Решение № 143 от 09.10.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. З. 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – З. в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен Черешаров при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Асен Черешаров Гражданско дело № 20255420100181 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК - първа фаза по допускане на делба.

Образувано е по иск с правно основание чл. 34 ЗС във връзка с чл. 341– 344 ГПК и се намира в първата фаза на съдебната делба, предявен от И. А. К., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. З. ул. „Г.“ № *; Е. М. К., ЕГН ********** с адрес: обл. К., жк „В., бл. *, вх. Б, ет. *, ап.*; Р. М. К., ЕГН ********** с адрес: обл. К.и, ***, срещу С. Р. Б., ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. З. ул. „С.С. № *, за прекратяване на съсобствеността върху първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда на ул. „Г.“ № * в гр. З. индивидуализиран като самостоятелен обект с идентификатор

***, и върху поземлен имот с идентификатор ***, с площ 363 кв.м.

С отговора на исковата молба, ответницата е поискала включване в делбата и на помещенията, нанесени в кадастралната карта като сграда *** – гараж, със застроена площ 13 кв.м., и сграда *** – селскостопанска сграда, със застроена площ 15 кв.м. Предявила е инцидентен положителен установителен иск за притежаваните от нея 9/18 идеални части от тези помещения по наследство от Р.М.К. и Р. Р. К., както и искане по чл.

1

537, ал. 2 ГПК за отмяна на констативен нотариален акт № 177, том I, нотариално дело № 172/2024 г. на нотариус Д. Б., рег. № 535 на НК.

Ответницата оспорва самостоятелността на кадастрално нанесените обекти и поддържа, че те са част от наследственото застрояване, поради което претендира делбата им заедно с първия жилищен етаж.

В срока по чл.131 ГПК от ответниците по насрещната искова молба и ищци по гр.д. 181/20205 г., по описа на РС – З. е постъпил отговор.

Сочи се, че наведените твърдения в насрещния иск по настоящото гражданско дело, не отговарят на обективната истина, както и не намират опора в закона и в приобщения доказателствен материал.

Ответниците сочат, че са изключителни собственици на претендираните от ответницата Сграда с идентификатор №*** по КККР на З. както и на Сграда с идентификатори №*** по КККР на З. и двете находящи се в имот с идентификатор ***, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 363 кв. м., стар номер 363, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/15.07.2008 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***.

Твърдят, че посочените сгради са построени от И. А. К., ЕГН ********** и нейния вече покоен съпруг с техни средства и труд през 1985 1987 г., както и че И. А. К. и покойният й съпруг, а след неговата смърт и децата им, са тези, които след като е построена сградата са упражнявали явно и необезпокоявано от никого владения върху посочените сгради с намерение за своене. Те, в нито един момент от както са построени сграда с идентификатор №*** по КККР на З. Сграда с идентификатори №*** по КККР на З. не са допускали С. Б. да владее и ползва същите. Сочат, че единствено и само И., Е. и Р. К.и имат ключове от горните сгради, като ответницата С. Б. няма такива.

Горните действия са манифестирани спрямо всички останали включително и спрямо ответницата по настоящия спор открито и явно.

Във връзка с горното на ответницата никога не й е било позволявано от ответниците, да извършват фактически действия по владение или държане на процесиите сгради. На ответницата по спора не й е било позволявано от 2 страна на ищците да ползва, да владее или да се разпореждат по някакъв начин с процесния имот и сгради.

Във връзка с гореизложеното, а именно, че ищците (ответници по НИМ) считат процесиите сгради за техни, е налице и инициирана и процедура пред Нотариус при Районен съд З. за изповядване на сдЕ. и съставяне на констативен нотариален акт за собственост на процесиите сгради приключила със съставянето на НА № 177, том I, рег. № 1, н.д. № 172/2024 г. на нотариус Д. Б. с peг. № 535 на Нотариалната камара.

Ищците признават правото на С. Б. върху половината от първия жилищен етаж и дворното място. Поддържат, че останалата половина принадлежи общо на тях. За гаража и стопанското помещение твърдят изключителна собственост, придобита от М.К. и И. К. посредством строителство с техни средства и труд и давностно владение, продължено от ищците.

Позовават се на разрешение за строеж № 1138/25.04.1988 г., протокол за строителна линия и ниво, съгласие на съседа Ф.Т., удостоверение за търпимост и констативния нотариален акт от 2024 г. Оспорват заключението на вещото лице и поддържат, че спорните помещения имат собствено предназначение и входове. Искат отхвърляне на инцидентния установителен иск. Ищците ограничават описанието на гаража до нанесената площ от 13 кв.м. и извеждат самостоятелността му от отделното кадастрално отразяване.

Ответницата поддържа, че земята и първоначалните постройки са придобити от родителите Р. и Р. К. че с дарението от 1986 г. на брат й М. К. е прехвърлен само вторият жилищен етаж и че впоследствие не е прехвърляна собственост върху спорните помещения. Оспорва придобивната давност поради липса на явно отблъскване на правата на собствениците и сънаследниците. Иска делба при квоти 9/18 за нея, 1/18 за И., 4/18 за Е. и 4/18 за Р. М. К.. Поддържа, че кадастралното отразяване не съответства на реалното състояние.

Не основава претенцията си на наличие на отделен гаражен обект от 13 кв.м., а на наследствената съсобственост върху първия етаж и принадлежащите му несамостоятелни части.

Не се спори, че вторият жилищен етаж, индивидуализиран като обект ***, не е предмет на делбата и е собственост на ищците.

3

С определение № 312/30.09.2025 г. по гр. дело № 181/2025г. допълнително заявените помещения са включени в предмета на производството.

Между страните – съделители не се пори относно това, че всички те са наследници на общия им наследодател Р.М.К. –бивш жител на Община З. и Р. Р. К., бивш жител на гр. З. както и че същите са били собственици на недвижим имот, представляващ УПИ I-363, кв. 38 по ПУП на гр. З. одобрен със Заповед № РД-221/16.02.1982 г. на Председателя на ОНС С., който имот е идентичен, съгласно Удостоверение № 465/08.12.2023 г., издадено от Община З. с Поземлен имот с идентификатор ***; вид територия – Урбанизиран; начин на трайно ползване (НТП) - ниско застрояване (до 10 м); площ - 363 кв. м.; стар номер - 363, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/15.07.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***;

***; ***; *** и ***.

Не се спори и относно това, че са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор ***, както и на СО – жилище с идентификатор ***, представляващ първи етаж от жилищната сграда, както и квотите на собственост на съделителите в ПИ и посочения СО – ½ ид. част за С. Б. и ½ ид. част общо за останалите съделители.

Безспорно е и това, че СО – жилище с идентификатор *** не е част от делбената маса.

Спорът между страните се концентрира относно това дали ПИ подлежи на делба, както и дали Сграда с идентификатор №*** (гараж) и Сграда с идентификатор №*** (селскостопанска сграда) са съсобствени между съделителите и подлежат ли на делба помежду им.

Налице е:

Иск за делба на безспорна съсобственост, предявен по отношение на следните вещи:

1. ЖИЛИЩЕ, СОС с идентификатор *** по КККР на З. площ по документ 94.79 кв. м., 1/2 ид. част от входно антре с площ 5,21 кв.м., както и

2. ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; вид територия – Урбанизиран; начин на трайно ползване (НТП) - ниско застрояване (до 10 1.

4 м); площ - 363 кв. м.; стар номер - 363, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/15.07.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; *** и ***, за който между страните е спорно дали представлява обща част по смисъла на чл.38, ал.3 от ЗС.

2.

Делба на спорна съсобственост по отношение на:

1/. СГРАДА с идентификатор №*** (гараж) в ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор ***; вид територия – Урбанизиран; начин на трайно ползване (НТП) - ниско застрояване (до 10 м); площ - 363 кв. м.; стар номер - 363, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/15.07.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***;

*** и ***,

2/. СГРАДА с идентификатор №*** (селскостопанска сграда), в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***; вид територия – Урбанизиран; начин на трайно ползване (НТП) - ниско застрояване (до 10 м); площ - 363 кв. м.; стар номер - 363, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/15.07.2008 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи, имоти с идентификатори:

***; ***; ***; ***; *** и

***.

3/. Съединен иск с правно основание чл.124 във вр. с чл.341, ал.2 от ГПК от С. Б. срещу останалите съделители.

В открито съдебно заседание сраните поддържат депозираните искания, становища и възражения.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за 5 установено от фактическа и правна страна следното:

Страните по делото са наследници по право /С. Б./ и по заместване /чрез М.К./ на Р.М.К. и Р. Р. К. – и двамата бивши жители на Община З..

С нотариален акт № 21, том II, дело № 59/1960 г. Р.М.К. е придобил незастроено дворно място, описано тогава с площ 400 кв.м., представляващо парцел I, имот № 363, кв. 20 по плана от 1959 г. Идентичността с УПИ I-363, кв. 38 по действащия план от 1982 г., съответстващ на ПИ *** с кадастрална площ 363 кв.м., е установена с удостоверение № 465/08.12.2023 г. и СТЕ.

Имотът е придобит по време на брака на Р. и Р. К. сключен през 1948 г.

Жилищната сграда е изградена след издадената виза от 30.01.1961 г. По плана от 1982 г. вече съществуват двуетажната жилищна сграда и две постройки, означени като „мс“ и „пс“. Следователно не се установява тезата, че всички първоначални постройки са изградени за пръв път през 1985–1987 г. или по издадено разрешение от 1988 г.

На 12.09.1986 г. Р. К. дарил на сина си М.К. /наследодател на ищците/ втория, горния жилищен етаж. Собствеността на ищците върху този етаж е безспорна и е извън предмета на делбата.

Не се установява с дарението да са прехвърлени първият етаж и спорните долни гаражни и складови помещения.

С Разрешение за строеж № 1138/25.04.1988 г. /л. 93 от делото/ е разрешено на М.К. да извърши пристройка в границите на делбения имот, като освен посочения писмен документ е приета по делото и нарочна писмена декларация, от Ф.Т., с която е изразено съгласие М.К. да извърши надстройка над гаража си, ,,съгласно разрешение, дадено му от съответните власти“ /л.95/.

Приетите по делото разрешение за строеж, протокол за строителна линия и ниво и удостоверение за търпимост удостоверяват административни и технически обстоятелства, като същевременно не доказват сами по себе си учредяване на вещно право на строеж или прехвърляне на собственост.

Съгласието на съседа за намалени отстояния също не замества волеизявление на собствениците на процесния терен. Удостоверение № 378/09.10.2023 г. по чл. 202 ЗУТ и проектът, послужил за него, са издадени по искане на съделитЕ.та И. К. и засягат обособяването на жилищните етажи , като според 6 приетото заключение по СТЕ не включват целия реален обем на спорните пристройки.

В хода на производството са събрани и гласни доказателства от проведения разпит на свидетелите Х., А., К., К. и П.

Показанията на св. К. и П.се ценят по реда на чл.172 от ГПК, предвид констатирано родство с ответницата Б. – по сватовство с К. /сестра на съпруга на ответницата/ и по съребрена с П./същата е братовчедка със страните Б., Е. и Р. К.и/.