Решение № 59 от 17.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 59 гр. Ямбол, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20222300100388 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. С. К. от гр. Ямбол, подадена чрез пълномощника адв. А. Д. от АК- Ямбол, за осъждане на ответника „ДЗИОбщо Застраховане“ ЕАД- гр. София да заплати на „Моника Комерс- 2“ ЕООД сумата от 35 444 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди при условията на „тотална щета", претърпени в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 16.07.2022 г. в гр. Ямбол, на основание договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица № 440122213076308, клауза „Каско +“ за лек автомобил марка „Ауди А7“, рама № **********, с рег. № СВ5744 ТМ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

Исковата си претенция ищецът обосновава с това, че на 29.06.2022 г. е сключил договор за финансов лизинг № СA3 972/29.06.2022 г. с „Моника Комерс- 2“ ЕООДлизингодател, по силата на който лизингодателят е закупил и предоставил за ползване на ищеца- лизингополучател, при условията на финансов лизинг лек автомобил марка „Ауди А7“, рама № **********, с рег. № СВ5744 ТМ, година на производство-2010 г., като ползващото автомобила лице е отразено в регистрационният талон. Крайният срок на договора е 29.06.2024 г. МПС е било предадено на лизингополучателя на 29.06.2022 г. с приемо- предавателен протокол към договора за финансов лизинг. Съгласно чл.2 от договора МПС е собственост на лизингодателя до изричното прехвърляне на собствеността му, а съгласно чл.17- лизингодателят сключва за целия срок на договора застраховки за актива в съответствие с изискванията в ОУ, застраховките се сключват от името и в полза на лизингодателя, но всички разходи по тях са изцяло за сметка на лизингополучателя.

На 30.06.2022 г. със застрахователна полица № 440122213076308 при ответното дружество за лизинговия автомобил е била сключена застраховка „Каско +" с валидност от 11.49 ч. на 30.06.2022 г. до 23.59 ч. на 29.06.2023 г., със застраховащ „Моника Комерс-2“ ЕООД и застрахован К. С. К.. Дължимата застрахователна премия е била заплатена в срок, а общата застрахователна сума по застраховката била в размер на 35 444 лв..

На 16.07.2022 г. в 00.32 часа при движение на лекия автомобил, управляван от 1 ищеца, в гр. Ямбол, на ул. „Преслав“ с посока на движение от ул. „Тимок" към ул. „Акация" е настъпило ПТП, като при десен завой автомобилът излязъл от платното за движение и се блъснал с предната лява част в метален стълб на уличното осветление, като в следствие на удара се преобърнал няколко пъти. Бил съставен протокол за ПТП на16.07.2022 г. Против водача К. бил съставен АУАН от 16.07.2022 г., въз основа на който било издадено Наказателно постановление № 22- 0813- 000804/29.07.2022 г. Водачът не бил употребил алкохол. За настъпилото произшествие бил уведомен застрахователя- ответника по делото и образувана щета № 44012812203625, по която е извършен оглед и е съставен описзаключение по щета № 44012812203625/18.07.2022 г. за настъпилите увреждания по автомобила. С писмо изх. № 0- 92- 10023/26.07.2022 г. ответникът уведомил собственика на МПС- „Моника Комерс -2" ЕООД, че отказва да заплати застрахователно обезщетение, който отказ бил обоснован с разпоредбата на т.9.1.8 /според ищеца неясно от кой акт/. Отказа на застрахователя да заплати застрахователно обезщетение ищецът счита за неоснователен и немотивиран, като изтъква, че не са налице основанията за отказ, посочени в разпоредбата на чл.408, ал.1 от КЗ. Според твърденията на ищеца, действителната стойност на претърпените вреди към датата на настъпване на застрахователното събитие е в общ размер на 35 444 лв., а стойността на възстановително- ремонтните дейности по автомобила е в размер, който би квалифицирал вредите като тотална щета. Право да получи застрахователното обезщетение в случая има лизингодателя „Моника Комерс- 2" ЕООД, към който към датата на настъпване на ПТП- 16.07.2022 г., ищецът е имал задължение по договора за финансов лизинг в общ размер на 32 254.32 лв., от които 24 811.01 лв. главница и 7 443.30 лв. лихва. Поддържа се, че в случай на тотална щета, лизингодателят има право да получи цялото застрахователно обезщетение, като има право да задържи само сума до размер на неизплатените по договора лизингови вноски и е длъжен да заплати на лизингополучателя К. остатъка от полученото обезщетение, за който остатък К. се явявал кредитор на лизингодателя. Лимитът на застрахователната сума, дължима от застрахователя на лизингодателя е 35 444 лв., при което вземането на ищеца от лизингодателя се равнява на разликата между застрахователното обезщетение, което лизингодателят би получил, и оставащите неизплатени задължения на лизингополучателя по договора за лизинг, което към датата на депозиране на исковата молба е в размер на 2 760 лв. Поради това, че лизингодателят отказвал да погаси кредитното задължение на К., последният следвало да продължава да прави погасителни вноски по лизинговия договор. Правния си интерес да предяви иск за защита на чужди материални права в качеството на процесуален субституент на основание чл. 134, ал. 1 от ЗЗД, ищецът обосновава с наличието на вземане от лизингодателя и бездействието на последния във връзка със защита на правата си срещу постановения от застрахователя отказ.

С отговора на исковата молба ответникът „ДЗИ- Общо Застраховане“ ЕАД е оспорил предявения иск като недопустим и неоснователен. Във връзка с твърдяната недопустимост на иска ответникът е изложил доводи, съгласно които ищецът не е страна по застрахователния договор и не може да предявява искове, свързани с неговото изпълнение или неизпълнение. Според ответника процесуално и материално правна легитимация да предяви иска има собственика на превозното средство, който е и страна по застрахователния договор.

Ответникът е оспорил иска по основание и размер, като се е позовал на приетите от ищеца Общите условия, приложими към договора за застраховка на МПС „Каско+“, в които изчерпателно са посочени изключените рискове- опасностите, вероятностите от увреждане на застрахования обект, както и поведението на застрахованото лице, при които, евентуално настъпилите вреди, са извън предмета на застрахователното правоотношение.

Според ответника, в процесния случай е реализиран риск, който е изрично изключен от застрахователното покритие по т. 9.1.8. от Раздел I „Общи положения" от Общите условия, в които са уредени хипотезите, при които застрахователят не предоставя застрахователно 2 покритие за щети, вкл. и такива, настъпили в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования. В тази връзка ответникът излага, че при настъпване на ПТП ищецът се е движил със скорост, несъобразена с релефа на пътя (десен завой), загубил е управление на МПС, излязъл е от платното за движение, навлязъл е в разделителната ивица и се блъснал с предна лява част в метален стълб на уличното осветление. Вследствие на удара МПС се е преобърнало няколко пъти в платното за насрещно движение. Ответникът счита, че именно това противоправно поведение на водача на застрахования автомобил е в пряка причинно- следствена връзка с настъпилите увреждания върху МПС, поради което и за застрахователя е възникнало потестативното право, уредено в чл. 395, ал.4 от КЗ да откаже да изплати застрахователно обезщетение, тъй като проявената груба небрежност представлява изключен застрахователен риск. В продължение на изложеното относно извършването на деянието от ищеца при груба небрежност, ответникът изтъква, че деянието е извършено при радикално неспазване на основното задължение на водача да ползва застрахованата вещ с грижата на добрия стопанин (да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди), че водачът на процесния лек автомобил е подценил реалната опасност от настъпване на процесното ПТП, а същевременно е надценил своите възможности да се справи с непосредствения риск- управление с несъобразена скорост в тъмната част от деня, от страна на водача е проявена липса на елементарна съобразителност по отношение на скоростта, като същият е пренебрегнал основни физични и технологични правила, респективно и правила за безопасност на движението. Ответникът е оспорил твърденията на ищеца, че застрахователното събитие е настъпило при движение на автомобила със скорост, допустима за градски условия, като се е позовал на направеното от ищеца признание на неизгоден за него факт в Приложение №1 по уведомление за щета, в което е посочил, че преди настъпването на ПТП скоростта на движение на автомобила е била 80 км/ч. Ответникът счита, че посочените нарушения от страна на ищеца на правилата на ЗДвП лишават събитието от неговите характеристики, за да се приеме същото за застрахователнослучайност, непредвидимост и непредотвратимост по волята на застрахованото лице.

Ответникът се позовава и на т. 10.1. и т. 10.3 от Раздел I на Общите условия на сключената застраховка, съгласно които застрахованият е длъжен да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин, както и да предприема предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди. При неизпълнение на някое от тези задължения, застрахователят, съгласно т. 10.8. от Общите условия, може да намали или да откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение, като това кое от двете права ще упражни е предоставено на преценката на застрахователя и това право съответства на разпоредбата на чл. 395, ал.1 от КЗ. Изтъква се наличие на причинно- следствена връзка между неизпълнението на законовите и договорни задължения и настъпването на произшествието, в това число и с обема на произлезлите от него вреди, като се твърди, че ако водачът бе изпълнил задълженията, произтичащи както от нормативната уредба, така и от сключения застрахователен договор, съответно бе съобразил скоростта на движение с пътната обстановка, пътните знаци, не би се стигнало до увреждане на застрахования автомобил. Отделно от това от ответника се твърди, че е налице изключен риск и по т.9.1.20. от Раздел I от Общите условия за застраховката, съгласно която застрахователят не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили в резултат на експлоатация и управление на технически неизправно МПС (вкл. без валиден талон за технически преглед), незаредено с необходимите смазочни материали, охладителна течност, подходящо гориво и други, от некачествени такива, или от замръзването им, или експлоатация на МПС с износени или неподходящи за сезона гуми. Ответникът оспорва наличието на причинноследствена връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди, както и размера на предявените искове. Счита, че претендираната от ищеца сума за ремонт на МПС не отговаря на средните пазарни цени за отстраняване на настъпилите вреди, съгласно уговореното 3 между страните в договора за застраховка. В случай, че бъде прието, че е налице тотална щета на МПС, ответникът поддържа, че стойността на обезщетението следва да бъде определено, като от застрахователната сума на автомобила към датата на събитието се приспадне стойността на запазените му части. Оспорва дължимост на претендираните лихви за забава върху главницата, поради непредставянето на доказателства за прекратяване регистрацията на превозното средство.

В условията на евентуалност, в случай че предявените искове бъдат уважени, прави възражение за прихващане с насрещни вземания в размер 647.86 лв., като се позовава на т. 5.4., предложение второ, Раздел I от Общите условия за застраховка „Каско", съгласно която, в случаите, в които е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия и настъпи застрахователно събитие преди застрахователната премия да е изплатена изцяло от застраховащия, застрахователят може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или сума. По застрахователната полица е уговорено разсрочено плащане на застрахователната премия на четири вноски, към датата на настъпване на застрахователното събитие, са платени три от тях, като четвърта вноска, ведно с дължимия данък върху същата възлиза на сумата от 647,86 лв. и не е заплатена.