Определение № 140 от 20.07.2023, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 247/2023
- Вид
- Определение № 140
- Подписан
- 20.07.2023
- В сила
- 09.10.2023
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 159, т. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 2, ал. 2, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 34 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 65 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 167, ал. 1, т. 3 · Закон за съдебната власт
- чл. 93, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 120, ал. 2 · Конституция на Република България
О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
Номер
Година
20.07.2023 г.
Град
Кърджали
Административен
Съд
Състав
На
20.07.
Година
2023 г.
В
Закрито заседание и следния състав:
Председател
Ангел
Момчилов
Членове
Съдебни заседатели
Прокурор като разгледа докладваното от
Съдията
Адм. дело номер
247
По описа за
2023 година.
Производството се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Делото е образувано в Административен съд – Кърджали след изпращането по подсъдност с Определение № 6869/23.06.2023 г. по а.д. № 5821/2023 г. на ВАС, на жалба от К.С. – *** в Административен съд гр.Смолян, против Политика за обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на съдии и съдебни служители в Административен съд – Смолян, утвърдена от председателя на съда на 19.05.2023 г.
В жалбата се сочи, че на 01.06.2023 г. *** С. се запознала срещу подпис с Политика за обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на съдии и съдебни служители в Административен съд – Смолян, утвърдена от председателя на съда на 19.05.2023 г.
Релевирани са доводи за незаконосъобразност на правилата означени като „политика“, сочейки, че същите се явяват в противоречие със закона, постановени при липса на изискуемите мотиви, неяснота и непълнота относно целите, чието постигане се търси с правилата, както и това, че същите били утвърдени без необходимото становище на общото събрание на съдиите в Административен съд – Смолян.
Твърди, че при издаването на оспорения акт са допуснати нарушение на принципите, залегнали в чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Моли съда да отмени Политика за обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на съдии и съдебни служители в Административен съд – Смолян, утвърдена от председателя на съда на 19.05.2023 г.
С Разпореждане № 476/27.06.2023 г., постановено по настоящето дело, депозираната жалба е оставена без движение и на жалбоподателката са дадени указания в 7-дневен срок от съобщаването да отстрани констатираната нередовност. С разпореждането са изискани от ответника оспорената политика, ведно с преписката по издаването й.
В указания срок *** С. е изправила констатираната нередовност като от Административен съд – Смолян са постъпили в заверени копия от Политика за обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на съдии и съдебни служители в Административен съд – Смолян, утвърдена от председателя на съда на 19.05.2023 г. и Заповед № 99/19.05.2023 г., издадена от председателя на Административен съд – Смолян.
Съдът, след като се запозна с наличните по делото доказателство, респ. в това число и представените от административния ръководител на Административен съд – Смолян, намира, че процесната жалба се явява недопустима поради липса на годен за оспорване по реда на АПК акт, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде прекратено.
Във връзка с горното, на първо място настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице някоя от хипотезите на чл. 21 от АПК. Видно от съдържанието на процесната жалба, се оспорва Политика за обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на съдии и съдебни служители в Административен съд – Смолян/Политика/, утвърдена от председателя на съда на 19.05.2023 г.
Според съда, по своя характер оспорената Политика, утвърдена от административния ръководител-председател на Административен съд – Смолян, представлява вътрешнослужебен акт, а не индивидуален административен акт. Вътрешнослужебният акт е свързан с осъществяване на ръководните функции на ръководителя на съответната административна структура и има за предмет и цел организацията на работа в тази структура. Вътрешнослужебните актове са израз на управленски правомощия на съответния ръководител на административната структура, вменени му от актовете на организация на работата на съответната структура/орган, поради което не може да се издават от външни на административната структура органи. Вътрешно служебни актове са и актовете, свързани с осъществяване на служебно правоотношение – актове за командироване, указания за начина на изпълнение на конкретни служебни задължения и др. По силата на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК, не подлежат на оспорване по АПК актове, с които се създават права или задължения за органи или организации, подчинени на органа, издал акта, освен ако с тях се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. С други думи, посочената разпоредба предвижда по изключение, вътрешнослужебни актове да се обжалват по административен и съдебен ред, когато се засягат, права, свободи, законни интереси на граждани или организации. Изложено, преценено с оглед нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, обоснова извода, че АПК следва да се прилага както за вътрешнослужебни актове, които имат действие в рамките на службата и се отнасят за подчинени, така и когато те имат действие по отношение на граждани и ли юридически лица, винаги когато е налице засягане в негативен аспект на субектите от изпълнението на вътрешнослужебния акт. Такива биха могли да бъдат например засягане на конкретни параметри на служебното правоотношение с подчинените служители – място на работа, трудови задължения, размер на уговореното трудово възнаграждение и т.н.
В настоящия случай оспорената Политика не засяга законни права и интереси на жалбоподателката, което е основание за допустимост на съдебния контрол. Съгласно Решение № 21 по к. д. № 18/1995 г. на Конституционния съд, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, административният акт, независимо от теоретичната му квалификация „засяга“ граждани и юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективно право или законен интерес на гражданин или юридическо лице е материалноправното основание за включване на административния акт в кръга на съдебно обжалваемите актове. Това материалноправно основание легитимира процесуалноправния интерес от съдебно обжалване на административния акт, като е недопустимо обжалването му от лице, чиито права и интереси не са нарушени или застрашени. Процесната политика, приетата от административния ръководител – председател на Административен съд – Смолян, урежда най-общо преследваните в органа на съдебната власт цели във връзка с повишаване квалификацията на съдиите и служителите в съда, както и създадената организация в съда за изпълнение на тези цели. В същата дори не са визирани конкретни субективни права и задължения на съдиите и служителите от съда, респ. съдържат се най-общи и бланкетни формулировки. С политиката не се регулират отношения с трети лица и не засягат пряко и непосредствено правата и интересите на жалбоподателката, нито се създават задължения за нея.
На обжалване евентуално биха били подлежали административните актове, които ще бъдат издадени въз основа и в изпълнение на процесната политика, но не и самата тя.
По силата на чл. 167, ал. 1, т. 3 от ЗСВ, председателят на административния съд/какъвто е и председателят на Административен съд – Смолян/, е административен ръководител на органа на съдебната власт. Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗСВ председателят на административния съд осъществява общо организационно и административно ръководство на административния съд.
Политика за обучение, поддържане и повишаване на професионалната квалификация на съдии и съдебни служители в Административен съд – Смолян, не представлява индивидуален административен акт, както и общ такъв, по аргумент от чл. 65 от АПК, поради което и поради тази си същност, не представлява административен акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред.
Предвид това, настоящият състав намира, че в конкретния случай не е налице годен за оспорване акт по смисъла на АПК, т.е. не е налице положителна процесуални предпоставка от категорията на абсолютните и липсата й обосновава недопустимост на жалбата и прекратяване на образуваното производство.
Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.В.С. –
*** в Административен съд гр.Смолян, против Политика за обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на съдии и съдебни служители в Административен съд – Смолян, утвърдена от председателя на съда на 19.05.2023 г., като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. № 247/2023 г. по описа на Административен съд - Кърджали.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС, в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: