Решение № 163 от 04.10.2023, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Свиленград, 04.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20225620100612 по описа за 2022 година

Производството е с правно основание чл.422 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу М. Л. М.. С молба с вх. рег.№ 11811 от 06.12.2022 г. от ищеца е посочено, че е променена правноорганизационната форма на дружеството от ООД на АД. С определение № 559/07.12.2022 г. е конституирано в качеството на ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД.

Ищецът твърди, че с Договор за паричен заем № 732295 от 02.04.2021 г., сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит, „Креди Йес" ООД като Заемодател е отпуснало на ответника М. Л. М. като Заемател паричен заем в общ размер на 800 лева, а последният е усвоил цялата сума веднага след сключване на процесния договор, с което Заемодателят е изпълнил задължението си. Твърди, че ответникът М. Лагков М. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 869.36 лв., ведно с договорната лихва на 21 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 41.40 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва).

Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 26.08.2021 г. - последната падежна дата Твърди, че по договора за паричен заем ответникът М. Л. М. е извършил плащания в общ размер на 120 лв. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 729.23 лв.

Твърди, че на ответника е начислена неустойка в размер на 353.44 лв. за неизпълнение на задължението в сключения между страните договор, а именно в 3-дневен срок от усвояване на сумата да предостави на Заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора. Твърди, че на ответника е начислена лихва за забава в размер на 37.27 лв. за периода от 27.08.2021 г. (датата следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. С Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 22.01.2021 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „Креди Йес" ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, с Приложение № 1/10.12.2021 г., както и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания, вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че представя към исковата молба уведомленията за 1 цесия за връчване на ответника и съобщаване на цесията. Ищецът твърди, че за вземането в размер на 729.23 лв. главница, ведно със законната лихва върху сумата , 353.44 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 37.27 лв. обезщетение за забава е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 424/2022 г. на РС-свиленград, но ответникът е възразил срещу същата и поради това предявява иска на основание чл. 415, ал.

1, т. 1 от ГПК, като иска да се установи вземането му от ответника по издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпила молба от ответника М. Л. М., с която оспорва депозираната искова молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но представя писмено становище, с което поддържа предявените искове. Ответникът се явява лично и не възразява, че има задължение, произтичащо от процесния договор, без да го признава по размер.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта и предмета на производството:

От приетото за послужване ч.гр.д. № 424/2022 г. по описа на РС-Свиленград се установява, че ищецът се е снабдил със заповед № 224/04.07.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410, с която в полза на заявителя са присъдени сумите, предмет на предявения иск. Заповедта е връчена на длъжника, като в срока по чл.414, ал.2 ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което с разпореждане на съда от 07.08.2019 г. и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По легитимацията на ищеца:

Въпросът за материалната легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно кумулативно съединени установителни искове, поради което следва да бъде изследван преди разглеждане на предпоставките за основателността на всеки един от тях.

Ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземането по договора за паричен заем от „Креди Йес” ООД съгласно договор за продажба на вземания /цесия/ от 22.01.2021 г. , с Приложение № 1/10.12.2021 г. и Потвърждение за извършено прехвърляне на вземания. Затова, за да бъде титуляр на процесното вземане и кредитор на ответника по процесния договор за потребителски кредит, в тежест на ищеца е да установи осъществяването на така описаното прехвърляне на вземания, т.е. наличието на валиден договор за цесия, уведомяването на длъжника за прехвърлянето съгласно чл. 99, ал.

3 ЗЗД, както и наличие на уговорка в договора за кредит, че кредиторът може да прехвърли вземането си.

Съгласно чл.6, ал.3 от Общите условия на „Креди Йес“ ООД /в сила от 22.01.2020 г./, 2 заемодателят има право „по всяко време да прехвърли правата си по договора за паричен заем на трето лице, съгласно чл.99 от ЗЗД“. От тук следва, че са спазени специалните закони изисквания на чл. 26 ЗПК, а именно че кредиторът може да прехвърли вземането си по договора за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

По делото е приет като писмено доказателство договор за покупко-продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2021 г. /л.16-20/, Приложение № 1/10.12.2021 г.

/л.21-22/ и Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.23/, видно от които „Креди Йес“ ООД е прехвърлил на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, вземания, посочени в приложение № 1, където под № 65 фигурира ответника М. Л. М. с процесния договор за паричен заем от 02.04.2021 г. Цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от името на кредитодателя всички длъжници /пълномощно л.27/. С уведомление/покана за доброволно изпълнение с изх.№ 732295/15.12.2021 г. /л.24-25/, ищецът е уведомил ответника за извършената цесия. По делото ищцовото дружество е представило доказателства, че писмото е достигнало до длъжника, като видно от известие за доставяне /л.26/ ответника го е получил лично. Така извършеното връчване представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.

Поради гореизложеното, ищецът доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за заем по силата на договора за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова подлежат на изследване материалноправните предпоставки за уважаването на всеки един от предявените установителни искове.

По основателността на исковете:

По делото е представен като писмено доказателство договор за паричен заем № 732295 към искане № 165058 от 02.04.2021 г. и погасителен план към договор за заем 732295 от 02.04.2021 г. /л.7-8/, от който е видно, че между „Креди Йес" ООД и М. Л. М. е сключен договор за заем в размер на 800 лв., ведно с договорна лихва, разсрочена на 21 седмични вноски, всяка в размер на размер на 41.40 лв. (включваща първоначална главница и договорна лихва), при ГПР в размер на 49,478%. В графа обща сума за плащане е посочена сума в размер на 869,36 лв. Датата на първото плащане е 08.04.2021 г., а на последното плащане – 26.08.2021 г. По делото са представени като писмено доказателство и Общи условия /л.9-12/. Подписан е от ответника и писмен стандартен европейски формуляр /л.1315/, от който е видно, че са посочени сумата на кредита, условия за усвояване на кредита, размер на седмичните вноски, обща сума за плащане по кредита, лихвен процент по кредита, ГПР, ГЛП и друга информация.

С оглед на така установеното е видно, че ответника е получил сумата от 800 лв. под формата на потребителски кредит от „Кредит Йес“ ООД, който е бил разсрочен на 21 седмични вноски, считано от 08.04.2021 г. и последна вноска с падеж 26.08.2021 г. По договора ответника е извършил плащания в общ размер на 120 лв. Към датата на образуване на делото е настъпил падежа на вноските.

Настоящият съдебен състав приема, че процесният договор от 02.04.2021г. по своята 3 правна същност е договор за потребителски кредит по смисъла на разпоредбата на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Заемът е предоставен от небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, която може да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е ФЛ, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК.

Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора за кредит следва да е посочен лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. В настоящия случай в договора за кредит е посочен месечен лихвен процент – 3,340%. По този начин са изпълнени законовите изисквания, доколкото за потребителя е ясно какъв е размерът на договорната лихва, която ще заплати в рамките на целия договор.

На следващо място, разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК регламентира, че в договора за потребителски кредит следва да е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Видно от съдържанието на самия договор ГПР е посочен като процентна величина – 49,478 %. В достатъчна степен в договора се съдържа изискуемата от закона информация, като за потребителя се е създала яснота, каквато е целта и на закона. Посочен е и общия размер на дължимата сума – 869,36 лв., както и кои компоненти се включват в него.

Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК изисква като част от договорното съдържание на договора за потребителски кредит, наличието на условия за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. От съдържанието на договора са ясни условията за издължаване на кредита, а именно посочени са броя на вноските (21 седмични вноски), общият размер на задълженията, както и размерът на всяка погасителна вноски.