Решение № 5 от 20.01.2025, Районен съд - Средец

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Средец, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Т. ДЕЛИЕВ при участието на секретаря ДОРА АНГ. ДЕРМЕНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Н. Т. ДЕЛИЕВ Гражданско дело № 20232170100235 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с иск, подаден от Д. Т. П., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ул.*****, чрез пълномощника адв.С. С., против К. Р. Д., ЕГН **********, с поС.ен адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ул.******, К. А. Х., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ул.**** и Р. С. Х., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ул.**** и насрещен иск, подаден от К. Р. Д., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ул.******, представлявана от пълномощника адв.К. Я. против Д. Т. П., ЕГН **********, с адрес: село Дебелт, община Средец, област Бургас, ул.*****, представляван от пълномощника адв.С. С..

Ищецът П. твърди, че на 27.03.2004г. с договор за покупко - продажба на недвижим имот закупил от Д. П. Ч. дворно място от 1 750кв.м., находящо се в с.Дебелт, съставляващо парцел 10, в кв. 17 по плана на селото, за което заплатил сумата от 200 лева. Свидетели на сключването на този договор били лицата А. И. Й. и Ж. Д. Н., като договорът бил заверен от кмет на кметство село Дебелт, с което било удостоверено, че подписите върху него били положени от страните по сделката. Сочи се в исковата молба, че към датата на закупуването, дворното място било оградено от всички страни, но без постройки, а след две години ищецът си построил еднофамилна масивна жилищна сграда на един етаж, със застроена площ от 42 кв.м.

От датата на закупуването на дворното място до настоящия момент П. живеел със семейството си в построената от него къща поС.но, непрекъснато и необезпокоявано. От западната страна на дворното място съществувал парцел, в който живеел ответника по делото К. Х., с когото ищецът никога не е имал спорове относно собствеността на техните два имота и границите между 1 тях.

В исковата молба се излага, че в края на месец януари 2023г. ответницата К. Д. посетила П. и му заявила, че е закупила имота му от К. Х., като сделката са покупко – продажба била обективирана в нотариален акт № 15, том I, peг. № 172, дело № 14/25.01.2023г. на нотариус peг. № 676 на НК, район на действие PC Средец и искала от него да го освободи. В нотариалния акт действително било посочено, че е продаден поземлен имот с идентификатор № ***, с адрес с.Дебелт, ул.Вихрен, с площ по КККР от 1 703кв.м., а по документ за собственост от 1 500кв.м., ведно с построената в този имот сграда с идентификатор № ***, със застроена площ от 42 кв.м., на един етаж, с предназначение- жилищна сграда – еднофамилна, но това било техническа грешка. За установяване на така възникналото несъответствие, страните по делото възложили на инж.С. Г. Н., да установи пълна или частична идентичност на двата съседни имота, като обяснителната записка той установил, че по отменения кадастрален план на село Дебелт поземлен имот № 27 с площ от 3 080 кв.м., по действащия сега кадастрален план попадал върху поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1 703кв.м. и поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1 391кв.м., като Инж. Н. бил категоричен, че описания недвижим имот в договора за покупко - продажба от 27.03.2004г., отговарял на посочения от ищеца място поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1 703кв.м. по действащата карта на КККР с.Дебелт, община Средец. Сочи се в исковата молба, че ищеца и ответниците посетили нотариуса, който изповядал сделката и при съпоставка на документите нотариусът установил, че причината за допуснатия порок в нотариалния акт била скицата от кадастъра, която К. Х. представил, тъй като вместо скица на поземлен имот с идентификатор № ***, и с площ от 1 391 кв.м., той се снабдил и представил скица на поземлен имот с идентификатор № ***, която всъщност бил за имота на П.. Релевира се в исковата молба, че от 2004г. до настоящия момент ищецът владеел този имот като свой собствен, построил къща в него и живеел необезпокоявано вече повече от осемнадесет години.

Никой до сега не му бил оспорвал собствеността върху имота, като демонстрирал пред всички, че това е негов имот, имал открита партида за тока, както и за водата, а по лична карта поС.ния му адрес бил именно село Дебелт, ***. Относно правното основание, от което произтича правото на собственост на П. се сочи, че той закупил процесния недвижим имот с договор за покупко – продажба, по отношение на който не била спазена установената от закона нотариална форма и това било начало на осъществяване на фактическата власт върху имота. В тази връзка правното основание, от което произтичало правото му на собственост върху имота била изтекла десет годишна придобивна давност. Излага се, че правото на собственост на П. се оспорвало от ответницата К. Д., като тя черпела своите права от договора за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт № 15, том I, рег.№ 172, дело № 14/25.01.2023г. на нотариус рег.№ 676 на НК, с който ответниците К. Х. и Р. Х. й продали процесния имот, собственост на ищеца.

Тази сделка била непротивопоставима на П., тъй като съгласно общия правен 2 принцип, никой не можел да прехвърля права, които не притежавал и този договор не бил породил вещно – транслативен ефект по чл.24, ал.1 от ЗЗД.

Според ищеца с факта на разпореждането с процесния имот оспорили правото му на собственост, а след като сделката нямала прехвърлителен ефект и купувача К. Д. не била придобила правото на собственост, с оглед на което за П. се пораждал правен интерес и спрямо продавачите по сделката да бъде установено със сила на присъдено нещо, че именно той бил собственик на имота.

Отправя се искане да бъде прието за установено спрямо ответниците, че Д. Т. П. е собственик на основание десетгодишна придобивна давност на недвижим имот, находящ се в село Дебелт, община Средец, област Бургас, представляващ поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастраните регистри, одобрени със заповед № РД-1884/19.11.'2015г. на Изп.директор на АГКК, с адрес с.Дебелт, ул.Вихрен, с площ от 1 703кв.метра, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план - имот № 27, при съседи: имоти с № ***; ***,

*** и ***, ведно с построената в този имот жилищна сграда - еднофамилна с идентификатор № ***, със застроена площ от 42 кв.м., на един етаж. Претендират се сторените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответниците К. Р. Д., К. А. Х. и Р. С. Х., чрез пълномощника адв.К. Я., с който оспорват исковата претенция като неоснователна и необоснована. Твърди се, че ответниците К. и Р. Х.и били собственици на имота, който продали на К. Д. на основание извършена покупко-продажба през 1997г., с която закупили имота от продавачите Д. П.

Ч., А. П.а В., С.а Ц. Ч.а, Д. Т. Ч. и С.ка Т.а Л.. К. и Р. Х.и закупили 1500/3080 кв.м.ид.части от дворно място, цялото от 3080 кв.м., ведно с жилищна сграда, разположена в източната част на дворното място, като цялото дворно място било с площ 3080 кв.м. към 1997 г.и съставлявало имот № 27 на село Дебелт.

Продавачите, от които закупили този имот се легитимирали като собственици по силата на нотариален акт за покупко-продажба №148, том V, дело № 1313/1959г. на нотариус при Бургаски народен съдия, като те притежавали само 1500 кв.м. от дворното място, ведно с построената в източната част на дворното място жилищна сграда, като те не били собственици на останалите идеални части от дворното място до 3080 кв.м., както и на изградената в западната част на дворното място жилищна сграда. Твърди се, че жилищната сграда, попадаща в западната част на дворното място, цялото с площ 3080 кв.м., сега попадала в поземлен имот с идентификатор ***, а цялото дворно място било с площ към 30.12.1959г. от 3225 кв.м., съставляващо парцел X на кв. 17 на село Дебелт, а жилищната сграда се намирала в източната част на дворното място. В дворното място, цялото с площ 3080 кв.м.към 1997 г., имало построени две жилищни сгради - едната разположена в източната част на двора, а другата в западната част и двете сгради били в един общ двор. Излага се, че закупената от ответницата К. Д. жилищна сграда се намирала в поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на 3 село Дебелт, попадащ в източната част на дворното място.

Според ответниците не било възможно Д. П. Ч. да продаде на 27.03.2004 г.на ищеца Д. Т. П. 1750 кв.м.от парцел №10 в кв. 17 по плана на село Дебелт, тъй като към тази дата той не бил собственик на имота, поради това че през 1997г. той и останалите собственици продали притежаваните от тях 1500 кв.м.ид.ч. от дворното място,цялото с площ 3080 кв.м. на К. А. Х.. Сочи се в отговора на исковата молба, че след като К. и Р. Х.и закупили през 1997 г. в режим на СИО по време на брака им 1500 кв.м. идеални части от дворното място, цялото с площ 3080 кв.м.,влезли във владение, като започнали да владеят от 1997г. цялото дворно място, което било оградено с ограда с площ 3080 кв.м., както и двете построени в това дворно място жилищни сгради, разположени едната в източната част на дворното място, а другата в западната част на дворното място, между които сгради нямало ограда. Релевира се, че в един момент, използвайки отсъствието на ответниците, ищецът Д. Т. П. се самонастанил в жилищната сграда, разположена в източната част на дворното място, с оглед на което влезли в остър конфликт с него по отношение неправомерното му поведение и настаняване в имота им без тяхно съгласие.

Твърди се, че К. и Р. Х.и непрекъснато през годините отправяли покани и искания ищецът да освободи и да им предаде владението на имота, който е завладял, но той отказвал и не освобождавал имота. Отделно от това се излага, че П. построил в имота им жилищна сграда без тяхно съгласие, незаконно, без архитектурен план и без строително разрешение. Ответниците съпрузи заплащали от деня на закупуването данъците и таксите за поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с.Дебелт, общ.Средец. Релевира се, че не е вярно твърдението в исковата молба това да е била допусната техническа грешка при посочване идентификатора на поземления имот.

Оспорва се от ответниците истинността на документа - договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.03.2004г. - дворно място от 1750 кв.м., който имот ищецът твърди, че понастоящем представлявал поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на село Дебелт. Моли се да бъде постановено извършването на проверка на истинността на документа, ако другата страна желае да се полза от него.

Оспорва се съдържанието на документа и положените в него подписи за продавач, купувач, свидетели и завеждащ Об.Нот. служба към Кметство Дебелт, като се твърди, че подписите не били изпълнени от тези лица.

Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция и се претендират сторените по делото разноски.

С ОИМ е предявена и насрещна искова молба.

Твърди се в насрещната искова молба, че поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на село Дебелт, община Средец, ведно с построената в имота жилищна сграда бил собственост на К. Р. Д. по силата на извършена на 25.01.2023г. покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 15, том I, рег.№ 172, дело № 14 от 25.01.2023г.,съставен от нотариус Марияна Джермова, като въпросният имот бил закупен от К. и Р. Х.и. Излага се от Д., че след покупко – 4 продажбата на имота поискала достъп до имота, но в него се бил самонастанил ищеца Д. Т. П. и отказвал достъп въпреки многократните покани към него да освободи имота. Предвид отказа на П. да освободи и предаде имота ищцата по насрещната искова молба подала жалба против него до Началника на РУ МВР Средец, да му бъде указано съдействие, да бъде предупреден да напусне и освободи имота. В тази връзка се отправя искане да бъзе прието, че К. Д. е собственик на процесния имот и Д. П. да бъде осъден да й предаде владението върху същия. Ищцата по насрещната искова молба счита, че П. владеел имота без основание.