с търговската си дейност. Твърди,че обсега на камерата, който заснемала е било полето пред 2 гаража на около 2 местра, като от монтирането й до настоящия момент, никога камерата не е насочена да заснема към жилищната сграда, нито гаражната врата на дворното място.Освен това камерата от монтирането й до настоящия момент никога не е функционирала, заисвала и съхранявала каквито и да е било данни тъй като интернет връзка, която била подавана от жилището му била твърде слаба; никога ищецът не е казвал на него или на майка му, че не желае да има камера в двора, че камерата го притеснява; никога ищецът не се интерисувал дали камерата работи и какво заснема. Счита,че настоящето дело е повод да бъде притиснат и тормозен, тъй като отношенията с ищеца са силно влошени.

По делото са представени писмени доказателства,изготвена е СТЕ,приета неоспорена от страните,разпитани са двама свидетели:А. Г.а-майка на ответника и Ю. Я. - син на ищеца.

По делото се установява,че страните са съседи в една жилищна сграда /ЖС/, като ответникът е собственик първия жил.етаж и 1 гараж в двора, а ищецът е собственик на втория етаж и ид.ч. от дв.място. Не се спори, че на козирката на гаража на ответника е монтирана камера.

От представения по делото НА № *****.1997г.за дарение на недв.имот се установява,че родителите на ответника-Н. и А. Г.и са му дарили процесния апартамент и гаражната клетка, на която е монтирана камерата, като са си запазили пожизнено право на ползване. Установява се от НА № *****1971г.,че ищецът е собственик на апартамент,находящ се на втори етаж от същата жилищна сграда и на идеална част от дворното място,в качеството му на наследник на Г. Я..

Районният съд е приел, че не е доказано, че ответникът е монтирал въпросната камера, а е доказано, че същата е монтирана от неговата майка в упражняване на правото си на ползване, а синът й е придобил само голата собственост върху апартамента и гаража, поради което той не носи отговорност за нейните действия и бездействия.

От показанията на св.А. Г.а–майка на ответника се установява,че тя живее сама в собствения на сина си имот на ул. *****. Свидетелката посочва,че именно тя е закупила процесната камера по съвет на брат си и е поискала нейното поставяне, защото се притеснявала от кражби. Тези свои притеснения обосновава с факта, че видяла как непознат мъж се опитва да отвори вратата на гаража й, а после прескочил оградата към двора на съседа й, където той държал битова техника. След като тя се развикала, мъжът избягал, скачайки отново на техния гараж; съседът й споделил, че четири пъти са го обирали, като му откраднали ценни и скъпи вещи.От тогава тя започнала да се страхува от кражби и по съвет от брат си решила да монтира камерата. Тя купила камерата, а брат й пратил човек, който я монтирал; човекът й казал, че камерата може да снима 1,5-2 метра пред гаража, но не може да работи, защото рутерът е слаб; свидетелката установи, че сем.Я.и не са разговаряли с нея и не са й казали, че тази камера ги притеснява и че искат да бъде демонтирана.

Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни и достоверни, тъй като същата възпроизвежда своите преки и непосредствени впочатления и са непротиворечиви,тъй като са подкрепени от останалите доказателства по делото.

3

От показанията на свидетеля-Ю. Я.,син на ищеца, се установява,че през м.02-03.2022 г. видял, че баща му бил притеснен и афектиран, защото забелязал, че има монтирана камера на съседния гараж, обективът на която бил насочен фронтално напред и обхващал цялата сграда, дворното място и входа на кооперацията така, както е описано от вещото лице по делото; всеки път , когато отивал, позицията на камерата била различна; баща му бил притеснен и разтревожен - поради влошените съседски отношения, той бил сино притеснен, че може да бъде контролиран от ответника какво прави във всеки момент.

Съдът не кредитира показанията на този свидетел, които преценява на основание чл.172 ГПК като заинтерисовани с оглед близката роствена връза с ищеца и признанието му, че той има друго лично дело с ответника, и необективни и противоречащи на заключението на СТЕ.

От заключението на ВЛ А. К. по приетата неоспорена съдебно-техническата експертиза се установява,че на гаражната клетка, собственост на ответника,е монтирана под козирката камера за видеонаблюдение,чиито обектив е насочен към съдения двор,но заснема и врата на двора откъм улицата.Вещото лице не установи обективът на камерата да обхваща входната врата на сградата, както и че обективът на камерата към момента на огледа е в същото положение, както на снимката на ищеца, приложена с ИМ. Според ВЛ камерата може да извършва видео-запис ако има SD карта, но такава карат не била монтирана, поради което камерата не е правила видео-записи; обективът на камерата бил насочен срещу входната врата на двора и в посока на съседния двор /л.64-гръб от д.РС/; че обективът на камерата не може да бъде дистанционно пренасочван.

Съдът кредитира заключението на ВЛ като обективно и компетентно. От заключението на ВЛ се установява, че няма данни вратат на къщата да е в обхвата на обектива на камерата; че приложената към ИМ по делото от ищеца снимка на обектива на камерата съвпада с насоченоднна ва камерата към момента на изготвянето на СТЕ, от което следва, че същият не е манипулиран.

Въззивният съд споделя изводът на ПРС,че не е налице противоправно поведение, извършено от страна ответника Г. нито като действие (монтирането на камера за видеонаблюдение),нито като бездействие - Че монтирането на камера от ползвателя е елемент от правото му да ползва имота, с каквото право ответникът-собственик няма, поради което не е правно задължен да носи отговорност за действията на ползвателя. Не е налице противоправно поведение от ответника и неговата майка при поставянето на процесната камера, тъй като по делото се установи от една страна, че ответникът не е поставил процесната камера /липсва субективният елемент/, че камерата е поставена с цел превенция от крадци, а не с намерение да се следи и записва ищеца или да се създаде забуда в него, че е под набюдение, което е доказано не само от свидетелските показаня на св.Г.а, но и от заключението на СТЕ, където е казано, че обективът на камерата не е бил насочен към входната врата на ЖС или към апартамента на ищеца, а към външната врата на двора и към съседния двор, т.е. – оборена е презумпцията за виновност по чл.45,ал.2 ЗЗД ; не се доказа твърдението на ищеца по делото, че същият е довел до знанието на ответника и неговата 4 майка, че процесната камера го притеснява, както и че не желае да има такава камера в двора и да поиска тя да бъде демонтирана. Не се доказаха и твърдените неимуществени вреди, претърпени от ищеца - в тази насока са само показанията на св.Ю. Я.,които съдът не кредитира по изложените по-горе съоражения и поради това, че не са подкрепени от други писмени доказателства, напр. медицински бележки, рецепти, доказателства за извършени медицински прегледи и др.

Ето защо не е налице съставомерност на елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което искът е неоснователен и недоказан и правилно е бил отхвърлен от районният съд - решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.