Определение № 16013 от 03.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16013 гр. София, 03.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20221110150477 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е жалба от ответниците ************ и ***********, с която е направено искане за изменение на постановеното по гр.д. № 50477/2022 г. по описа на Софийски районен съд Решение № *********** в частта му за разноските, като бъде отменено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски. Излагат съображения, че предвид направеното от тях признание на предявените искове, разноските следва да се възложат върху ищеца.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена от процесуално легитимирани страни и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството е образувано по искова молба на ************ по реда на чл.

422 ГПК след постъпили от длъжниците ************ и *********** възражения срещу издадената по ч.гр.д. № *********** по описа на СРС, 157 с-в Заповед № ***********

След насрочване на делото и изготвяне на заключенията по изготвените експертизи ответниците са подали молба от 06.02.2023 г., с която са заявили, че признават предявените искове.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовават ответниците в искането си по чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В случая, обаче не е приложимо това изключение. Законът изисква кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска. В случая не е налице първата от двете предпоставки, доколкото към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът-заявител е имал изискуемо вземане срещу ответниците от една страна и от друга – ответниците, в качеството им на длъжници в заповедното производство са възразили в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, с което са предизвикали последващото 1 процесуално поведение на заявителя – да предяви иск за установяване на вземането под страх, че заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена. В този смисъл съдът намира, че ответниците са дали повод за завеждане, както на заповедното производство, така и на развилото се исково такова за установяване на вземането по заповедта за изпълнение, като в този случай последващото изявление за признание на иска е без значение. Последното би могло да доведе до по-малък размер на разноските с оглед липсата на необходимост от изслушване на експертизи, какъвто не е настоящият случай предвид направеното оспорване на предявените искове с отговора на исковата молба и изявление за признание на исковете едва след изготвяне на заключенията.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответниците ************ и *********** за изменение на постановеното по гр.д. № 50477/2022 г. по описа на Софийски районен съд Решение № *********** в частта му за разноските, като бъде отменено в частта, с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сторените в заповедното и исковото производство разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2