Решение № 1441 от 28.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1441 гр. София, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20221110209121 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. Н. М.Г. – представител на „****“ ООД срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система /на кратко: Електронен фиш/ Серия К № 2656537, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. Н. М.Г. /като законен представител на „****” ООД/ е наложена „глоба” в размер на 600 /шестстотин/ лева за това, че на 31.03.2019г. в 12:14 часа в с. Волуяк, ул. „Ломско шосе“ № 239, с посока на движение от гр. Костинброд към гр. София е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че определената с обжалвания Електронен фиш глоба в размер на 600 лева съставлява вземане, което е погасено по давност. Жалбоподателят се позовава на чл.11 от ЗАНН и чл.80, ал.1, т.5 от НК. Твърди, че от издаването на Електронния фиш на 31.03.2019г. до датата на неговото връчване на жалбоподателя /на 17.06.2022г./ е изтекъл срок по-дълъг от 3 години. С тези аргументи се иска съдът да отмени обжалвания Електронен фиш.

В молба с вх. № 236584/03.11.2022г. Д. Н. М.Г. заявява, че поддържа в лично качество внесената в СРС от името на „****“ ООД жалба, подписана от нея в качеството й на управител и представляващ Дружеството.

В молба с вх. № 246316/14.11.2022г. адв. С. - пълномощник на Д. Н. М.Г. твърди, че жалбоподателката М.Г. не е била търсена за връчване на Електронен фиш Серия К № 1

2656537, издаден от СДВР, след датата на издаването му на 31.03.2019г. нито в качестовото й на управител на „****“ ООД на адреса на Дружеството, нито на нейния личен постоянен адрес в гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза“ № 125, вх. Б, ап. 48.

Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Д. Н. М.Г. не се явява лично, но се представлява от адв. С., който в съдебно заседание на 13.12.2022г. заявява, че поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС адв. С. посочва, че в жалбата са изложени съображения за отменя на Електронния фиш поради изтекла давност. Иска се съдът да отмени Електронния фиш и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.

Въззиваемата страна СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по спора в откритите съдебни заседания пред СРС.

С писмо от ОПП-СДВР с вх. № 150815/20.07.2022г. (на лист 2 от делото), с което жалбата и административно-наказателната преписка са препратени на СРС, административно-наказващият орган е изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Според административно-наказващия орган направеното в чл.182 от ЗДвП приравняване между влезлия в сила Електронен фиш и влязлото в сила Наказателно постановление е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни постановления и Електронни фишове, без това да обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП – СДВР се прави още позоваване на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че нарушението е установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M“ № 560 в с. Волуяк, ул. „Ломско шосе“ № 239 с посока от гр. Костинброд към гр. София.

Твърди се, че ограничението на скоростта в конкретния участък е 50 км/час за населено място. Заявява се, че техническото средство е преминало последваща метрологична проверка, като издаденото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ изтича на 24.02.2020г., но съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят за одобрен тип се считат за одобрен тип. Поради всичко това се приема, че нарушението, нарушителят и неговата вина са доказани по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че при издаването на Електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Поради това се иска СРС да потвърди издадения Електронен фиш като правилен и законосъобразен.

По делото има депозирани писмени бележки с вх. № 210700/07.10.2022г. от юрк.

Иванова – пълномощник на СДВР. В тях се посочва, че жалбата е неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение. Твърди се, че при издаване на процесния Електронен фиш са 2 спазени разпоредбите на чл.188 от ЗДвП и чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Тъй като нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство /МПС/, собственост на юридическо лице, съгласно чл.188, ал.2 от ЗДвП предвиденото по закон наказание се налага на законния представител на фирмата. Поради това в случая административното наказание било наложено на Д. Н. М. – Г.. Ако не тя е управлявала МПС-то, е имала възможност да посочи на кое лице е предоставено управлението на автомобила. В случая жалбоподателят не е подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е посочил друго лице да е управлявало въпросното МПС. В писмените бележки се сочи, че Електронният фиш не се издава по начина, по който се издава Наказателно постановление и по дефиниция не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В тази връзка се цитира и Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. на ОСК на ВАС и се твърди, че задължителни за Електронния фиш са само посочените в чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП реквизити. Посочва се, че нормата на чл.189, ал.4 от ЗСВ е специална спрямо общата норма на чл.57 от ЗАНН. В бележките пише още, че от приложените доказателства се установява, че на 31.03.2019г. в 12:14 часа, на посоченото в Електронния фиш място и посока на движение, при ограничение на скоростта 50 км/ч., процесното МПС се е движило с 93 км/час, като нарушението е установено с техническо средство, което към момента на нарушението е било преминало преглед за техническа изправност и се явява одобрено съобразно нормативните изисквания, преминало е периодична техническа проверка със срок на валидност до 24.02.2020г. Процесуалният представител на СДВР цитира и чл.189, ал.15 от ЗДвП и иска съдът да кредитира снимковия материал, приложен по делото, като годно веществено доказателствено средство за установяване на нарушението. Твърди се правата на жалбоподателя да са напълно защитени и предвид приспаднатия толеранс поради допустима грешка при засичане на скоростта. Претендира се, че правилно е приложен чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП. Прави се извод, че Електронният фиш е законосъобразен, а административното наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер. Посочва се, че Електронният фиш е издаден на 08.04.2019г. и се определят като „несъстоятелни“ твърденията на жалбоподателя за изтекла давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. Процесуалният представител на въззиваемата страна се позовава на Тълкувателно решение № 1/27.02.2015г. на ОСК на НК на ВКС и II Колегия на ВАС и на чл.81, ал.3 от НК и твърди, че абсолютният давностен срок изтича на 30.09.2023г. В заключение в бележките се казва, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като конкретното превишение на скоростта е с 43 км/час, а формата на вина е пряк умисъл. Обръща се внимание на обществената опасност на деянието и се иска цялостно потвърждаване на Електронния фиш, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. Прави се и възражение за пре****рност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :

На 31.03.2019г. около 12:14 часа в с. Волуяк, ул. „Ломско шосе“ № 239, с посока на 3 движение от гр. Костинброд към гр. София, лек автомобил „***” с рег. № ***** (със собственик/ползвател фирма „****“ ООД със законен представител Д. Н. М.Г. ) се движел със скорост от поне 93 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3 км/ч. в полза на водача от реално измерената скорост от 96 км/ч.), при ограничение на скоростта в населено място 50 км/ч. Скоростта, с която се движел автомобилът била установена и заснета с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ № 560, с клип № 5937, за което бил изготвен и снимков материал. Тази мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR1-M“ е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден Протокол № 4-38-18 от 30.10.2018г. от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ с 12-месечен срок за валидност. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % - при скорост над 100 км/час.

На 31.03.2019г. за времето от 12.00 часа до 14.00 часа това техническо средство било позиционирано в служебен автомобил с рег. № С 2184 МР в с. Волуяк, ул. „Ломско шосе“ № 239, за да контролира превозните средства, движещи се от гр. Костинброд към гр. София, при липса на пътен знак за ограничение на скоростта и при действащо общо ограничение на скоростта от 50 км/час за населено място. Техническото средство било настроено да се задейства при приближаване на автомобилите и при стационарен режим на измерване. Във връзка с това бил съставен Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-12228. За времето от 12.00 часа до 14.00 часа на 31.03.2019г. с това техническо средство били снимани клипове от № 5930 до № 5976 /или общо 47 на брой установени нарушения с АТСС/, които били предадени на съхранение в ОПП - СДВР.

В с. Волуяк, по ул. „Ломско шосе“, между пътен знак Д11 – „Начало на населено място и селищно образувание“ и пътен знак Д12 – „Край на населено място“, с посока от гр.

Костинброд към гр. София, се намира № 239, като в целия този участък максимално разрешената скорост е 50 км/час и няма монтирани пътни знаци за ограничение на скоростта от тип В-26 или пътен знак Е-24 (Контрол с автоматизирани технически средства или системи).

Въз основа на снимковия материал от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR-1M“ – клип № 5937 срещу Д. Н. М.Г. (като законен представител на „****” ООД) е съставен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 2656537. С него на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на Д. Н. М.Г. е наложена „глоба” в размер на 600 лева.

Административно – наказващият орган не е ангажирал доказателства дали и на коя дата е търсил Д. Н. М.Г. с цел връчване на Електронен фиш Серия К № 2656537. От събраните по делото доказателства се установява, че документът е съставен на 08.04.2019г. и е обжалван с жалба, подадена по пощата /чрез СПИДИ/ на 24.06.2022г.

4

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, а именно : плик от жалба (лист 4 от делото); снимков материал – клип № 5937 (лист 5 от делото); справка за собствеността на МПС с рег. № ***** (лист 6 от делото); Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г. (лист 7 от делото); Протокол № 4-38-18 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ от 30.10.2018г. (лист 8 и 34 от делото); писмо от Главна дирекция „Национална полиция (лист 10 и лист 33 от делото); Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-12228 с приложена снимка на техническото средство (лист 11-12 от делото); Ежедневна форма на отчет от 31.03.2019г.