Решение № 152 от 10.05.2026, Районен съд - Гоце Делчев
- Съд
- Районен съд - Гоце Делчев
- Дело
- Гражданско дело 1828/2025
- Вид
- Решение № 152
- Подписан
- 10.05.2026
- В сила
- 10.05.2026
- Състав
- Михаела Георгиева Клечерова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 152 гр. Гоце Делчев, 10.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Михаела Г. Клечерова при участието на секретаря Юлианна К. Павлова като разгледа докладваното от Михаела Г. Клечерова Гражданско дело № 20251220101828 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Д. К. Л., ЕГН **********, адрес: гр. Бл., ж.к. „Ел.“, бл. 13, вх. А, ет. 8, ап. 22 и В. К. К., ЕГН **********, адрес: гр. Бл., ул. „Бр.“ 18, ет. 4, ап. 11 — двете чрез пълномощника си адв. Ат. Б, против ОБЩИНА Г., ЕИК ******** представлявана от Кмета Ф. Ис., адрес: с. Г., ул. „П.“ 35, с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че последния не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 02381.501.****/нула две хиляди триста осемдесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, **************, представляващ имот 183 /сто осемдесет и три/, в кадастрален район 501 /петстотин и едно/, в с. Б. с ЕКАТТЕ 02381 /нула две хиляди триста осемдесет и едно/, по КК и КР на с. Б., общ.
Г., обл. Бл., одобрени със Заповед № РД-18-34/01.02.2024 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Б., с площ: 380 кв.м. /триста и осемдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 182 /сто осемдесет и втори/, 183 /сто осемдесет и трети/, квартал 27 /двадесет и седми/, парцел I /първи/, при съседи/граници на поземления имот: ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***,
***, както и да им бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски.
Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са наследници на Кр. Г. М., починал на ******** год. Приживе същият е бил собственик и осъществявал фактическата власт и владение върху следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /нула две хиляди триста осемдесет и едно, точка, 1 петстотин и едно, точка, сто осемдесет и три/, представляващ имот 183 /сто осемдесет и три/, в кадастрален район 501 /петстотин и едно/, находящ се в с. Б. с ЕКАТТЕ 02381 /нула две хиляди триста осемдесет и едно/, по КК и КР на с. Б., общ. Г., обл. Бл., одобрени със Заповед № РД-18-34/01.02.2024 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Б., с площ:
380 кв.м. /триста и осемдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
„урбанизирана“, начин на трайно ползване: „ниско застрояване /до 10 м/“, номер по предходен план: 182 /сто осемдесет и втори/, 183 /сто осемдесет и трети/, квартал 27 /двадесет и седми/, парцел I /първи/, при съседи/граници на поземления имот: ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***,
***. Твърди се също така, че описаният по-горе имот наследодателя е владял от около 1957 год., като след смъртта му владението продължава от ищците и продължава и към момента, като същото присъединяват към това на праводателя си. Сочи се, че така общото владение върху описания имот е повече от 68 год. години и за това спор никога и с никого не е имало. Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че в годините назад ищците са ограждали същия, върху него имат трайни насаждения, а друга част използват като градина, независимо че е част от урбанизираната територия на село Б., че върху този имот попада и част от тяхната сграда с идентификатор *** с обща застроена площ от 65 кв.м, другата част от която е върху съседния имот с идентификатор ***. Излага се, че в описаният по-горе период от време, вкл. до момента, владението им винаги е било явно, спокойно и с намерение за своене, като никой не се е противопоставял на същото, нито пък затова е имало спорове с който и да било. Твърди се, че ищците не притежават документ за собственост и от началото на упражняваното владение са изминали повече от 10 години, през 2024 год. ищците предприемат действия за обстоятелствена проверка, въз основа на която да им бъде издаден нот.акт, като за целта до Община Г. е подадена молба-декларация за удостоверяване, че имота не е общинска собственост. Сочи се, че след получаване на завереният екземпляр се установява, че в него е отбелязан наличен акт за публична общинска собственост с № 41/01.01.2000 г., като от една страна такъв акт не е известно да съществува, поради което и права на Общината не са материализирани в такъв документ. Излага се, че дори такъв да съществува, същият не би легитимирал общината като собственик на имот с идентификатор ***, тъй като същият би бил съставен без фактическо и правно основание за това, че имотът, който ищците владеят, не попада в хипотезата на който и да е било от текстовете на ЗОбС /не е придобит чрез сделка, не е владян от нея, не е бил обект на отчуждаване, не е част от технически или др. съоръжения и т.н./, нито пък друг закон предвижда обявяването му за общинска собственост. Независимо от това обаче наличието на съставеният АОС е пречка да се довърши процедурата по снабдяването с документ за собственост, което обосновава правният интерес от оспорване правата на Община Г. върху недвижимият имот. Излага се, че доколкото както фактическата власт върху имота е в ищците /т.е. налице е едно фактическо положение/, така и владението е тяхно, налице са предпоставките, посочени в ТР по т.д. № 8/2012 г на ОСГТК на ВКС, за предявяване на отрицателен установителен иск.
Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически 2 твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено по отношение на ответника – Община Г., че последния не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /нула две хиляди триста осемдесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, сто осемдесет и три/, представляващ имот 183 /сто осемдесет и три/, в кадастрален район 501 /петстотин и едно/, в с. Б. с ЕКАТТЕ 02381 /нула две хиляди триста осемдесет и едно/, по КК и КР на с. Б., общ. Г., обл. Бл. одобрени със Заповед № РД18-34/01.02.2024 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Б. с площ: 380 кв.м.
/триста и осемдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 182 /сто осемдесет и втори/, 183 /сто осемдесет и трети/, квартал 27 /двадесет и седми/, парцел I /първи/, при съседи/граници на поземления имот: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***. Релевирани са доказателствени искания. Претендират се разноски.
Разпитани се двама свидетели – М. Н. П. и Г. Д. Г., които показания съдът намира за обективни, безпристрастни, логично подредени и съответстващи на писмените доказателства, съдържащи се в кориците по делото.
С разпореждане Рег. № 2514 от 31.12.2025г., постановено по делото, съдът е дал ход на исковата молба, приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответника препис от същата, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
В едномесечният срок от получаване на разпореждането на съда, въпреки предоставената от съда възможност, ответника не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
За ответника - редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява представител.
В открито съдебно заседание ищците се представляват от упълномощен представител, посредством който поддържат предявените искове. Същевременно позовавайки се на разпоредбата на чл. 238 от ГПК, процесуалния представител на ищците – адв. Богоева прави искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът с изрично протоколно определение постановено в открито съдебно заседание, проведено на 30.04.2025г., с оглед изразеното становище и искане от процесуалния представител на ищците, съобразявайки разпоредбата на чл. 239 от ГПК, във вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК, е приключил съдебното дирене и дал ход по същество за произнасяне по реда на чл. 238 и сл. от ГПК.
С оглед на направеното от страна на процесуалния пълномощник на ищците изрично искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С депозираната искова молба от страна на ищците по делото, е предявен отрицателен 3 установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
На първо място съдът приема, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.
238, ал. 1 от ГПК. Съгласно цитираната разпоредба, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът по настоящия иск не е представил писмен отговор на исковата молба, не се е явил лично или чрез свой представител в първото открито съдебно заседание по делото, включително и не е направил изрично искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. Съдът констатира, че в настоящия случай е налице и следващата предпоставка регламентирана в цитираният текст, а именно изричното искане направено от страна на процесуалния пълномощник на ищците за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в настоящето производство.
На следващо място, съдът намира, че са налице и предвидените в чл. 239, ал. 1 от ГПК предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Съдът констатира, че както с разпореждането по чл. 131 от ГПК, така и с определението си, постановено по реда на чл.
140 от ГПК, е указал на страните (вкл. изрично на ответника) последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от не представяне на отговор по исковата молба, включително и от неявяването му в първото открито съдебно заседание. Съдът счита също така, че към настоящия момент въз основа на фактите твърдени от ищцовата страна в исковата молба и представените и приети по делото доказателства и доказателствени средства, предявения от страна на ищците иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е вероятно основателен. Отделено от това в производството по предявен отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже на всички основания собственост върху процесния имот. В тази насока ответникът не е поискал събиране на доказателства.
Ето защо съдът счита, че са налице от формална страна всичките процесуални предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, и чл. 239, ал. 1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването неприсъствено решение.
При горните мотиви съдът намира, че предявеният иск с посочено правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, предвид изхода от делото и направеното искане от ищцовата страна за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищците сумата от 880,68 евро, съгласно приложения списък с разноски по чл. 80 от ГПК, от които 30,68 евро - заплатени държавни такси и 850,00 евро - заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание 239 от ГПК, във вр. с чл. 238 от ГПК, съдът 4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124 от ГПК, по отношение на ОБЩИНА Г., ЕИК *******, представлявана от Кмета Ф. Ис., адрес: с. Г., ул. „П.“ 35, че не е собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** /нула две хиляди триста осемдесет и едно, точка, петстотин и едно, точка, сто осемдесет и три/, представляващ имот 183 /сто осемдесет и три/, в кадастрален район 501 /петстотин и едно/, в с. Б.с ЕКАТТЕ 02381 /нула две хиляди триста осемдесет и едно/, по КК и КР на с. Б., общ.
Г. обл. Бл., одобрени със Заповед № РД-18-34/01.02.2024 г. на ИД на АГКК, с адрес на поземления имот: с. Б., с площ: 380 кв.м. /триста и осемдесет квадратни метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: 182 /сто осемдесет и втори/, 183 /сто осемдесет и трети/, квартал 27 /двадесет и седми/, парцел I /първи/, при съседи/граници на поземления имот: ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***,