Решение № 45 от 15.04.2026, Районен съд - Велики Преслав

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велики Преслав, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, НО, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Женя С. Проданова като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Административно наказателно дело № 20253610200380 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. М. И., ЕГН **********, депозирана чрез адв. С. Б. – ШАК, , против Наказателно постановление № 25 ***/18.11.2025 г., издадено от Началник РУ – Велики Преслав, към ОДМВР ШУмен, с което е наложено: административно наказание "Глоба" в размер на 400 /четиристотин/ лв. (204, 52 евро) на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ.

В съдебно заседание въззивникът се явява, представлява се от адв. Б., която поддържа жалбата на посочените в нея основания, като моли за присъждане на разноски.

Наказващият орган - редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Предмет на съдебен контрол е Наказателно постановление № 25 -0323-000851/18.11.2025 г., издадено от Началник РУ – Велики Преслав, към ОДМВР - ШУмен, с което на възз. И. М. И., ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, а именно за това, че на че на 21.10.2025 г. в 15:20 часа, в с. Кочово, управлява л.а.“СИТРОЕН КСАРА“, с номер на рама VF7N2RHYF36830076, който не е регистриран по надлежния ред, със служебно прекратена регистрация, във връзка с чл. 143, ал.15 от ЗДвП, собственост на И.У.У., във връзка с чието притежание и използване на автомобила няма сключен действащ договор за задължителна застраховка гражданска отговорност за автомобилистите.

На 21.10.2025 г. служители на РУ – Велики Преслав, ОДМВР ШУмен изпълнявали служебните си задължения, когато получили сигнал за възникнало ПТП, между лекия автомобил, управляван от жалбоподателя и служебен автомобил на други служители и РУ – Велики Преслав. Пристигайки на мястото на сигнала, заварили колите една до друга, успоредно. Установили също, че моторното превозно средство, в което се намирал жалбоподателя И. бил без поставени регистрационни табели, при проверка в информационните масиви се установило също, че колата няма и сключена застраховка 1

„Гражданска отговорност“. На водача били съставени три броя АУАН, касаещи липсата на регистрация, липсата на застраховка „Гражданска отговорност“, както и за причиняването на ПТП. Според свидетелските показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели – Х. Х., Й. З. и С. Б. става ясно, че след извършената проверка е установено, че водачът управлява МПС без сключен и действащ договор за гражданска отговорност на автомобилистите. При предявяване на акта, било отбелязано, че жалбоподателя няма възражения.

В хода на съдебното производство бе приобщена, находящата се по АНП разпечатка от електронния масив на "Гаранционен фонд". От същата е видно, че за датата 21.10.2025 г. в 15:20ч. процесният автомобил не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания на свидетелите Х., З., Б., които съдът кредитира изцяло, писмените материали преписката по АНП, вкл. АУАН № 3266909, заповеди за упълномощаване, разпечатка от "Гаранционен фонд", справки.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с. з. от свидетелите Х., З., Б..

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник РУ – Велики Преслав, към ОДМВР – Шумен, съгласно КЗ и Заповед рег. № 372з-2837/5.8.2025 г. на Директора на ОД на МВР-Шумен, приложена по преписката. Съгласно чл. 647, ал. 2 от КЗ наказателните постановления за нарушенията по чл. 638, ал. 1 до 3 от КЗ се издават от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от материалите по преписката нарушението е установено на територията на гр. Велики Преслав, област Шумен, който град попада в обхвата на ОД на МВРШумен, следователно компетентен да издаде НП е Директорът на ОД на МВР-Шумен или оправомощено от него длъжностно лице. Видно от приложената по преписката Заповед рег. № 372з-2837/5.8.2025 г.. на Директора на ОД на МВР-Шумен, последният е оправомощил изрично издателя на процесното НП Т.Е., Началник РУ – гр. Велики Преслав, към ОДМВР – Шумен, да издава НП за нарушения по чл. 638, ал. 1 до 3 и ал. 5, чл.638а и чл. 639 от КЗ.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът намира, че непосочването в НП, на по-подробно описание на мотивите за приемането липса на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, за несъществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, 2 административнонаказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е "маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя. Но административнонаказващият орган няма задължение да мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е маловажен.

Въззивникът И. е санкциониран за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Съставът на нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ предвижда наказание "глоба" в размер на 400 лв. (204, 52 евро) за лице, което не е собственик на МПС, но управлява същото, без за него да има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От обективна страна настоящият състав приема, че жалбоподателя е осъществил придвижване на л.а. СИТРОЕН КСАРА“, по път отворен за обществено ползване, като доводите, касаещи липсата на осъществено управление, не държат сметка за това, че жалбоподателя е осъществил задвижване, придвижване по път отворен за обществено ползване, което се установяван както от свидетелските показания на разпитаните по делото полицейски служители, така и от разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели. Лекия автомобил не е бил лична собственост на дееца, доколкото липсват доказателства за това, и макар да се твърди, че И. бил закупил процесния автомобил, то това обстоятелство не се установи, липсват писмени доказателства, които да удостоверяват прехвърлянето на собствеността на процесното МПС. Безспорно се установи също, че към момента на съставяне на съставяне на АУАН няма влязла в сила полица за гражданска отговорност. От субективна страна нарушението е извършено при форма на вината небрежност, защото жалбоподателя не е предвиждал последиците, но е могъл и е бил длъжен да стори това, като дългогодишен водач на МПС, видно и от справката за нарушител - водач.

Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ, която разпоредба предвижда, че лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. В настоящия случай от събраните по делото доказателства, бе установено по безспорен и категоричен начин, че въззивникът не е собственик на управлявания от него автомобил, доколкото липсват писмени доказателства удовостоверяващи прехвърлянето на правото на собственост спрямо правонарушителя. Безспорно бе установено и че към датата и часът на деянието – 21.10.2025 г. в 15:20ч. процесният автомобил не е имал валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност".

Съгласно жалбата е видно, че жалбоподателят не бил знаел, че автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което пък спрямо неговия процесуален представител изключвал субективната страна на правонарушението. Безспорно, преди да предприеме управление на което и да било МПС, независимо дали е собствено или предоставено за ползване, правоспособният водач, какъвто е въззивникът, е длъжен да се увери, че за автомобилът има сключена и валидно действаща ГО. Обстоятелството, че собственикът на процесното МПС не бил уведомил жалбоподателя, че липсва такава полица, е ирелевантно в случая, тъй като е следвало самият той да се увери чрез проверка дали е налице това обстоятелство. Към часът, посочен в акта, издаден от компетентните органи, е видно, че той е владеел автомобила за определен период от време, като през същия той е осъществявал придвижване на същия по път отворен за обществено ползване.

Съгласно разпоредбата на чл. 481, ал. 3 от КЗ застраховането на водача по реда на КЗ се явява абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за движението по пътищата. Предвид на тази абсолютна забрана за движение на МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност " от жалбоподателя И. е осъществен състава на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ, с всички негови обективни признаци, а именно управление на МПС, във връзка с чието използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност". В този смисъл са и съответните текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Чл. 483. (1) Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което:

3

1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;