Решение № 129 от 17.02.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. П., 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВАСТОЕВА при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА

Гражданско дело № 20251720102668 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235, ал.1 ГПК.

Образувано е по предявени от П. В. М. срещу „Кредирект“ ЕООД искове по чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че между него, в качеството на кредитополучател, и ответника, в качеството на кредитор, е сключен договор за потребителски кредит № ******* от ********* г. със следните параметри: размер на кредита: 1800 лева; размер на погасителната вноска: 4 х 70.50 лв. и 14 х 169.47 лв.; годишен процент на разходите: 58.28 %; брой вноски: 18; фиксиран лихвен процент: 47%; дата на първото плащане: 08.01.2024г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция; дата на последното плащане: 09.06.2025г.; обща сума за плащане: 1654.58 лв. недействителността на целия договор за потребителски кредит №******* от *********г. Изложени са подробни доводи за нищожност на договора, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. във вр. с чл. 10. ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 ог ЗПК във вр.чл. 22 от ЗПК. във вр. с чл. 23 от ЗПК. Поддържа се, че ищецът е направил плащания по договора в размер на общо 4 800 лв., а усвоения размер на кредита е сума в размер на 1800 лв., поради което от него е платена без основание сума в размер на 3 000 лв. Съобразно изложеното направено искане сключения между страните договор за потребителски кредит № ******* от ********* г. да бъде прогласен за недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, и ответникът да бъде осъден да плати на ищеца сума в размер на 3000 лв., представляваща платена без 1 основание по него сума. Претендира разноски.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, в който е изложено подробно становище за неоснователност на предявените искове. Направено е искане същите да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за паричен заем, поради противоречие със закона – чл.26, ал. 1, пр.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК, и с иск по чл. 55, ал.1 предл. 1 ЗЗД..

С оглед общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от страните е да установи фактите, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

В тежест на ищеца е да докаже правния си интерес, да докаже, че между страните е сключен твърдения договор за потребителски кредит и същият е засегнат от посочените в исковата молба пороци. В тежест на ищеца е да установи, че сумата от 3000 лв. е излязла от патримониума на ищеца и е постъпила в имуществения комплекс на ответника. В случай, че ищецът установи обстоятелствата, за които му е разпределена доказателствена тежест, в тежест на ответника е да установи основанието, на което се е осъществило имущественото разместване (възникването на твърдените правоотношения между страните по силата на договор за кредит); 2) наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на кредита с възнаградителна лихва в посочения размер.

Съдът е указал на страните, че съгласно чл. 7, ал.3 ГПК служебно следи за неравноправност на клаузите в процесния потребителски договор.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ******* от ********* г. между П. В. М. и „Кредирект“ ЕООД. По силата на този договор ответното дружество се задължило да отпусне кредит в размер на 1800 лева, чието връщане е разсрочено за срок от 18 месеца; размер на вноската 4 х 70.50 лв. и 14 х 169.47 лв.; годишен процент на разходите:

58.28 %; фиксиран лихвен процент: 47%; дата на първото плащане: 08.01.2024г.; обезпечение: поръчител или банкова гаранция; дата на последното плащане: 09.06.2025г.; обща сума за плащане: 1654.58 лв..

Видно от уговореното в чл. 6 от договора ищецът се е задължил да предостави едно от посочените обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в клаузата условия.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при неизпълнение на това задължение в двудневен 2 срок от сключването на договора ищецът се задължава да плати на ответника неустойка в размер на 3515, 22 лв.

Видно от погасителния план към договора за кредит, че плащането на неустойката е предвидено още при сключването на договора. Уговорено е същата да бъде платима като част от всяка месечна погасителна вноска. С включването на неустойката към задълженията по договора, видно от погасителния план, дължимата сума за връщане по него от кредитополучателя възлиза на 6 169,80 лв.

Формира се извод, че посочената неустоечна клауза от договора за потребителски кредит обезпечава не пряко изпълнението на задълженията за връщане на главницата и за плащане на възнаградителната лихва по кредита, а изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение. Съществено при преценка на валидността на същата е, че се дължи независимо от своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва, съобразно уговорения погасителен план. Предвид изложеното, съдът приема, че така уговорената неустойка по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, включително е предвидена като размер от погасителните вноски, което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната й функция и противоречи на принципа на добросъвестността.

Обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение в погасителния план също води до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Нормата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, регламентира какво представлява годишния процент на разходите, а разпоредбата на § 1, т. 1 от ЗР на ЗПК, разписва определение какво представлява "общ разход по кредита за потребителя. Съгласно посочената разпоредба "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Алинея 5 от чл. 19 от ЗПК регламентира по императивен начин, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

3

Предвид изложеното, е необходимо е в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 58, 28 %, но от съдържанието му не може да се направи извод за това по какъв начин е формиран самият ГПР. С посочването, че ГПР включва единствено възнаградителната лихва, която е в размер на 47 %, потребителят е в неяснота относно обстоятелството какви разходи са включени в разликата над 47% до 58,28 %. Същевременно с включването на неустойката за непредставяне на обезпечение, уговорена като част от всяка погасителна вноска съобразно погасителния план още при сключването на договора, в общия размер на подлежащата на плащане от потребителя сума ГПР многократно би надхвърлил предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК размер. Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза в този случай ГПР би бил в размер 606, 89 %. В случая бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, т. е. липсва яснота какъв е действителният ГПР по договора за кредит.

Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 СЕС, с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че неточно посоченият ГПР се приравнява по последица на липсващ посочен ГПР в договора за кредит, в противоречие с императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т 10 от ЗПК.

Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС, обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС, II ТО, според което установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на този компонент от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата 4 последица, както и непосочването му. Изложеното в отговора на ответника съображение, че в продължение на 9 години ищецът ползва един вид кредитен продукт и с това се презумира, че е запознат с условията му е несъстоятелно. Предмет на изследване в настоящото производство са клаузите на конкретния договор и добросъвестността се изследва в рамките на поведението на страните при възникване на тази облигационна връзка.

Поради това настоящият състав приема, че в случая е нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено условие на договора, което е основание същият да бъде прогласен за нищожен и установителният иск да бъде уважен.