Решение № 264 от 06.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Плевен, 06.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Ив. Даскалов при участието на секретаря МАРИЕЛА В. Г.А като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно наказателно дело № 20224430200206 по описа за 2022 година ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

С Наказателно постановление №21-0938-004631/06.12.2021г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на Г. ЕМ. Л. ЕГН:

********** са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че не е управлявал МПС с превишена или несъобразена скорост, че не е извършвал рискови маневри и че е използвал пътя само в съответствие с неговото предназначение, тъй като е заобикалял локви; отбелязва, че управляваният лек автомобил е с предно предаване, поради което, дори да е извършвал маневри наляво-надясно по пътното платно, то те не са били извършени по описания в съставения АУАН и издаденото НП, начин. На тази основа счита, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност и моли за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с упълномощен защитник. Поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Защитникът допълва, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по 1 чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като при описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, не е изрично отбелязано, че нарушителят е използвал при своите маневри ръчната спирачка; сочат, че последното се явява наложително, предвид предното предаване на управлявания автомобил, защото в противен случай същият би станал неуправляем; в тази връзка изтъква, че механизмът на извършеното нарушение е неясен. Пледират за отмяна на обжалваното Наказателно постановление, както и за присъждане на разноски за адвокатски хонорар в размер на 500 лева, за което представят нарочен списък.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява; с придружителното писмо за изпращане на жалбата в РС-ПЛЕВЕН е изразено становище за нейната неоснователност и е отправено искане, в случай, че бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат съобразени с предвидения минимален размер, съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 532235/29.11.2021г. от страна на Н. В. Г. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетелите ПР. Р. Л. и М.

Д. Б., както и на нарушителя Г. ЕМ. Л.. Съставен е за това, че на 29.11.2021г. около 14:35 часа в ГР.ПЛЕВЕН, Ж.К.“***“, до Професионална гимназия по подемна, строителна и транспортна техника „***“, с посока на движение към хотел „***“, като водач на совствения си лек автомовил „***“ с регистрационен номер ***, извършва следното нарушение: извършва резки, рискови маневри, подавайки рязко газ и повишавайки оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите колела на автомобила, като също води до изваждането му извън контрол и пързалянето му вдясно и вляво по пътното платно, като по този начин не използва пътя за обществено ползване, в съответствие с неговото предназначение за превоз на пътници и товари – нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП. При съставяне на АУАН нарушителят е отбелязал, че няма възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган възприел изцяло както изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, така и приетата от страна на актосъставителя правна квалификация на нарушението.

На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.

ЕМ. Л. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2

12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.13 – 14 от делото/. Не е налице соченото от жалбоподателя нарушение на процесуалните правила - по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като при описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване не е изрично отбелязано, че нарушителят е използвал при своите маневри ръчната спирачка. От изложеното по-горе описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване е видно, че ясно и безпротиворечиво е описано деянието, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г. ЕМ. Л.. Дали при предприетите маневри е използвана ръчна спирачка или не – е ирелевантно, тъй като непосочването на нейното използване нито променя естеството на същите маневри, нито – прави описанието на нарушението, неговия механизъм и обстоятелства, неясни и препятстващи нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, за да бъде в състояние пълноценнно да реализира правото си на защита.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство, нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Н. В. Г., ПР. Р. Л. и М.

Д. Б., писмени доказателства /л.9 – 10, л.25 от делото/. Показанията на свидетеля Н.Г. са бланкетни, неконкретизирани и практически не способстват за разкриване на обективната истина; същевременно свидетелят отбелязва, че не е очевидец на процесното нарушение, а е извикан за съдействие предвид материалната си компетентност за съставяне на АУАН, като е научил за нарушението от своите колеги – П.Л. и М.Б., съгласно чиито сведения е съставил същия АУАН. Показанията на очевидците Л. и Б., от друга страна, са последователни, относително подробни и убедителни, не оставят каквито и да било съмнения за проявена тенденциозност или недобросъвестност при тяхното депозиране. Тези свидетелски показания взаимно се потвърждават и са изцяло в подкрепа на отразената в АУАН/НП фактическа обстановка, докато в нейно опровержение не се събраха доказателства. И двамата свидетели са категорични, че начинът, по който жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил, не е бил насочен към заобикаляне на локви или дупки по пътното платно, не е бил насочен към използване на пътя по предназначение, а самоцелно е предприета поредица от резки, рискови маневри - рязко подаване на газ, превъртане задвижващите колела на автомобила, пързалянето му вдясно и вляво по пътното платно /т.е. т.нар.

„дрифт“/. Поради това, Съдът приема изложената по-горе фактическа обстановка за доказана по несъмнен начин и няма да я преповтаря, още 3 повече, че презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.104б т.2 ЗДвП, „ На водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“ Видно е, че е налице изводимо задължение за водачите, стриктно да се придържат към използването по предназначение на пътищата, отворени за обществено ползване: за превоз на хора и товари, което задължение, при приетите по-горе условия на време, място, обстановка, водачът Г.Л., не е изпълнил, а вместо това е предприел самоцелни и рискови маневри върху платното за движение.

Следователно, нарушението се явява доказано по несъмнен начин и принципно са били налице условията административнонаказващият орган да наложи административно наказание на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.

От друга страна обаче, от приетата по делото справка за нарушител е видно, че жалбоподателят няма други административни наказания за нарушения на ЗДвП, т.е. касае се за изолиран случай в неговата практика като водач, която практика впрочем, датира от пролетта на 2021г.; наред с това, Л. е неосъждан и неосвобождаван от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК; същевременно, процесното административно нарушение е такова на просто извършване, т.е. не предвижда настъпване на противоправен резултат. Ето защо Съдът намира, че при съобразяване обществената опасност както на дееца, така и тази на извършеното деяние, следва да се приеме, че е налице „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН.

Въз основа на така изложените съображения Съдът намира, че е налице доказано административно нарушение, което обаче представлява „маловажен случай“. Поради това и при отчитане на измененията в ЗАНН, влезли в сила на 23.12.2021г. / ДВ бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, налага се извода, че обжалваното Наказателно постановление следва да бъде отменено, а нарушителят – предупреден, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

При този изход на административнонаказателното производство, на основание чл.143 ал.1 АПК ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. От една страна, жалбоподателят и неговият защитник представят доказателства за платени 500 лева адвокатски хонорар, а от друга, административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност съгласно чл.63д ал.2 ЗАНН. Това възражение Съдът намира за 4 основателно, тъй като се касае за случай, който не представлява особена фактическа или правна сложност, а единственият аргумент в подкрепа на посочения размер на адвокатското възнаграждение, е величината на наложената глоба –в размер на 3000 лева. В съответствие с разпоредбата на чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, видно е, че в случая, минималният размер на адвокатския хонорар възлиза на 440 лева /300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв., т.е. 7 % от 2000 лв. – 140 лева/. Ето защо и на основание чл.143 ал.1 АПК, ОД на МВР-ПЛЕВЕН следва да бъде осъдена да заплати на Г. ЕМ. Л. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 440 /четиристотин и четиридесет/ лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар по АНД №206/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН, като следва да бъде оставено без уважение искането за разноски в размер над 440 лева, до 500 лева, поради прекомерност.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.4 вр. ал.2 т.2 вр.ал.1 ЗАНН, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОРАДИ МАЛОВАЖНОСТ НА СЛУЧАЯ

Наказателно постановление №21-0938-004631/06.12.2021г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на Г. ЕМ. Л. ЕГН: ********** са наложени административни наказания на основание чл.175а ал.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за извършено нарушение по чл.104б т.2 ЗДвП.