Решение № 260138 от 08.01.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н

И Е гр. София, 08.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Е.Стоева при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 7402 по описа за

2019г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Предмет на производството е предявен от Е.П.Н. против П.на Р.Б.осъдителен иск за сумата 100 000лв. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.05.2016г. до изплащането.

Ищцата основава иска си на твърденията за образувано на 06.11.2007г. и водено против нея ДП № 155/2017г. по описа на НСл.С за престъпление от общ характер по чл.212, ал.5, вр. ал.3, пр.1, вр. ал.1, пр.1 вр. чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК. С постановление от 23.04.2015г. на СГП досъдебното производство за това престъпление спрямо нея било прекратено, но отменено с постановление на по-горестоящ прокурор и върнато с указания за преценка извършването на друго престъпление. С постановление от 30.10.2015г. на СГП била привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б.“б“ вр. чл.26, ал.1 НК, а с последващо постановление от

19.02.2016г. досъдебното производство отново било прекратено. С определение

№ 979/18.03.2016г. по ЧНД1163/2016г. по описа на

СГС била оставена без разглеждане жалба против постановлението за прекратяване, което влязло в сила на 12.05.2016г. Твърди като последица от воденото наказателно производство, продължило 8 години, 7 месеца и 25 дни, да е претърпяла болки и страдания, изразяващи се в негативни емоционални изживявания, стрес, подтиснатост, безспокойство, притеснения, нарушения в съня, социална изолираност, раздразнителност. След узнаването от близки и приятели, че е обвинена в престъпление се дистанцирали и прекратили контакти с нея, а при общуване със семейството и роднини изпитвала срам и безспокойство. През 2009г. се обърнала към психиатър след травматично преживяване на проведен й по досъдебното производство разпит, предизвикал силни емоционални реакции, като последица от които често се движела с придружител, а по-късно развила страх от асансьори и други тесни и затворени пространства. Твърди също здравословното й състояние да се е влошило, като през м.05.2014г. постъпила в болнично заведение във Франция с установен дивертикулит и поставена диагноза „хроничен неспецифичен колит и дивертикулоза на колона“, а през същата година по повод на конкретни симптоми били установени нарушения във функцията на щитовидната жлеза с диагноза „автоимунен тиреоидит“

/болест на Хашимото/. Наред с това поради продължително воденото досъдебно производство и емоционалното й състояние във връзка с него не могла да продължи успешната си търговска дейност като едноличен търговец. За тези неимуществени вреди претендира заплащане на обезщетение от ответника.

Ответникът изразява становище за неоснователност на иска по съображения, че ищцата е имала качеството обвиняем само за времето от 30.10.2015г. до

02.12.2015г., когато постановлението за това е било отменено от

САП, но не и в останалия период на висящност на досъдебното производство. Оспорва да е претърпяла описаните в исковата молба болки и страдания, както и те да се намират в причинна връзка с наказателното производство. Излага и доводи за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответно на действително търпяните вреди. Релевира възражение за погасяване по давност на заявеното вземане за лихва на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

От фактическа страна не е спорно, а и от доказателствата се установява образуване на 06.11.2007г. с постановление на СГП на ДП № 155/2007г. по описа на НСл.С срещу Е.П.Н., като собственик на търговско предприятие и представител на ЕТ „Е. т.-Е.Н.“, и М.А.Н.за това, че за времето от 01.01.2004г.-15.11.2005г., в условията на продължавано престъпление, в съучастие-първата като извършител, а вторият като подбудител и помагач, осъществили 41 бр. износи на замразени заешки бутчета-общо 537 656кг. на стойност

3 701 783лв., като чрез използване на документи с невярно съдържание-представяне пред органите на граничен ветеринаромедицински контрол и митнически учреждения в Р.Б.и страни, членки на ЕС, в които е отразено невярното обстоятелство, че заешкото месо е с произход от Аржентина /истинският произход е от неустановени месодобивни предприятия в Китай, за който вносът в страните от ЕС е разрешен само за одобрени месодобивни предприятия/, са получили без правно основание чуждо движимо имущество-сумата от 3 071 783лв., съставляващо продажната цена на посоченото количество заешко месо във ФРГ, Франция и Испания, с намерение да го присвоят, като сумата е отпусната от фондове, принадлежащи на ЕС, измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай-злепоставяне на Р.Б.пред ЕС и започнало през 2007г. административно разследване по случая в Европейската служба за борба с измамите /ОЛАФ/-престъпление по чл.212, ал.5 вр. ал.3, пр.1, вр.ал.1, пр.1, вр.чл.20, ал.2 /за М.Н.ал.3 и ал.4/, вр. чл.26, ал.1 НК.

Разследването е било осъществявано от следователи при 09 отдел на НСл.С, като с постановление на прокурор при СГП от 23.01.2009г. иззето и предадено на друг разследващ орган-следовател при НСл.С с дадени множество указания по събиране на доказателства за изясняване на фактите във връзка с посоченото престъпление.

С молба от 17.12.2013г. Е.Н. и М.Н.сезирали

СГС с искане по чл.368, ал.1 НПК воденото срещу тях наказателно производство да бъде разгледано от съда, което с определение от 23.01.2014г. постановено по НЧД № 213/2014г. е оставено без уважение поради това, че към този момент нямат повдигнати обвинения и нямат качеството на обвиняеми лица.

С постановление от 23.04.2015г. на СГП наказателното производство по ДП № 155/2007г. е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 НПК вр. чл.24, ал.1, т.1 НК, както по отношение Е.Н., така и по отношение Марио Николов. След цялостен и обстоен анализ на събраните доказателства постановилите го прокурори обосновали извод за липса на достатъчно и непротиворечиви доказателства, които да аргументират повдигане на обвинение.

Не е спорно, че постановлението от 23.04.2015г. за прекратяване е отменено от Софийска апелативна прокуратура с постановление от 25.06.2015г. и наказателното производство върнато на СГП за преценка наличието на данни за извършени други престъпления.

Впоследствие с постановление от

30.10.2015г. на СГП, съгласно указания дадени в постановление от 07.08.2015г. по пр.вх.№ 10531/20017г. на ВКП, потвърдено с постановление на заместник главен прокурор при ВКП от 20.10.2015г., Е.П.Н. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.242, ал.1, б.“б“ вр. чл.26, ал.1 НК за това, че в периода 30.07.2004г.-08.11.2005г. в гр.Бургас и гр.София, при условията на продължавано престъпление, използвайки две неизвестни лица, пренесла през границата на страната общо 963 190кг. заешко месо на стойност 3 364 781лв., без знанието и съгласието на митниците-Митница Бургас и Митница „Аерогара“ София чрез използване на документи с невярно съдържание, а именно 66 бр. митнически декларации, в които е посочено невярно обстоятелство относно вида на изнасяната стока-заешко месо с посочен произход от Аржентина и България, като в действителност месото е с произход Китайска Народна Република.

С постановление от 19.02.2016г.

СГП досъдебното производство по ДП № 155/2007г. отново било прекратено спрямо двамата на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 НПК. В мотивите е посочено, че с постановление от 20.10.2015г. на заместник-главен прокурор във ВКП е изменено постановлението на ВКП от 05.08.2015г. по пр.пр.№ 10531/2007г. и потвърденото с него постановление на Софийска апелативна прокуратура от 25.06.2015г., а именно потвърдено е постановлението за прекратяване на наказателното производство спрямо двамата за престъпление по чл.212, ал.5 вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, 3 и 4вр. чл.26, ал.1 НК, отменено е указанието на ВКП за разследване на престъпление по чл.203 НК, като е потвърдено относно разследването на престъпления по чл.242 НК и чл.253 НК. С оглед на това прокурорът от СГП е обсъдил събраните доказателства и установените въз основа на тях факти и обосновал извод за липса на извършено престъпление както по чл.242, ал.1 НК, така и по чл.253, ал.1 НК с предикатно такова по чл.25 НК.

Ищцата Е.П. обжалвала на

08.03.2016г. постановлението. По жалбата е образувано ЧНД № 1163/2016г на СГС, 5 състав, който с определение №

979/16.03.2016г. я оставил без разглеждане като процесуално недопустима поради липса на правен интерес.

С друго определение № 1830/31.05.2016г. по същото ЧНД № 1163/2016г. на СГС, 5 състав, съдът се произнесъл отново по жалба на Е.П. против постановлението от 19.02.2016г. като постановил неговата отмяна и върнал делото на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето му.

След подаден частен протест в САС е образувано ВЧНД № 675/2016г., 3 състав, с постановено определение № 184/01.07.2016г., с което определение № 1830 от 31.05.2016г. на СГС е отменено.

Въззивният съд констатирал, че против прекратителното постановление от 19.02.2016г. Е.П. е подала една жалба, но в два идентични екземпляра с разлика в адресната част-едната в СГП и чрез нея до съда, а другата направо в СГС. Така в рамките на едно и също дело ЧНД № 1163/2016г. СГС се произнесъл два пъти с различен правен резултат.

Във връзка с това констатирал, че към деня на постановяването му предходното определение № 979/18.03.2016г. е влязло в сила на 12.05.2016г., поради което обосновал извод за неговата процесуална недопустимост по аргумент от чл.24, ал.1, т.6 НПК.

С оглед горното страните не спорят, че наказателното производство е прекратено на 12.05.2016г.

Отговорността на държавата за вреди причинени на граждани от незаконосъобразни действия и/или бездействия на нейни органи е деликтна и се реализира по реда на

ЗОДОВ при наличието на изчерпателно посочените в него хипотези. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи и прокуратурата, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето, деянието не съставлява престъпление или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.

За основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в хипотезата на прекратяване на наказателното производство е без значение дали, кога и за какво престъпление лицето е било привлечено в качеството на обвиняем или постановлението за привличане е било отменено преди прекратяването.

В установената съдебна практика по аргументи от т.7 на ТР № 3/2004г., ОСГК на ВКС се приема, че лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното спрямо него наказателно преследване дори и когато производството е било прекратено без да му е повдигнато обвинение /в този смисъл Решение № 187/13.06.2012г. по гр.д.№ 1215/2011г., ВКС, III г.о., Решение 341/05.10.2012г. по гр.д.№ 1310/2011г., ВКС, IV г.о. и др./.

В случая ищцата не е била привлечена като обвиняем за престъплението, по повод на което е било образувано досъдебното производство-чл.212, ал.5 НК, а на по-късен етап и за друго престъпление-чл.242 НК. Но доколкото самото производство е било образувано срещу нея и водено за разследване на нейни действия, в качеството на едноличен търговец, за различни престъпления, несъмнено е била обект на наказателно преследване. Поради това е налице основанието по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, предпоставящо възникване отговорността на държавата в лицето на П.на Р.Б.за обезвреда на причинените вреди.

Съгласно чл.4 ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна и обхваща всички претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали се дължат на виновното поведение на длъжностно лице.