Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12998 от 24.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7621/2023
Вид
Решение № 12998
Подписан
24.07.2023
Състав
СЛАВА СЕРГИЕВА ГЬОШЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 23, параграф 8 · Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007

РЕШЕНИЕ

№ 12998 гр. С, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С Г при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20231110107621 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл.ГПК.

Образувано е по искова молба на „Н П К“ ЕООД срещу Детска градина №... „Л“, гр. С, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които спрямо него е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 62562/2022г. по описа на СРС, 151-ви състав, а именно:

513,98 лв., с която ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, представляваща цена на доставени, но незаплатени стоки- плодове, за които е издадена фактура № .... от 21.12.2018 г., ведно със законна лихва от 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума в производството по частно гр. дело № 62562/2022 г. на СРС, 151 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Ищецът твърди, че през м. декември 2018г. е доставил на ответника плодове, както следва: на 04.12.2018г. – 21,000 кг мандарини; на 06.12.2018 г. – 22,000 кг круши; на 07.12.2018г. – 22,000 кг. круши; на 10.12.2018г. – 22,000 кг. банани; на 12.12.2018г. – 22,000 кг. круши; на 14.12.2018г. – 22,000 кг. круши; на 17.12.2018г. – 22,000 кг. ябълки; на 19.12.2018г. – 22,000 кг. круши. За доставените плодове бил съставен двустранен приемо- предавателен протокол, подписан от страните. На 21.12.2018г. ищецът издал фактура за доставените през м. декември плодове на обща стойност 428,32 лв. без ДДС и 513,98 лв. с ДДС. Поддържа, че между страните няма нито формален, нито неформален договор за търговска продажба, поради което ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка и дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Изрично заявява, че сумата се претендира на извъндоговорно основание, нямало и взаимоотношения по обществена поръчка. Твърди, че ответникът заявил участие по схема „Училищен плод“ с подаване на декларация пред ДФ „З“ за учебните 2018/2019г., 2019/2020г. и 2020/2021г. и ищецът е 1 одобрен изпълнител за доставка на плодовете по схемата. За извършените доставки били представени пред ДФ „З“ съставените приемо-предавателни протоколи и издадените фактури, но същите не били одобрени за плащане. Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

В срока по чл.131 ГПК от ответника ДГ 134 „Л" е депозиран отговор на исковата молба, в който исковете се оспорват при твърдения, че ищецът е изпълнявал поети задължения, като не оспорва доставките на плодове в рамките м.12.2018 г. по схема „Училищен плод“. Сочи, че страните са обвързани от договорни отношения, като ищецът е одобрен за изпълнител по схема „Училищен плод“ за доставяне на пресни плодове и зеленчуци за учебната година 2018/2019 г. в детската градина, съгласно Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения - Схема „Училищен плод“ и Схема „Училищно мляко“. Оспорва да има задължение за заплащане на доставените плодове, като сочи, че това задължение е на ДФ „З“. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла давност.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

По делото не е спорно, че ответникът представлява детско заведение (детска градина), а ищецът търговец-доставчик на стоки.

Между страните не се спори, че ответникът е заявил участие по схема "Училищен плод" от Държавен фонд "З" като подал декларация до Държавен фонд "З" за три учебни години:

2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/2021 г., както и доставката от страна на ищеца на плодове на посочените в исковата молба дати, в посочените количества и на посочената стойност. За тези доставки е издадена фактура на името на ответника под № .../21.12.2018г. /л. 6/ на посочената стойност от 513,98 лв. с ДДС.

По делото е представен препис от Акт за одобрение от 16.10.2018 г., издаден от изпълнителния директор на Държавен фонд "З" (л. 48 до л. 78 от делото) издаден от Държавен Фонд "З" с който ищецът е одобрен за изпълнител по схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко" за период от три години, съгласно Приложение № 1 към акта.

Приложението представлява списък с учебни заведения, в който ответникът е посочен под номер 467.

Спорният въпрос между страните е дали ответникът се е обогатил за сметка на ищеца и дали той следва да отговаря за стойността на доставените плодове. Съдът намира, че отговорът на този въпрос е отрицателен.

На база така възприетите факти, съдът достига до следните правни изводи:

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването.

Правото на иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който 2 може да се защити. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1 обогатяване на едно лице, изразяващо се в придобиване на имуществени блага или спестяване изразходването на такива, реализиращо се посредством увеличаване на активи или намаляване на пасиви или спестяване на разходи, които е трябвало да бъдат направени; 2 обедняване на друго лице чрез ефективно намаляване на имуществото или пропускане на сигурното му увеличаване чрез придобиване на нова облага; 3 липса на правно основание за обогатяване; 4 между обедняването и обогатяването има връзка, но тя да не е на причина и следствие, т. е. обедняването да не е следствие на обогатяването или обратното, а двете явление да произлизат от един общ факт или група от факти – в този смисъл е ППВС № 1/1979 г. След анализ на доказателствената съвкупност съдът намира за недоказан факта на липса на правно основание за обогатяване.

По делото е безспорно, че процесните плодове са предоставени на ответника по схема "Училищен плод". Тази схема се изпълнява в рамките на приета Национална стратегия за прилагането на схема за предлагане на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти в детските градини и училищата в Република България, приета на основание чл. 23, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 г. Изпълнител на тази стратегия е Държавен фонд "З", а редът на изпълнение е посочен в Наредба за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения – Схема "Училищен плод" и Схема "Училищно мляко". Съгласно чл. 15, ал. 1 от същата изпълнителният директор на Държавен фонд "З" издава акт за одобрение на заявителя по съответната схема. Актът е по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "З", и е за срок 1 учебна година. В случая такъв акт е налице – посоченият Акт за одобрение от 16.10.2018 г. въз основа на който ищецът е одобрен за изпълнител по схемата за доставка на плодове. С този акт е установено административно правоотношение между ищеца и Държавен фонд "З" и настоящият състав приема, че именно това правоотношение е правното основание за доставяне на процесните плодове. Поради това счита, че сумата от 513,98 лева не е дължима на ищеца без правно основание, напротив. Правното основание за заплащане на тази сума е възникналото административно правоотношение. На следващо място, съгласно чл. 19, ал. 4 от посочената наредба Държавен фонд "З" изплаща одобрените суми на заявителя, в случая – ищеца. В тази връзка съдът споделя възражението, релевирано в отговора на исковата молба, за липса на материална легитимация на ответника.

Процесната сума следва да се заплати не от него, а от Държавен фонд "З", при това, не като дължима без основание, а на основание одобрена заявка за плащане, съобразно чл. 19, ал. 2 от посочената наредба. В заключение съдът намира, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По разноските: При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има ответникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, който е доказал такива в размер на 400лв. за платено адвокатско възнаграждение.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н П К“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.

С, ж. к. И, ул. „С“ № 28, З, ет. 1, срещу Детска градина №... „Л“, БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр.

С, ул. „У“ № 14, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 513,98 лева – стойност на доставени от ищеца плодове през м. декември 2018 г., ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, за които е издадена фактура № .... от 21.12.2018 г., ведно със законната лихва от 17.11.2022г. до изплащане на вземането, като неоснователен.

ОСЪЖДА „Н П К“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С, ж. к. И, ул.

„С“ № 28, З, ет. 1, да заплати на Детска градина №... „Л“, БУЛСТАТ: ..., с адрес: гр. С, ул.

„У“ № 14, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 400 лева- разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4