Решение № 791 от 31.10.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. гр. Хасково, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20245640100048 по описа за 2024 годИ.

С подадената искова молба ищцата Г. Б. З., ЕГН **********, със съдебен адрес – **********, е предявила срещу ответниците И. Ф. К., ЕГН **********, от ********** и Р. А. К., ЕГН **********, от **********, положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба ищцата твърди, че страните по делото били наследници на брат им А. Б. К., б.ж. на гр.Хасково, почИ.л на **********.

При последното си завръщане в България наследодателят им внесъл лек автомобил марка „**********“, модел „**********“ с № на рама ********** и с регистрационен номер ********** . При отпътуването си за САЩ през месец ноември 2016г. заявил, че подарява на ищцата описания лек автомобил, като й предоставил всички документи за собственост и ключовете на автомобила. От тогава до настоящия момент лекият автомобил бил в нейно владение, като никой от ответниците не бил предявявал претенции по отношение на собствеността върху него. За ищцата съществувал правен интерес да докаже, че е единствен собственик на автомобила по силата на давностно владение в продължение на повече от седем години. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за 1 установено по отношение на ответниците, че е собственик на лек автомобил марка „**********“, модел „**********“, с № на рама **********, с регистрационен номер **********, на основание давностно владение.

Претендира разноски.

Ответницата Р. А. К. не подава отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител.

Назначеният на ответника И. Ф. К. особен представител – адв.И. В. , подава отговор по реда на чл.131 от ГПК, в който изразява становище за допустимост и вероятна неоснователност на иска. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор.

В срока за отговор е постъпила Молба, вх. рег. № 9563/17.06.2024г. от ответника И. Ф. К., с нотариална заверка на подписа му, в която посочва, че отсъствал дълго време от гр.Хасково, като след завръщането си разбрал, че е привлечен като ответник по делото. Направил справка в деловодството на Районен съд – Хасково и установил, че с оглед отсъствието, му е назначен особен представител. С молбата заявява, че е известен за образуваното гражданско дело и следва съдът да приеме, че е призован. Освен това счита предявения иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен, тъй като ищцата действително владеела безспорно процесния автомобил. Тъй като било наложително отново да отсъства за дълъг период от време, моли съда да приеме молбата и като отговор на претенцията.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представеното Удостоверение за наследници на лицето А. Б.

К., починал на 09.07.2020г. е, че ищцата и ответниците са негови наследници по закон.

Ищцата Г. Б. З. е негова сестра, ответникът И. Ф. К. – брат /едноутробен/, а ответницата Р. А. К. е дъщеря на брат му А. Б. К., починал на 07.11.2019г.

По делото е безспорно, че преди смъртта си общият на страните наследодател А. К. е живеел в САЩ, но не е прекъсвал връзката си със семейството, намиращо се в България.

За установяване на твърдението в исковата молба, че при последното си 2 завръщане в България през 2016г. наследодателят подарил на ищцата процесния лек автомобил, както и че от този момент тя единствена го владее, съдът допусна събиране на гласни доказателства:

От разпита на свид. М. Г. - бивша свекърва на ищцата, става ясно, че при последното връщане на А. К. в България се срещнали на кафе и той й казал, че е донесъл кола на Г. за подарък, но поради съществуващи технически пречки не е успял да я прехвърли на нея. Това щял да направи следащия път.

Не могъл обаче повече да се върне в България поради настъпилата внезапна смърт при автомобилна катастрофа и колата си останала у Г.. Тя единствена се занимавала с нея, тъй като А. бил оставил на сестра си ключовете и документите за колата. Свитеделката твърди, че ищцата и наследодателят А.

К. били много бизки, имали страхотна връзка. От тогава - 2016 годИ., и до сега колата стояла пред жилищния блок на Г., но никой от останалите наследници не се интересувал от нея, нито по някакъв начин е оспорвал правото й върху тази кола. Всички знаели, че е подарък за Г. от брат й А..

По делото съдът разпита и свид.Г. Д. - без родство със страните.

Свидетелката Д. твърди, че също е присъствала на срещата между А. и свид.

Г., на която среща той обяснил, че е донесъл подарък за сестра си Г.. Тогава не успели да прехвърлят колата по съответния ред и А. казал, че като се върне следващия път ще я прехвърли. Скоро след това починал и колата си останала така. Твърди, че колата била марка „**********“, бежова, светла кола. Стояла покрита пред жилището на Г.. И тази свидетелка твърди, че не знае някой от останалите наследници да спори или да има претенеции за този автомобил.

Като писмени доказателства по делото съдът прие документи, установяващи правото на собственост върху процесния автомобил на наследодателя /Сертификат за собственост, Известие за подновяване на регистрацията на превозно средство/, които документи са издадени от властите в САЩ.

Представиха се още и Удостоверение за застрахователната стойност на автомобила № 00159714/22.11.2023г., издадено от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и Международна карта за автомобилна зстраховка.

При така възприетата фактическа обстановка, съдът намира предявения иск за основателен.

От събраните писмени и гласни доказателства се налага извода, че 3 страните са наследници на лицето А. Б. К.. Не е спорно още, че приживе А. К., който от дълго време живеел в САЩ, при едно от завръщанията си през 2016г. е надарил сестра си Г. с лек автомобил. Към този момент съществувала някаква административна пречка да се оформят документите на автомобила и той да стане собственост на ищцата. Наследодателят К. си заминал с обещанието, че при следващото му завръщане ще уредят нещата. Уви, през 2020 годИ. настъпила смъртта му. Автомобилът обаче останал на съхранение при ищцата, която се погрижила за него. Паркиран бил пред дома й, като тя го покрила. Нито един от останалите наследници - ответниците в настоящия процес, не са оспорили волята на своя брат и чичо А. К.. Така в продължеине на повече от седем години автомобилът останал на описаното място, като единствено ищцата била тази, която полагала грижи за неговото опазване и съхранение.

От тук според съда следва първият извод, а именно, че наследодателят на страните приживе е изразил категорично волята си, че процесният автомобил е предназначен за сестра му Г. Б. З.. В подкрепа на горния извод са събраните гласни доказателства от една страна, а от друга - заетата от ответниците позиция.

С оглед на горното съдът счита, че ищцата доказа своето право на собственост върху движимата вещ на основание давностно владение.

Свидетелите са категорични, че наследодателят е искал да подари колата на сестра си, предал й е всички документи, както и ключовете на колата. Никой не е оспорвал това нейно владение, което тя е установила, след като са й били предоставени документите, ключовете и самата кола. Ето защо, следва да се приеме, че е било установено необезпокоявано и явно владение върху процесния автомобил, като ищцата с поведението си е доказала, че е владяла вещта само за себе си, каквато е била и волята на брат й. В един продължителен период – от 2016г. и до сега тя се е считала за собственик на лекия автомобил, който на практика брат й е подарил. От своя страна ответниците не са оспорили това нейно право по предвидения за това законов ред и начин. В изложения смисъл предявения иск е основателен и доказан и като такъв следва да се уважи.

С оглед изхода на делото и предвид своевременно заявеното искане в тази насока, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ще следва ответниците да бъдат 4 осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 836 лева, произтекли от платена държавна такса в размер на 136 лева и 700 лева – платено възнаграждение за адвокат, а ответникът И. Ф. К. да заплати на ищцата сумата в размер на 740 лева – внесено възнаграждение за особен представител.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. Ф. К., ЕГН **********, от ********** и Р. А. К., ЕГН **********, от **********, че Г. Б. З., ЕГН **********, от гр.Хасково, съдебен адрес – **********, е собственик на основание давностно владение на следната движима вещ, именно: лек автомобил марка „**********“, модел „**********“ с № на рама **********, с регистрационен номер **********.

ОСЪЖДА И. Ф. К., ЕГН **********, от ********** и Р. А. К., ЕГН **********, от **********, да заплатят на Г. Б. З., ЕГН **********, от гр.Хасково, съдебен адрес – **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 836 лева.

ОСЪЖДА И. Ф. К., ЕГН **********, от **********, да заплати на Г. Б.

З., ЕГН **********, от гр.Хасково, съдебен адрес – **********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото в размер на 740 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд

– Хасково:/п/ не се чете

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.

5