Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261205 от 22.11.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 464/2020
Вид
Решение № 261205
Подписан
22.11.2021
В сила
01.03.2024
Състав
МАГДАЛЕНА СТОЯНОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.44, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 410 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261205 22.11.2021 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаски районен съд пети граждански състав на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

Председател: Магдалена Маринова

При секретаря: Анелия Такова, като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 464 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Г. Бенковски" № 3, представлявано от Коста Чолаков и Борис Паличев-изпълнителни директори, чрез пълномощника: адвокат М.П.В., гр. Бургас, АК -.

Бургас, за приемане за установено по отношение на ответника Г. И.П. - Н., ЕГН: **********,***, че дължи на ищеца сумата от 5750, 95 лева представляваща задължение по щета № 44010211604413, ведно със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното й плащане, както и за присъждане на разноските, направени по исковото дело и в заповедното производство.

Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че на 30.06.2016 година в землището на село К., община Камено, ответникът, при управление на комбайн с peг. № **, без да откачи хедера на машината, навлиза в насрещната лента и става причина за ПТП. От ПТП са нанесени щети на лек автомобил марка „Тойота" с peг. № ** MB, собственост на „Сожелис - България" ЕООД. Увреденото лице е имало сключен договор за застраховка „Каско +" за срок от 21.06.2016 година до 20.06.2017 година със застрахователното дружество, предявило иска. За причинените щети е образувана преписка № **, по която за отстраняване на щетите по автомобила в „доверен сервиз“ е определено и изплатено обезщетение в размер от 5 750, 95 лева. На следващо място в исковата молба е посочено, че към 30.06.2016 година ответникът не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност". С изплащане на обезщетението застрахователното дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение. С писмо от 17.03.2017 година ответникът бил поканен да възстанови изплатената сума на ищеца, но изпълнение на това задължение не последвало.

Поради изложеното от името на застрахователното дружество - ищец е предявен иска, като първоначално е подадено заявление за издаване на заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба са приложени доказателства.

В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуален представител - адвокат В., дава писмен отговор на предявения иск, в който го оспорва като неоснователен и недоказан по подробно изложени съображения. Счита, че следва да бъдат уточнени конкретните обстоятелства на ПТП. Излага, че ищецът следва да установи и дали не са налице основания, представляващи общи изключения за изплащане на обезщетението. Счита, че следва да бъде установено и основанието, на което е управляван автомобила от г-жа П.. На следващо място от името на ответника е направено възражение, че е налице хипотезата на груба небрежност при управлението на МПС поради управлението му на полски път. Счита, че е недоказано твърдението на ищеца, че ответникът е сменил лентите за движение, предвид съдържанието на двустранния протокол. В писмения отговор е оспорен и представения двустранен констативен протокол, с оглед установените в него обстоятелства и правната му релевантност, последното с оглед довод за липса на хипотези, при които този протокол може да бъде съставен. По отношение на механизма на настъпване на ПТП е посочено, че комбайна е бил в работен режим и с включен жълт, означителен сигнал, както и че лекият автомобил се блъска в комбайна. В писмения отговор е направено възражение за съпричиняване. Искът е оспорен и по размер като прекомерен по подробно изложени съображения. По изложените съображения от името на ответника е поискано отхвърляне на предявения иск. В писмения отговор са приложени доказателства.

В постъпила преди първото по делото съдебно заседание молба процесуалният представител на ответника излага, че МПС се е движело по път, който не е за обществено ползване и който не е урегулиран от ЗДвП. Твърдението е, че водачът на лекия автомобил е ударил комбайна, докато комбайна е бил в работен процес, а не обратното, както твърди ищеца.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, конкретизира иска относно механизма на ПТП като посочва, че ПТП е настъпило на черен път, в местността „Т*“, близо до гробищния парк, след чешмата. Уточнява, че ПТП е станало при разминаване на лекия автомобил и комбайн, тъй като ответникът не е спазил необходимата дистанция. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически твърдения относно основателност на иска.

В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и оспорва конкретизацията на фактите, направена от ищеца. Сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага, че водачът е действал с груба небрежност, тъй като е управлявал МПС на черен път, при положение, че там се извършва селскостопанска дейност и по която причина е закачен хедера на комбайна. В тази насока излага правен довод, че грубата небрежност е изключен риск, съгласно общите условия на застрахователя и не е имало основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Поради изложеното от името на ответната страна е поискано отхвърляне на предявения иск.

По материално правната квалификация на иска настоящият състав приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 410 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение, платено от ищеца за вреди, причинени от противоправно поведение на ответника - причиняване на ПТП, настъпила на 30.06.2016 година, при управление на комбайн, без да откачи хедера на машината и навлизане в насрещна лента.

Уточнено е в молба /лист 72 от делото/, че ПТП е станало при разминаване между лекия автомобил и комбайна, като лекият автомобил е бил в движение, а не спрял.

Ответникът с поведението си е създал пречки и опасности за движението, поставил е в опасност живота и здравето на хората и причинил имуществени вреди.

Ответникът не е спазил необходимата дистанция.

От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и н тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна относно наличието на противоправно поведение от страна на ответника и механизма на настъпване на ПТП:

Видно от двустранен констативен протокол за ПТП № ** година, подписан от двамата участници в ПТП, лекият автомобил е бил в спряло състояние и е ударен от друго превозно средство при движение в една посока и в същата лента /предвид отразяванията в графити на т.12 „Обстоятелства“/. Като вреди по лекия автомобил са описани цяла лява страна, врати, стъкла, огледало.

Протоколът е Приложение № 3 към чл.5, ал.1 от оспорен като неверен от процесуалния представител на ответника. Съгласно чл.5 от

Наредба № Iз – от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно средство. Ответникът оспорва верността на констативния протокол относно описания в него механизъм на ПТП и твърди, че не е било налице посоченото правно основание за съставяне на протокола, предвид вида на уврежданията. Поради това счита, че ПТП е следвало да се установи от компетентните органи.

Като свидетел в протокола е вписан Т.И. Т., който е разпитан и като свидетел по делото. Той е пътувал в лекия автомобил и е очевидец на случилото се. Свидетелят Т. излага, че пътували по към градина на водача на автомобила, която се намира извън село К. и спрели, защото видели, че идва комбайн, а там пътя се стеснява. Свидетелят пояснява, че не е имало място, където да се преместят, а от другата страна е имало такава възможност. Не знае дали водачът на комбайна ги е видял. Пояснява още, че комбайна се е движел с хедер /6 – 7 метра/, за което счита, че той няма право. Не забелязал светлинен или звуков сигнал. По отношение на уврежданията посочва, че огледалото изпращяло, притисната била колонката между двете стени, счупени били задното стъкло, задната колонка също. Пояснява, че се изплашили и се обадили на Полицията. Дошли двама полицаи и направили съответната проверка за алкохол.

Предвид изложеното относно съдържанието на протокола и показанията на свидетеля Т. настоящият състав приема, че в случая не е налице несъответствие с установените от тях факти.

Като свидетел по делото е разпитан и С.П.П., който е един от полицаите, посетили мястото на ПТП. Установява, че на място проверили участниците за употреба на алкохол и не установили такава. Впечатленията му са, че те нямали спорове относно вината и обстоятелствата по ПТП, нямали дебати в тази насока и заявили, че ще се оправят. Свидетелят пояснява, че режещата част на комбайна била в най- високата си част, и предполага, че делителят, който е в края, е нанесъл щетата на тавана на лекия автомобил. Свидетелят си спомня, че е бил увреден тавана и не си спомня дали са били счупени стъклата на автомобила.

Като свидетел по делото е разпитан и Р.М.Б., който работи във фирмата на ответника. Той излага, че пътувал в комбайна заедно с него и се движели в посока към гробищата. Уточнява, че пътят е черен път, за което по делото няма спор. Излага, че комбайна има два буркана от двете страни, които били включени и светели. Видял лекият автомобил, който идвал срещу тях и счита, че можели да се разминат, ако лекият автомобил изчакал.

Прибрали комбайна колкото може вдясно, защото видели, че автомобилът не спрял. За да не закачи хедера спрели комбайна и колата преминала. Уточнява, че има „мъртва точка“ между хедера и колата и когато минала колата видели, че се е „осуркала“ и спряла. Тогава слезли от комбайна, за да видят какво се е случило и установили, че колата е ударена.

Посочва, че с водача на автомобила, която била жена, пътува и един мъж. Свидетелят, който бил в комбайна я чул да казва, че колата й поднесла към комбайна. Обадили се на тел.112 и Полиция, които чакали да дойдат около час – два.

От показанията на другия свидетел чиито разпит е поискан от ответника – В.Т.Т. се установява, че той пътувал с пожарния трактор след комбайна. Уточнява, че комбайнът бил спрял, за да може да мине колата, но не видял самия удар. След като отишъл на място се установило, че колата е поднесла в задната част и се е ударил в хедера. Показанията му са, че автомобилът бил ударен отзад, отстрани, в лявата част. Той също установява, че на място е бил колегата му С.П.П., който пътувал в комбайна.

Предвид изложеното настоящият състав приема, че от разпитаните по делото свидетели не се установява еднозначно механизмът на ПТП

- дали лекият автомобил е бил спрял или комбайна е бил спрял или двете превозни средства са били в движение като са се разминавали. Установява се настъпване на ПТП и уврежданията по лекия автомобил.

По делото е допуснато извършване на две съдебно – технически експертизи – основна и повторна, предвид оспорване заключението на основната експертиза от ответната страна. Заключението на вещото лице инж. Г. е за това, че водачите на двете пътни превозни средства са имали възможност да се възприемат и да реагират по адекватен начин, като се разминат безопасно. Експертът дава заключение, че водачът на лекия автомобил е спряла плътно вдясно, като е изгасила двигателя.