Разпореждане № 2617 от 04.05.2026, Районен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2617 гр. Благоевград, 04.05.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Сукалинска като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Частно гражданско дело № 20261210100906 по описа за 2026 година

Производството по настоящото ч.гр.д.№906/2026г. по описа на Районен съд-Благоевград е по реда на чл.410 от ГПК, подадено от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: 203670940, гр.С...за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника А. М. Т., ЕГН **********, гр.Х., за следните суми:

-3 067.75 евро - главница;

-2 004.13 евро - договорна лихва за периода от 15.11.2024г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 21.01.2026г. /дата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/;

-155.01 евро - обезщетение за забава за периода от 16.11.2024г. до датата на подаване на заявлението – 19.04.2026г., дължими по Договор за потребителски кредит PLUS-20510764, сключен на 28.03.2024г. между „Юробанк България“ АД и А. М. Т., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Юробанк България“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Приложение №1 от дата 12.12.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 15.02.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.04.2026г. до окончателното изплащане.

Съдът, след като се запозна с подаденото заявление и с приложенията към него, намира, че заявлението е частично основателно, по следните съображения:

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът има качеството на 1 потребител съгласно чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид факта, че кредитът е предоставен на физическо лице, за което няма данни при сключването на договора да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, процесният договор за кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит и общата потребителска закрила.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване.

Настоящият състав намира, че процесният договор не отговаря на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според която разпоредба договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин. В случая в договора за кредит ГПР е посочен в размер на 28.46 %, но липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посоченият ГПР и какво е взето предвид при формирането му. Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая в договора са неясни както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема.

В чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета изрично се сочи, че "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

Според настоящия съдебен състав сключването на застраховката е било задължително условие за сключване на договора за кредит. Видно е, че застраховката е сключена едновременно с договора за кредит, както и че същата е в интерес на кредитодателя, поради което е налице достатъчно основание да се счита, че не се касае за предоставена услуга в полза на кредитополучателя, която да може да бъде избрана свободно и независимо от сключването на договора за кредит /Решение №493 от 07.10.2025 г. по в. гр. д.

№676/2025 г. на Окръжен съд - Благоевград/.

В случая получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на застрахователна премия за покупка на застраховка "Сигурност на плащанията".

2

Следователно застрахователната премия несъмнено представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на яснота за кредитополучателя дали този разход в договора е включен при изчисляването на ГПР противоречи на императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. При невключване на застрахователната премия в процента на разходите, а отразяването й като падежно вземане по самия договор за потребителски кредит, кредиторът е заобиколил изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузата от договора, касаеща годишния процент на разходите, е нищожна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. При това положение е налице некоректно изпълнение на изискванията по чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, което е равносилно на пълно неизпълнение, тъй като действителните разходи в тежест на кредитополучателя са значително повисоки.

Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита /чл.

10а, ал. 2 от ЗПК/. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит /чл. 10а, ал. 4 от ЗПК/. Такса за допълнителна услуга се дължи за конкретно действие на кредитора. Съдът счита, че в конкретния случай с уговорената такса ангажимент не става дума за предоставена допълнителна услуга от кредитодателя, а за вземане, което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, и което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. Фиксираният лихвен процент е този, който е определен като абсолютна сума за целия период на договора, а не се формира на база на променлива компонента /референтен лихвен процент/, която не зависи от страните по делото, и фиксирана надбавка. Начисляването на подобна такса е недопустимо от гледна точка на принципите на добросъвестност и справедливост по чл. 143 от ЗЗП - същото противоречи на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Начисляването й цели единствено неоснователното обогатяване на кредитора и поставя потребителя в неравностойно положение спрямо него. Клаузата противоречи на чл. 10а от ЗПК, а чрез уговарянето й се цели заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Съдът приема, че клаузите на договора, са създадени от кредитодателя, така че потребителят-кредитополучател да не може да си даде ясна сметка за структурата на разходите, които се възлагат в негова тежест при изпълнение на договора. Всичко това поставя потребителя в неравностойно положение, тъй като той на практика няма ясна и достъпна за него информация за това - как и с колко се оскъпява кредитът му, за да вземе информирано решение дали да го сключи. Следователно с нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е засегнато 3 правото на потребителя да му бъде предоставена пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, което изискване в случая не е спазено.

В случая, в договора за кредит ГПР е посочен в размер на 28.96%, но в същия следва да се включи и посочената в раздел "Параметри и условия" такса ангажимент в размер на 150 лв., както и застрахователната премия от 2 134.80 лв., тъй като това представляват разходи и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК подобно плащане трябва да се включи в годишния процент на разходите, а в настоящия случай това не е направено. Няма и ясна методика на формиране на ГПР, а това води до нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК, като целта е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи или не. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването на яснота, което от своя страна е предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването на договора.

Съобразно изложеното, кредитното правоотношение между страните се явява недействително на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.

При включването на горепосочените суми за застраховки и такса ангажимент, ежемесечно начислявани в погасителните вноски, реалният ГПР според изчисленията на съда посредством онлайн калкулатор надвишава посочения в договора такъв. В случая е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР. Нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право ЗПК му признава и гарантира.

Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита - в случая 5 850 лв. /без удържаната такса ангажимент/, представляваща отпуснатата в заем сума, но не дължи лихва и други разходи по кредита.

В този смисъл е и Решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 на СЕС, съгласно което член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита 4 за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.