Определение № 260295 от 06.11.2020, Окръжен съд - Добрич

О П Р

Е Д Е Л Е

Н И Е

№260295 гр. Добрич, 06.11.2020 г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д

А

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТЕМЕНУГА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕОРГИ ПАВЛОВ

ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИ ПАВЛОВ В. ч. гр. д. № 909/2020 г. по описа на Добричкия окръжен съд:

Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.

Въззивно частно гражданско дело № 909/2020 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по частна жалба на „***“ ЕООД гр. София срещу Разпореждане № 8953/01.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2192/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за следните суми: 714.82 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит № 745020/11.10.2016 г., сключен между длъжника в качеството си на кредитополучател и „***“ ЕАД, задължението по който е погасено от „***“ ЕООД в качеството му на поръчител по договор за предоставяне на поръчителство от 11.10.2016 г., сключен между „***“ ЕООД и длъжника, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане;

114.94 лв., представляваща договорна лихва за периода 21.05.2017 г. – 20.01.2018 г.; 414.49 лв., представляваща наказателна лихва за периода 11.07.2017 г. – 03.08.2020 г.; 49.87 лв., представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране на вземането; 139.26 лв., представляваща възнаграждение в полза на кредитора по сключения договор за предоставяне на поръчителство.

Кредиторът обжалва горепосочения съдебен акт с оплаквания за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон, като моли за неговата отмяна и постановяване на друг съдебен акт от въззивната инстанция, с който да се разпореди издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните вземания.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание чл. 413, ал. 1 ГПК, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и отговаряща на изискванията на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 - 261 ГПК.

Частната жалба е подадена от длъжника в установения от чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок от съобщаването на разпореждането.

Частната жалба е допустима и следва да се разгледа по същество.

Разглеждана по същество, частната жалба се явява неоснователна.

Съображенията на Съда са следните:

От доказателствата по делото се установява, че кредиторът и поръчителят са свързани лица по смисъла на параграф 1 от допълнителните разпоредби на ТЗ. Със сключването на договора за поръчителство между свързани лица се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до недействителността на основание чл. 26, ал. 1, предложение второ във вр. с чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Уговорката за заплащане на административни разноски във връзка с опити за извънсъдебно погасяване на задължението представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.

143, т. 3 ЗЗП във връзка с чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Същата е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 10а ЗПК, тъй като по своето естество не представлява такси или комисионна за дейност, свързана с усвояване и управление на кредита. С уговарянето на посочените административни разноски се цели заобикаляне на въведените с чл. 33, ал. ЗПК ограничения. Същата е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Уговорката за заплащане на възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство е неравноправна клауза по смисъла на 143, т. 3 ЗЗП във вр. с чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК. Същата е нищожна поради противоречие със закона и добрите нрави – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Клаузата е нищожна като заобикаляща закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Със сключването на договор за поръчителство се цели заобикаляне ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

С оглед на така изложените съображения, атакуваният съдебен акт на първоинстанционния съд, се явява правилен и законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.

С оглед гореизложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

О П

Р Е Д

Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8953/01.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2192/2020 г. по описа на Районен съд - Добрич Разпореждане № 8949/31.08.2020 г. по ч. гр. д. № 2187/2020 г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.