Решение № 220 от 11.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Варна, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20213110204773 по описа за 2021 година За да се произнесе , взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Бадимекс-Димов и Сие“ ООД- гр.София срещу Наказателно постановление № 03-014305/25.08.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2500 лева, на основание чл.79, ал.4, вр. чл.78, ал.1 от ЗТМТМ.

Санкционираното лице счита наказателното постановление за неправилно и издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Заявява, че на 12.08.2021г. са внесени уведомления за започване на работа на съответните служители. Намира, че е ограничено правото му да депозира възражение срещу акта, тъй като наказателното постановление е издадено преди изтичането на срока за подаване на такова. Привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление или да намали размера на наложената санкция до законоустановения минимум.

В съдебно заседание въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от адв.Св.Спасов, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Привежда допълнителни доводи за липса на компетентност на наказващия орган. Изтъква, че е било подадено уведомление до ТД на НАП в законоустановения срок. Претендира присъждане на разноски.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за 1 неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.

Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена от надлежна страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател стопанисвало обект- Класически ресторант „Джоя парк“, находящ се в к.к. „Златни пясъци“.

С Трудов договор №153/17.06.2021г. лицето Т. Д. била назначена на длъжност „сервитьор“ с място на работа- посоченият ресторант. Д. била гражданин на Украйна, със служебен номер: 3078243421. Трудовият договор бил за срока от 18.06.2021г. до 14.09.2021г. и влизал в сила след регистрация на заетостта в АЗ и влизане на чужденеца на територията на Република България, като Д. започнала да полага труд на 21.06.2021г. Въззивното дружество обаче не уведомило ТП на ИА „ГИТ“ за сключения трудов договор в законоустановения 7- дневен срок от датата , на която лицето започнало работа.

На 23.07.2021г. от Н.И., П. М. и К. Д.- инспектори в Дирекция „Инспекция по труда“- Варна била извършена проверка в посочения обект за спазване на нормативните изисквания от страна на дружеството, в хода на която изложените обстоятелства били установени. Проверяващите направили справка в съответната информационна система и установили, че въззивното дружество не е уведомило ТП на ИА „ГИТ“ за започване на работа на Д.. Във връзка с тези констатации на 20.08.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че на 29.06.2021г., не е уведомило съответното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-Варна в законоустановения 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на лицето Т. Д., гражданин на Украйна. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 25.08.2021г. било издадено и 2 атакуваното наказателно постановление, с което на въззивното дружество било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500,00 лева за извършено нарушение на чл.10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Изложената фактическа обстановка, която по начало не е спорна между страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Н. Ив. Ив., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на св.И. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на свидетеля, поради което твърденията му следва да бъдат приети за обективни и правдиви. Показанията на проверяващия се подкрепят и от приложените писмени доказателства и конкретно- от приобщените по АНП копия от трудов договор, Протокол за извършена проверка, присъствена форма за м.юни 2021 год. и др., които позволяват изясняването на фактическата обстановка по несъмнен начин. Свидетелят е категоричен, че за започването на работа на лицето не е било изпратено съответно уведомление до ТП на ИА „ГИТ“- обстоятелство, което не се оспорва от санкционираното лице.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон , с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава работодателят уведомява писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

Понятието „работодател“ е дефинирано в § 1, т. 1 от КТ , според който това качество притежава всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение. От приложения трудов договор е видно, че Д. е била ангажирана по трудово правоотношение от санкционираното дружество за изпълнение на определени трудови функции и че то е лицето, в чиято полза е престиран труд. При това положение правилно е счетено, че „БадимексДимов и Сие“ ООД има качеството работодател по отношение лицето Т. Д..

Като гражданин на Украйна същата се явява „гражданин на трета държава“ по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗТМТМ, а именно-лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския 3 съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Следователно по силата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ въззивното дружество е било задължено в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на Д. писмено да уведоми за това за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-Варна . От приложените копия от присъствена форма за м.юни 2021 год. и инструктажна книга се установява, че Д. е започнала да полага труд за дружеството на 21.06.2021г. Дружеството обаче не е уведомило ТП на ИА „ГИТ“ за това обстоятелство в законоустановения срок, а именно- до 28.06.2021г. Нарушенията, изразяващи се в бездействие се считат за извършени на следващия ден след изтичането на срока, в който са можели да бъдат законосъобразно осъществени и следователно на 29.06.2021г., като не е подало необходимото уведомление, дружеството е извършило нарушение по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление.

От своя страна нормата на чл.78, ал.1 от ЗТМТМ предвижда санкция за случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. За процесното нарушение не е предвидено специално наказание и следователно наказващият орган правилно е преценил, че приложение следва да намери посочената обща санкционна разпоредба.

Не обуславя отпадане на административнонаказателната отговорност на дружеството подаването на уведомление до Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна на 12.08.2021 г. Това обстоятелство е ирелевантно за отговорността на дружеството, тъй като нарушението в е ч е е било осъществено и последващите действия не могат да заличат този факт. Без значение за отговорността на дружеството е и подаването на уведомление за сключването на трудовия договор до ТД на НАП, тъй като с това е изпълнено различно административно задължение, нямащо отношение към процесното.

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, на основание Заповед № В-0011/12.01.2010г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на какво административно задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.

4

Неоснователни са твърденията, че НП е издадено преди изтичането на срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Посочената норма (в редакцията, действала в този момент) предоставя възможност за депозиране на възражение в тридневен срок от съставянето на акта, а не в срок от три работни дни.

Следователно НП е издадено след изтичането на срока за подаване на възражение. В практиката си ВАдмС също така приема, че липсва нормативна установеност, която да задължава АНО да обсъжда в НП подадено възражение срещу АУАН, както и да излага мотиви представлява ли нарушението маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН. (Решение № 258 от 18.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 156/2020 г. ). Поради това и не е допуснато процесуално нарушение в сочената от жалбоподателя насока.

По изложените съображения съдът приема, че наказващият орган правилно е констатирал наличието на процесното неизпълнение на административно задължение; надлежно е издирил приложимия закон и относимата санкционна разпоредба.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Касае се за формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва приложението на цитираната разпоредба.

Предвид изложеното съдът приема, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер, предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни мотиви.

При това положение, предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата на постъпили данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500 лева.