Решение № 29 от 06.03.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 29/06.03. Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд Наказателно отделение

На десети януари Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова

ЧЛЕНОВЕ:

Павлина Димитрова

Ангелина Лазарова

Секретар С.Д.

Прокурор П. Костадинов като разгледа докладваното от съдия

Лазарова

ВНОХД № 415 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 22, постановена на 20.09.2018 г. по НОХД № 394/17г. на Окръжен съд гр. Шумен, с която подсъдимите Г.П. и В.А. били признати за виновни по обвинения за престъпления – за подс. П. по чл. 343, ал.

3 б. „Б” вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за подс. А. по чл. 343 ал. 1 б. „В“ вр. чл. 342 ал. 1 от НК, извършени от тях при независимо съпричиняване и при различни конкретни нарушения на правилата за движение по пътищата. Съдът наложил наказанията на подсъдимите с приложение на чл. 54 от НК- на подс. П. лишаване от свобода за срок от три години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от четири години, и лишаване от право да управлява МПС за три години, а на подс. А. лишаване от свобода за срок от две години, отложено по чл. 66 ал. 1 от НК с изпитателен срок от три години, и лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. Съдът постановил частично оправдаване на подсъдимите по отделни правила за движение, включени в първоначалните им обвинения. Със същата присъда на подсъдимите били възложени направените по делото разноски, а на подс. П. и тези за процесуалното представителство на частния обвинител Д. Я..

Въззивното производство е образувано по жалби на подс. П., подс. А. и поверениците на частните обвинители.

Въззивната жалба на частните обвинители Е. Ю., Б. и И. И., чрез повереника им, съдържа доводи за явна несправедливост – заниженост на наложените на подс. А. наказания. Счита се, че съдът не е съобразил тежестта и високата степен на обществена опасност на деянието, приел е, че е налице превес на смекчаващи обстоятелства в отсъствието на такива, а наложените наказания не изпълняват нито индивидуалната, нито генералната превенция. Иска се завишаването им до средния размер, предвиден в закона. Повереникът поддържа жалбата в с.з. В писмени становища срещу жалбите от подс. П. и А. и в хода на пренията пред въззивната инстанция повереникът счита, че не следва да бъдат уважени. Подчертава, че не са налице основания да се счита, че пострадалият е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат, напротив направил е всичко възможно да не се стига до ПТП. Коментира, че пред първата инстанция е приета СМЕ, която е изключила наличието на грешки в хода на лечението на пострадалия.

Частният обвинител Д. Я. чрез неговите повереници претендира изменение на присъдата с увеличаване на наложените на подс. П. наказания, като лишаването от свобода бъде ориентирано към средата на предвиденото, да бъде изтърпяно ефективно, а лишаването от право да управлява МПС да бъде в същия размер. В с.з. повереникът адв. М. подчертава становището си, че поведението на подс. П. е първопричина за произшествията, като той демонстрирал своя избор на поведение на три пъти – спирайки на мястото, неотстранявайки автомобила въпреки настояването на починалия Ю. и необезопасявайки мястото на инцидента. На този основа повереникът счита, че прилагането на закона спрямо подс. П. следва да бъде в по-суров вид и моли за ефективно изтърпявана от подсъдимия присъда. Адв. Б. поддържа жалбата и заявява, че подс. П. не е имал поведение на дългогодишен водач, насочено да спазва стриктно закона и да предпазва останалите участници в движението. Счита, че не е налице основание за преквалификация на деянието с освобождаване на подс. П. от отговорност за смъртта на Ю..

Във въззивната жалба на подс. А. се иска присъдата да бъде отменена и да се постанови нова, с която той да бъде оправдан или делото да бъде върнато за ново разглеждане. Алтернативно се иска преквалифициране на обвинението и определяне на наказанието по чл. 55 от НК с намаляване на сроковете на двете наказания. В допълнение чрез защитник, встъпващ във въззивното производство възразява срещу приетото в мотивите за установено като фактология от значение и за правната квалификация, за оказването на помощ на пострадалите и дали с неправилните си действия Ю. не е станал причина за възникването на двете ПТП, което да обоснове съпричиняване от негова страна. След провеждане на съдебно следствие, в хода на пренията защитникът – адв. Г. излага конкретни възражения от фактическа и правна страна и счита, че Ю. е съпричинил още първото ПТП, при втория удар сам е скочил от което е възможно да са причинени телесните му увреждания, налагащо оправдаването на подс. А.. Подс. А. е имал адекватно поведение – оказал е помощ на пострадалия подс. П., поради което деянието му следва да бъде преквалифицирано и наложените наказания да бъдат намалени. На следващо място намира, че съдът не може да прави аналогии извън конкретните обвинения, което води до извод за липса на мотиви и основание за връщане на делото за ново разглеждане.

Във въззивната жалба на подс. П., чрез защитник – адв. М.Р., се счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, а определените с нея наказания са явно несправедливи. Иска се отмяната й и постановяване на нова, с която подс. П. да бъде оправдан.

Алтернативно се иска изменение на присъдата на основание чл. 337 ал. 1 т. 1, 2 и 4 от НПК, като се счете, че при нарушение на чл. 58 т. 1 от ЗДвП подсъдимият по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Д. Я., като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343 „а“ ал. 1 б. „а“ предл. 2 вр. чл. 343 ал. 1 б. „б“ предл. 2 от НК и по чл. 78 „а“ от НК подс. П. бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000лв. и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, като бъде оправдан по първоначалното обвинение, включително за причиняване смърт на Н. Ю.. Постъпило е допълнение към жалбата от защитниците Б.Р. и М.Р., в което са изложени конкретни съображения в подкрепа на становището за необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на подс. П., и за незаконосъобразност на присъдата. В с.з. адв. М. Р. акцентира на наличието на две самостоятелни ПТП, отразено и в обвинителния акт, като подс. П. е свързан само с първото произшествие, при което е пострадал свид. Д. Я..

Неправилността на фактологичните и правни изводи на съда се дължи, според защитника, на неправилното оценяване на причинната връзка между поведението на подс. П. и ако тя е пряка с първия настъпил резултат, то по отношение на втория пътен инцидент подс. П. няма участие и единствена причина за настъпване смъртта на Ю. е неправомерното поведение на подс. А.. Защитникът настоява подс. П. да бъде оправдан за настъпването на смъртта на Ю.; деянието по първия инцидент да бъде преквалифицирано – като обаче за допуснатото от подсъдимия нарушение по чл. 58 не му е повдигнато обвинение, а тези нарушения, за които е обвинен не са извършени и не са относими – поради което ако не е възможно преквалифицирането на деянието, подсъдимият следва да бъде оправдан изцяло. В с.з. въззивната жалба се поддържа и от защитника адв. Б. Р.. От своя страна той счита, че няма причинна връзка между поведението на П. и настъпилия резултат спрямо Ю., тъй като са налице две самостоятелни ПТП-та. Оспорва се виждането на първоинстанционния съд за наличие на верижна катастрофа, и за създадена от поведението на подс. П. предпоставка за настъпване на второто произшествие.

Поставя въпрос защо съпричинилият първото ПТП Я. не е обвинен, и тъй като второто ПТП става с негово участие – очевидно разлика в поведението на П. и Я. не може да бъде намерена. Счита, че обвинение, формулирано на базата на чл. 59 и чл. 97 от ЗДвП не може да има. Ако бъде приета тезата на защитата за нарушение по чл. 58, съдът следва да се позове на този текст, тъй като чл. 59 е специален по отношение на общия чл. 97.

Представителят на въззивната прокуратура в пренията по същество счита, че в хода на наказателното производство са били събрани достатъчно доказателства, потвърждаващи фактическата обстановка, описана в мотивите на присъдата, като не са допуснати процесуални нарушения. Преценява, че не са налице доказателства подс. А. да е оказал помощ на пострадалия Ю., поради което не са налице основания за преквалификация на обвинението му и намаляване на наказанията, независимо и от представените в с.з. доказателства относно семейното му положение. Приема аргументите по жалбата на подс. П. за наличие на две ПТП, но счита, че действията на подс. П. са в причинна връзка и с първото, и с второто ПТП, поради което и следва да носи отговорност за съпричиняването на първото, чиято пряка последица е второто. Счита, че не е налице противоречие с материалния закон относно извода на съда за наличие на нарушение по чл. 59 от ЗДвП от страна на П., тъй като повредата е възникнала в устройството за разпръскване на луга по пътя. Намира, че неоснователно се претендира преквалифициране на деянието по чл. 343 а от НК, тъй като действията за оказване на помощ са били неефективни и не изпълват смисъла на закона.

Преценява като неоснователни жалбите на частните обвинители, тъй като определените на подсъдимите наказания са съобразени с характера и тежестта на извършените престъпления, данните за личността, съдебната практика по идентични казуси и могат да изпълнят целите на чл. 36 от НК. По изложените съображения моли жалбите да бъдат оставени без уважение, а присъдата като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена.

В последната си дума подс. П. моли жалбата да бъде уважена, счита, че няма вина за смъртта на Ю.. Съжалява за инцидента.

В последната си дума подс. А. предполага, че ако конусите са били поставени на правилното място е щял да избегне удара. Желае да бъде оправдан или присъдата да бъде намалена. Подчертава, че е оказал помощ, което намира като смекчаващо вината му.

Настоящият състав извърши пълна и задълбочена проверка на присъдата в пределите по чл.

313, чл. 314 от НПК и след събиране на нови доказателства в хода на проведено съдебно следствие. В рамките на своите правомощия въззивният състав установи следното:

І. От фактическа страна.

Решаващият съд е разгледал производството по правилата на чл. 371 т. 1 от НПК и с определение по чл. 372 ал. 3 от НПК одобрил съгласието на страните по делото да бъдат приобщени събраните на досъдебно производство показания на свидетелите С.В.Д., С.Л.Г., Я.М.В., Е.Д.С., Д.П.И., Е.Т.Т., Г.П.Г., Д. Д. Д., и заключенията, изготвени от вещите лица д-р В.П.В., д-р Х.А.Х., инж. В. Н.Б., М.К., д-р Г.В., а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Изслушани непосредствено били обясненията на подс. П., показанията на свидетелите Е.Ю., И.И., Б.И. – Р., Д.Я., М.Н., както и заключенията на СМЕ, изготвена от в.л. В. Д., Д. Р. и Д. Г., на две АТЕ представени от в.л. П. П.и И. Р.. В хода на съдебното следствие ШОС назначил допълнителна АТЕ и повторна тройна СМЕ, приобщил заключенията им. След изчерпване на доказателствените искания съдът пристъпил към пренията, последна дума на подсъдимите и след проведено тайно съвещания постановил разглежданата присъда.

Пред настоящата инстанция бяха депозирани искания за провеждане на допълнителен разпит на свид. Я., подс. П., а подс. А. пожела да даде обяснения по обвинението – за първи път в хода на воденото наказателно производство.

Приобщени в хода на въззивното следствие бяха и писмени доказателства.

Проучването и анализът на доказателствения материал по делото обосновават приемането за установени на следните значими фактически положения:

Рано сутринта на 19.12.2013г. по пътищата в участъка от АМ“Хемус“, които се поддържали от Районна пътна служба /РПС/-гр.Нови пазар, (подразделение на Областно пътно управление /ОПУ/– Шумен към Агенция „Пътна инфраструктура“), имало гъста мъгла, скреж и заледени участъци. В 07,00 часа на 19.12.2013г. свид. М.В.Н. – старши специалист в