Определение № 477 от 31.07.2023, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 477 гр. Габрово, 31.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Велемира Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20234200500267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.413, ал.2 във връзка с чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Балеви груп 97 " ООД против Разпореждане №1200/12.06.2023г. по ч. гр. д. № 874/2023г. на РС Габрово, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „Гама проект“ АД за сумата от 24 000 лева, представляваща частична неустойка на договорно задължение, произтичащо от чл.2 от Анекс №1/01.02.2023г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2023г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 1 280.00 лева.

Жалбоподателят счита, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, поради допуснато от заповедния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неправилни били изводите на съда, че искането противоречало на добрите нрави доколкото почива на несправедлива договореност, която е в съществен разрез с установените в обществото нрави, както и че липсва еквивалентност на насрещните престации.

Жалбоподателя счита, че в заповедното производство не се проверява дали вземането съществува, а само дали е спорно. Преценката на съда в производството по чл.410 ГПК се ограничавала единствено до изложените от заявителя факти. Като се е произнесъл по валидността на процесните клаузи съдът е превишил своите права. Счита също, че нищожността на договорни клаузи поради неравноправния им за търговеца характер, поради противоречие с добрите нрави е особен вид недействителност, която не попада в общите хипотези на противоречие със закона или с добрите нрави. В разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 ГПК било предвидено, че пречка за издаване на заповед за изпълнение е налице, когато незаконно или неморално е самото искане. Първоинстанционният съд не се бил съобразил с императивната норма на чл.309 ТЗ, съгласно която не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Поради изложеното следвало да се приеме, че заповедния съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Подобно произнасяне би означавало да се извърши преценка по 1 същество относно съществуването на материалното право само въз основа на твърдения в заявлението и да се формира извод за противоречие с добрите нрави и неравноправност в условията на едностранно и формално производство, което води до предрешаване на спора.

В рамките на заповедното производство липсвала възможност за провеждане на квази процес относно процеса.

Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да се издаде исканата заповед за изпълнение.

Съдът след като обсъди доводите на жалбоподателя и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „БАЛЕВИ ГРУП 97” ООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника „ГАМА ПРОЕКТ” АД, с ЕИК 107052246 със седалище в гр. Габрово за сумата от 24 000 лева, представляваща частична неустойка на договорно задължение, произтичащо от чл. 2 от Анекс №1/01.02.2023г. към предварителен договор за продажба на недвижим имот от 01.11.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.06.2023г. до изплащане на вземането, както и деловодни разноски в размер на 1280 лева включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че между страните е сключен Предварителен договор за продажба от 01.11.2022г. , по силата на който „Гама Проект” АД поело задължение да прехвърли собствеността върху изрично посочени недвижими имоти срещу сумата от 31000 лева и поемане от страна на купувача на задълженията на „Гама Проект” АД по две изпълнителни дела. В чл.2 от Анекс №1 от 01.02.2023г. към този предварителен договор е уговорено, че ако един или няколко от процесните имоти бъде отчужден, „Гама Проект” АД дължи на “Балеви Груп 97” ООД неустойка в размер на 20 % от 1 314 114 лева, представляващи равностойността на данъчната оценка на имотите. Според елементарното изчисление предвидената неустойка възлизала на 262 822 лева или около 800% над уговорената продажна стойност на всички имоти. В случая според заповедния съд е налице абсурдна и недопустима нееквивалентност между уговорената неустойка и стойността на всички недвижими имоти, предмет на разглеждания предварителен договор.

Липсата на еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори категорично можела да се приеме за противоречие с добрите нрави, доколкото те били определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 от ЗЗД. Съдът приел, че въпреки, че се касае за търговска сделка, институтите на този отрасъл не могат да противоречат на основните принципи на гражданския оборот и да водят до незащитим правен интерес, в случая настъпване на особено висока облага дори при минимално отклонение от уговореното, тъй като дори отчуждаването на един от процесните имоти ще доведе до активиране на цитираната клауза за неустойка. Конкретният размер на неустойката, сравнен с размера на главното задължение бил абсолютно необоснован и в никакъв случай не му съответствал, като налице била явна нееквивалентност на престациите. Поради изложеното заповедния съд приел, че чл.2 от Анекс №1 от 01.02.2023 г. води до неравностойни престации и влиза в разрез с добрите нрави, поради което не може да е основа за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Въззивният съд намира за правилен изводът на заповедния съд, че уговорения размер на неустойката по процесния предварителен договор сравнен с размера на главното задължение е несъответен и води до нееквивалентност на престациите.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че заповедния съд няма 2 правомощия да се произнася относно действителността на клаузата за заплащане на неустойка и че доколкото са касае за сключен договор между търговци то преценката за нищожност на клаузата за неустойка следва да се съобрази нормата на чл.309 ТЗ, според която не може да се намалява поради прекомерност неустойка, дължима по търговска сделка.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК в рамките на проверката за редовност на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, съдът е длъжен да извърши преценка и за противоречие на искането със закона и добрите нрави, което включва и основанието на претенцията. Съобразно задължителната за съдилищата практика, установена с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, както и на добрите нрави. Ако единствената цел, за която е уговорена неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, същата следва да се приеме за нищожна поради накърняване на добрите нрави. Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай, към момента на сключване на договора.

В настоящия случай уговорената в предварителния договор от 01.11.2022г неустоечна клауза създава условия за неоснователно обогатяване на заявителя, който би получил по договора имуществена облага в размер, надхвърлящ неколкократно размера на договорената цена. Очевидно е, че по начина, по който тази клауза е уговорена, тя цели не обезпечителна, обезщетителна или санкционна функция, а получаване на имуществена облага, което е в разрез с добрите нрави и поради това неустоечната клауза е недействителна.

По изложените по-горе съображения съдът намира, че е налице предвиденото в чл.411, ал.2, т.2 ГПК основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение за претендираната неустойка, като частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна, а обжалваното разпореждане – да се потвърди.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1200/12.06.2023г. по ч. гр. д. № 874/2023г. на РС Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3