Решение № 404 от 29.07.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 404 гр. Велико Търново, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500650 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл., вр. чл. 317 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа подадена от Д. К., чрез адв. Г. И., въззивна жалба против Решение № 464/22.05.2026 г. по гр.д. № 555/2026 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното решение е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Д. К. с ЕГН **********, против СУ „Г. И.“, с ЕИК ***, представлявано от директора К. К. А., за признаване на уволнението й, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ***/26.01.2026г., издадена от директора на СУ „Г. И.“, гр. Г.Оряховица, за незаконно и за неговата отмяна.

Д. К. е осъдена да заплати на СУ „Г. И.“, гр. Г. Оряховица сумата от 600 евро, представляваща направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на 1 съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е възникнало право за работодателя да прекрати едностранно трудовото правоотношение с ищцата, тъй като трудовото правоотношение е било прекратено преди началото на дисциплинарното производство, приключило с обжалваната заповед. Посочва, че по делото е установено, че ищцата е изпратила до работодателя заявление за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, като същото е получено от работодателя, като от този момент трудовото правоотношение се счита прекратено. Заема становище, че при прекратяване на правоотношение по чл. 327, ал. 1 КТ без основание, работодателят разполага с възможност единствено да претендира вреди, които е понесъл от неоснователното прекратяване. Счита, че на основание чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването на трудовото правоотношение без предизвестие настъпва от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване, като конкретните основания, посочени в заявлението имат значение единствено при преценка за неговата законосъобразност. Заема становище, че предмет на делото е законосъобразността на прекратяването, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ***/26.01.2026 г., издадена от директора на СУ „Г. И.“, гр. Г.Оряховица, а не и законността на прекратяването, извършено на 12.01.2026 г. Счита, че направеният от първоинстанционният съд анализ на разпоредбата на чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ е неотносим към предмета на делото, като счита, че изводите на съда в тази насока са в противоречие с диспозитивното начало. В случай, че бъде прието, че предпоставките по чл.

327, ал. 1, т. 1 КТ попадат в предмета на делото, моли да бъде съобразено, че в тази връзка неправилно е разпределена тежестта на доказване от първоинстанционния съд, като излага подробни доводи в тази насока. Моли решението да бъде отменено като неправилно, като предявеният иск бъде уважен. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1, изр. 1 ГПК ответната страна по жалбата е депозирала отговор, с който оспорва същата като неоснователна и недоказана.

Посочва, че ищцата се позовава на това, че трудовото правоотношение е прекратено в предходен момент, поради което правилно съдът е направил преценка дали такова прекратяване на основание чл. 327 КТ е настъпило.

Счита, че прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ 2 настъпва единствено при валидно упражнено право на прекратяване без предизвестие, поради което отправяне на изявление до работодателя в този смисъл не е достатъчно. Посочва, че ищцата не е доказала валидно прекратяване на трудовото правоотношение в предходен момент, не се е явила в периода 13.01.2026 г. – 16.01.2026 г., поради което и работодателят е имал право да проведе дисциплинарно производство и да наложи наказание.

Оспорва доводите във връзка с относимостта на предпоставките по чл. 327, ал.

1, т. 1 КТ, като излага подробни аргументи в тази насока. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ищцата не е доказала предпоставките по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ и прекратяване на трудовото правоотношение по този ред. Счита за неоснователни възраженията за нарушение на диспозитвиното начало, както и за неправилно разпределение на тежестта на доказване.

Посочва, че правилно първоинстанционният съд е отчел непоследователните твърдения и поведение на ищцата във връзка с предпоставките по чл. 327 КТ, като излага подробни съображения в тази насока. Излага доводи във връзка с нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ, като счита, че поведението на ищцата представлява злоупотреба с права. Заема становище за законосъобразност на дисциплинарното уволнение, като счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на 3 съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилносттта на обжалвания акт, въззивният съд приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Д. К. К. иск с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.1 КТ срещу СУ „Г. И.“. Ищцата твърди в исковата си молба, че се е намирала в трудовоправни отношения с ответника от 2018 г., като е заемала длъжността ***, с място на работа СУ „Г. И.“, съгласно трудов договор № ***/31.08.2018 г.

Посочва, че синът на ищцата А. А. е бил ученик в СУ „Г. И.“ в III „в“ клас, като през продължителен период от време детето е било подложено на системен тормоз, изолация, подигравки и групово отхвърляне в класа. Твърди, че въпреки многократните устни сигнали на ищцата до ръководството на училището, не са взети никакви мерки за справянето с проблема, като социалното изолиране е продължило и се е засилил натискът върху ищцата да премести детето си в друг клас. Сочи, че ситуацията ескалира, когато А. става жертва и на физическа агресия и пак не са предприети никакви мерки от учителите. Твърди, че във връзка със създалата се ситуация изпитва паника, страх и вцепление, объркана е, трудно й е да мисли ясно и трезво; получава сърцебиене, треперене на цялото тяло и замайване; посещава лекар, който видно от болничен лист № *** от 12.01.2026 г., й поставя диагноза: „остра стресова реакция“.

Заявява, че още същия ден е подала жалба вх. № РД ***/12.01.2026 г., в която наред с описване на различни инциденти, случили се на детето й, заявява по категоричен начин, че прекратява едностранно трудовото си правоотношение на основание чл. 327 КТ, считано от датата на подаване без да посочва конкретна точка от чл. 327 КТ, но с обяснение, че работната среда е „тежка, непоносима и опасна“, като прекратява трудовото си правоотношение в „защита на собственото си здраве“. Посочва, че е подадено и отделно искане вх. № ***/12.01.2026 г., в което също категорично е поискано да бъде издаден писмен документ за прекратяване на трудовия й договор на основание чл. 327 КТ. Твърди, че работодателят не издава заповед за прекратяване, а с писмо изх. № ***/13.01.2026 г. иска от нея да посочи на кое основание желае едностранно да се прекрати трудовото й правоотношение и приема, че 4 трудовото правоотношение между страните все още продължава. Заявява, че още същия ден ищцата отговаря писмено /писмо вх. № ***/14.01.2026 г. на СУ „Г. И.“/ на официалния електронен адрес на училището, като в т. 6 от отговора си посочва и конкретното основание - чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ и уведомява, че доколкото вече е прекратила договора си едностранно, не е длъжна да предоставя документи за отсъствието си на последващи дати. Посочва, че за втори път ответното училище, в писмо изх. № ***/14.01.2026 г., че ищцата към момента е служител на СУ „Г. И.“ с всички произтичащи от този факт права и задължения, като до законосъобразното уреждане на казуса с трудовото й правоотношение следва да предоставя документи, даващи й право да отсъства от работа. Заявява, че на същия ден с писмо изх. № ***/14.01.2026 г. ответникът изискал документ от компетентен здравен орган, като в противен случай заявлението й ще се счита за нередовно, тъй като не е доказано фактическото основание за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, и до уреждане на въпроса трудовия й договор продължава да бъде в сила.

Счита, че след като ищцата ясно и категорично е заявила, че прекратява трудовото си правоотношение едностранно, то същата не може да бъде принуждавана да престира труд при работодателя под заплаха от дисциплинарно уволнение или друго наказание. Намира трудовото правоотношение за прекратено от момента на получаване на писменото изявление за прекратяване на договора, тъй като законът не поставя момента на прекратяване на трудовия договор в зависимост от това дали фактически е налице основанието, посочено от работника. Посочва, че работодателят е изпратил предложение до ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на страните, с писмо изх. № ***/15.01.2026 г., а после - две покани изх. № ***/15.01.2026 г. и изх. № ***/19.01.2026 г. за даване на писмени обяснения за неявяване на работа, съответно на 13 и 14 януари, както и на 15 и 16 януари. Ищцата отговоря, че вече е прекратила трудовото си правоотношение с ответното училище и не е длъжна да се явява на работа.

Заявява, че на 26.01.2026 г. й е връчена заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № ***/26.01.2026 г. и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - за неявяването й на работа в периода от 13 до 16 януари. Сочи, че процесната заповед за уволнение е връчена на ищцата на 26.01.2026 г., а моментът на получаване на заповедта е и моментът, от който същата най-рано може да породи 5 конститутивния си правен ефект, ако към този момент трудовото правоотношение не е било вече прекратено на друго основание. Твърди, че такова друго основание в случая е налице, а именно - изявлението на ищцата за прекратяване по чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ. Твърди, че извършеното дисциплинарно уволнение е незаконно поради липса на трудовоправна връзка към момента на връчване на заповедта и само на това основание уволнението подлежи на отмяна. Оспорва законността на уволнението. Моли съда, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да постанови решение, с което да признае за незаконно и да отмени дисциплинарното уволнение на Д. К. К., извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ***/26.01.2026г.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът СУ „Г. И.“ с ЕИК ***, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Счита, че предявената искова претенция е допустима, но неоснователен. Твърди, че издадената и връчена на ищцата заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ № ***/26.01.2026 г. е законосъобразна и обоснована, предвид което искането за признаване на дисциплинарното уволнение за незаконно се явява неоснователно. Излага твърдения, че на официалната електронна поща на работодателя е постъпило искане е вх. № ***/12.01.2026 г. от ищцата, съдържащо волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327 КТ, като е изискано същата да посочи конкретната хипотеза на чл. 327 КТ с представяне на съответните писмени документи, както и да представи документи, даващи право на законосъобразно отсъствие от работа на 13.01.2026 г. (вторник) и всеки следващ ден, докато трае трудовото правоотношение между страните.