Решение № 6156 от 12.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6156 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Г. Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20221100512785 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 8915/04.08.2022 г. по гр. д. № 49084/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в е признато за установено по предявените от „БНП П.П.Ф.” С.А., вписано в Търговския и фирмен регистър с № **** на Франция с адрес на управление във Франция, гр. Париж, ул. **** чрез „БНП П.П.Ф.” С.А. - клон България с ЕИК **** срещу Г. Н. К. ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Н. К. дължи на „БНП П.П.Ф.” С.А. чрез „БНП П.П.Ф.” С.А. - клон България сумата от 8144,79 лв. - незаплатена главница по Договор за потребителски кредит EMLN - 13465606 от 04.06.2016г., сключен между „БНП П.П.Ф.” ЕАД и Г. Н. К., ведно със законна лихва от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 04.02.2021 г. до окончателно изплащане на вземането; сумата от 11,12 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г., сумата от 447,95 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.02.2017 г. до 16.01.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6753/2021г. по описа на СРС, 61 с-в. С решението е отхвърлен искът за обезщетение за забава за горницата до пълния предявен размер от 630,11 лева или за сумата от 182,16 лева.

В законовия срок е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанионното производство Г. Н. К. срещу решението с излагане на доводи за неправилност. Излага, че не му е изпратена покана за обявяване на 1 предсрочна изискуемост от кредитора-ищец. Твърди, че в договора се съдържат неравноправни клаузи.

Моли съда за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „БНП П.П.Ф.“ С. А., юридическо лице, вписано във Франция, е подала в срок писмен отговор на въззивната жалба. Твърди, че длъжникът по процесния договор за кредит му дължи заплащане на вноските с натъпил падеж.

Моли за потвърждаване на постановеното решение, като правилно.

Претендира разноски.

Решението не е обжалвано в частта, в която е отхвърлен искът за обезщетение за забава за горницата до пълния предявен размер от 630,11 лева или за сумата от 182,16 лева.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По въпроса за процесуалната легитимация на страните като предпоставка за допустимостта на производството съдът следи служебно. От приложеното по делото удостоверение изх. № 20230608122757/08.06.2023 г. се установява, че е извършено прехвърляне на търговското предприятие на „БНП П.П.Ф. СА – клон България“ КЧТ по реда на чл. 15 ТЗ в полза на „Ю.Б.“ АД.

Считано от 04.12.2023 г. БНП П.П.Ф. С. А., клон България с ЕИК **** е заличен в Търговския регистър (вписване № 20231204154029), следствие на подписания на 31.05.2023 г. договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл. 15, ал. 1 ТЗ. Заличаването на клона в България на чуждестранното лице не води до изгубване на правосубектността на юридическото лице „БНП П.П.Ф.“ С. А., вписано в Търговски и фирмен регистър под № **** на Франция, адрес на управление във Франция, гр. Париж, бул. ****. Съдът, като е взел предвид, че ищец в настоящото производство се явява именно „БНП П.П.Ф.“ С. А., регистрирано във Франция, действащо чрез „БНП П.П.Ф. СА – клон България“ КЧТ, и че клонът сам по себе си не се явява правосубектен, намира, че не е налице основание за конституиране на „Ю.Б.“ АД по реда на чл. 227 ГПК. Налице е прехвърляне на спорното право в хода на процеса (след подаване на въззивна жалба), като съгласно чл. 226, ал. 1 ГПК делото следва своя ход между първоначалните страни.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество 2 въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията, че ответникът Г. Н. К. дължи на ищеца „БНП П.П.Ф.” С.А. следните суми: 8144,79 лв. - незаплатена главница по договор за кредит, ведно със законна лихва от депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 04.02.2021г. до окончателно изплащане на вземането; 630,11 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2017 г. до 16.01.2021 г.; 11,12 лева - възнаградителна лихва за периода 20.01.2017 г. до 20.12.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6753/2021 г. по описа на СРС, 61 с-в. При условията на евентуалност в случай, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, ищецът предявява осъдителен иск за посочените суми с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД. В този случай моли да бъде прието, че ИМ има характер на волеизявление на ищеца за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.

По иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.

240 ЗЗД:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на паричния заем включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор от 04.06.2016 г. между страните по делото за потребителски кредит EMLN-13465606 и приложими общи условия (ОУ) към него.

Кредиторът „БНП П.П.Ф.“ С. А., регистрирано във Франция, се е задължил да предостави на кредитополучателя Г. Н. К. паричен кредит в общ размер на 10 500 лева, които ответникът следвало да върне на равни ежемесечни вноски в размер на по 685,07 лева за срок от 18 месеца за периода 20.08.2016 г.20.12.2017 г. Уговореният годишен лихвен процент е 19.82 %, а годишния процент на разходите е 25.66 %. Съгласно погасителния план към договора, крайният срок на договора е падежът на последната вноска 20.12.2017 г.

Падежът на всяка погасителна вноска е определен на 20-то число на 3 съответния месец. Съгласно чл. 3 от ОУ към договора - месечните погасителни вноски включват главница по заема заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Съгласно чл. 5 от условията на договора - при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.

Посочено е в последния абзац на договора че потребителят е получил необходимата по ЗПК преддоговорна информация.

Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което настоящият въззивен съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и неопровергано от останалите доказателства по делото, банката е отпуснала на ответника сума в размер на 10 500,00 лева. Сумата в размер на 10 500 лв. е преведена по личната банкова сметка кредитополучателя с IBAN: ****.

Предвид обстоятелството, че на ответника е предоставен потребителски кредит, който е сключен при общи условия и няма данни да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, същият има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Същевременно ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП. С оглед на това към спорното правоотношение намират приложение както нормите на действащото българско законодателство, кодифицирано в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и специалния Закон за потребителските кредити /ЗПК/ с действащи редакции към датата на сключване на потребителския кредит – 04.06.2016 г., така и правото на Европейския съюз - Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. В конкретния случай, договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК форма – писмена форма на хартиен носител, като съдържанието му само формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК - посочен е общият размер на кредит, лихвеният процент, годишният процент на разходите по кредита, налице е погасителен план, информация за правата на потребителя, както и общите условия са подписани от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки 4 или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Следвало е и „таксата ангажимент“ да бъде включена в ГПР, но в договора не е посочено дали конкретната сума е част от ГПР, както е предвидено в § 1, т. 1 от ДР ЗПК. В самия погасителен план не е посочено каква част от месечната вноска, кои разходи по кредита покрива. В договора не е посочено и на база на какви разходи се изчислява ГПР. Предоставянето на потребителя на информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула по ЗПК е от съществено значение. Тази информация позволява на потребителя да сравни офертите за кредит, да прецени обхвата на поетите от него задължения Изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е въведено с цел да гарантира възможността потребителят на финансови услуги да сравни процента на разходите по кредитите на отделните институции, както и да сравни условията на отделните кредитни институции, като има данни какви задължения се включват в посочения от кредитора ГПР за всеки конкретен договор за кредит. Непосочването ясно и недвусмислено на компонентите, които са включени при определянето на ГПР прави невъзможно за средния потребител обективно да сравни условията, предлагани от различните кредитодатели, съответно - да вземе информирано решение услугите на кого от тях да избере.