Решение № 4026 от 20.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4026 гр. София, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100504384 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от С. С. П., ЕГН ********** срещу решение № 2119 от 16.03.2022 г. постановено по гр.д. № 72583/2021 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, с което са отхвърлени предявените срещу Младежки театър „Н.Б.“, ЕИК **** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 КТ във вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за признаване на извършеното със Заповед № 12/09.12.2021 г. на Директора на Младежки театър уволнение за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на С. С. П. на заеманата преди уволнението длъжност „сценичен работник“ с код по НКПД 96290011 и присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението.

Жалбоподателят във въззивната жалба поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и явно несправедливо. Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че на датите от 09.11.2021 г. до 12.11.2021 г. включително, от 15.11.2021 г. до 22.11.2021 г. включително, както и на 22.11.2021 г. не се е явил на работа. Сочи, че решаващият съд не е обсъдил в мотивите си свидетелските показания, от 1 които се установило, че ищецът се е явявал на работа, но не е бил допускан от други служители на работодателя. Твърди, че въззивамият не го е допуснал на работа поради непредставяне на зелен сертификат или отрицателен тест за Ковид-19. Поддържа, че работодателят няма право да оперира с личните му данни, без изричното му съгласие. Излага аргументи, че доколкото поставянето на ваксина е личен избор, то липсата на ваксинация не може да се вмени във вина на лицето. Оспорва твърдените от ответника нарушения да са установени по надлежния ред и за тях да са му наложени дисциплинарни наказания. Излага аргументи, че разпоредбата на чл. 190, ал. 1, т. 1 КТ се отнася до бездействие от страна на работника, а именно неявяване на работа и не обхваща случаите, при които е налице недопускане на работника до работа. Твърди, че при постановяване на решението си, първоинстанционният съд не е съобразил основанието работодателят да не допусне до работа лицето, доколкото се касае за извършването от жалбоподателя на незадължително по закон действие – поставяне на ваксина срещу Ковид-19 или подлагане на съответен тест. Посочва, че работодателят е наложил дисциплинарното наказание поради неявяване на работа от страна на лицето в течение на повече от два последователни дни, а не поради неизпълнение на конкретната заповед, касаеща пропускателния режим до работното място.

Излага доводи, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелствата за липсата на други дисциплинарни нарушения, както и не е извършил преценка дали процесното нарушение на трудовата дисциплина е толкова тежко, че да оправдава налагане на най-тежкото предвидено наказание.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника – Младежки театър „Н.Б.“. Оспорва депозираната въззивна жалба като неоснователна. Поддържа, че първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно. Излага доводи, че решаващият съд обосновано е приел, че оспореното уволнение е законно, тъй като са изпълнени изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ – от насрещната страна са изискани и взети писмени обяснения, които са взети предвид при налагането на дисциплинарното наказание и са коментирани в заповедта за уволнение. Твърди, че посочената заповед е мотивирана, както и че не е нарушена разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ. Сочи, че описаните в заповедта нарушения са осъществени от другата страна. Излага аргументи, че показанията на посочените от въззивната страна свидетели не установяват 2 твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че ищецът се е явявал на работа, доколкото тези свидетели нямат преки впечатления дали лицето се е явявало на работа на процесните дати. Поддържа, че предвид заповед на министъра на здравеопазването и въведените с нея противоепидемични мерки, в сградата на театъра със заповед на работодателя бил въведен специален режим за достъп. В тази връзка служителите следвало при влизане в сградата да представят зелен сертификат или резултат от антигенен или ПСР тест, които тестове били за сметка на работодателя. Посочва се, че двете заповеди, уреждащи достъпа до сградата на театъра за процесния период са доведени до знанието на служителите чрез поставяне на информационното табло, намиращо се на входа. Оспорва твърденията на въззивника, че същият не бил допускан до работа. Излага подробни аргументи във връзка с обстоятелството, че предвидената в КТ процедура по налагане на дисциплинарно наказание е спазена. Посочва, че установеният за процесния период режим на достъп до сградата на театъра е важал за всички служители, като ищецът не го е спазвал поради собственото си противоправно поведение – неизпълнение на законни разпореждания на работодателя. Поддържа, че при явяването си в театъра заедно със свои приятели, въззивникът не е отишъл, за да изпълнява трудовите си задължения, а открито е заявил, че няма да спази режима за влизане в сградата. Аргументира тезата, че извършеното дисциплинарно нарушение е достатъчно тежко, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в КТ „уволнение“.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, като същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. В този смисъл, следва да бъдат обсъдени доводите относно правилността му.

3

Софийският районен съд се е произнесъл по обективни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, вр. чл.

255, ал. 1 КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, след осъществена пълна преценка и при обсъждане на всички събрани по делото доказателства.

Страните не спорят, а и от представените и приети по делото доказателства - трудов договор, заповед № 12/09.12.2021 г. и обратна разписка, се установява, че за процесния период между ищеца и ответника е било сключено валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „сценичен работник“ в Младежки театър „Н.Б.“ и че същото е прекратено по силата на процесната заповед, връчена на ищеца на 13.12.2021 г.

Не е спорно и обстоятелството, че съгласно заповед № А-13/21.10.2021 г. и заповед № А-15/08.11.2021 г. на директора на театъра в сградата е въведен пропускателен, във връзка със заповед № РД-01-856/19.10.2021 г., заповед № РД-01-890/03.11.2021 г. на министъра на здравеопазването и в изпълнение на задължението на работодателя за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд, като всички служители са били задължени да представят сертификат за поставена ваксина срещу COVID-19, сертификат за преболедуване или отрицателен PCR тест – до 72 часа преди влизане в театъра, или антигенен тест – до 48 часа преди влизане в театъра. Страните не спорят и че на всички процесни дати ищецът не е полагал труд, тъй като не е представил който и да е от посочените документи.

От представеното и прието по дело искане за обяснения с изх. № 18/22.11.2021 г. по реда на чл. 193, ал. 1 КТ се установява, ответникът е изискал обяснения от ищеца във връзка с нарушаване от неговата страна на Заповед № А-13/21.10.2021 г., поради непредставяне на портиера на зелен сертификат или бърз тест, отрицателен за Ковид 19, както и във връзка с нахлуване, предвождайки група, в кабинета на директора на театъра, представляващо нарушение на обществения ред. С искането за даване на обяснения е поискано от ищеца да обясни поради каква причина на 03.11.2021 г. е дърпал и бутал входната врата на театъра, спукал е стъклото й, както и да обясни поради какви обстоятелства е нахлул в преддверието на театъра с 4 група лица, които нямат качеството служители, саморазправял се с охранителя-портиер, като е отправял заплахи и закани срещу него, отправял закани към директора, зам. – директора и министъра на здравеопазването, не изпълнил нареждането на охранителя-портиер да напусне предверието.

По делото са представени четири докладни – докладна записка от 03.11.2021 г., докладна вх. № 799/04.11.2021 г., докладна записка вх. № 800/05.11.2021 г. и докладна вх. № 804/17.11.2021 г., от които се установява, че Р. М. – театър майстор, е уведомил директора на театъра, че на 27.10.2021 г. ищецът е влязъл в сградата на театъра без валиден сертификат или бърз отрицателен тест за Ковид 19. Същият водел със себе си друг човек, като и двамата не показали отрицателни тестове, с което като потенциални носители на зараза станали причина за страх у останалите служители да не бъдат заразени. В докладната от 03.11.2021 г., Ц.Л. – охранител-портиер, посочва, че ищецът влязъл в сградата на театъра, започнал да бута и да блъска вратата, повредил бравата й и спукал стъклото, след което си тръгнал. Около 16:50 часа на същия ден се върнал с група хора, с които искали да влязат в сградата на театъра и да се саморазправят с охранителя и с ръководството. Отправял заплахи към охранителя, както и към директора, заместник-директора, министъра на здравеопазването. Охранителят посочва, че настоял лицата да напуснат сградата и след настоятелен призив те излезли. Посочва, че същите лица нахлули в кабинета на директора на 27.10.2021 г.

Според докладна записка на Р.Д., портиер, на 04.11.2021 г. към 15 часа, ищецът се появил на служебния вход с въпрос дали се изисква сертификат, за да се яви на работа. След положителен отговор от страна на портиера си тръгнал.

От докладната на В. М. – ръководител постановъчна част се установява, че от 29.10.2021 г. до 16.11.2021 г. ищецът не се е явил на работното си място и не е информирал прекия си ръководител за причините за отсъствието си.

По делото е представено и искане за обяснения по реда на чл. 193, ал. 1 КТ изх. № 18/22.11.2021 г. от което се установява, че ответникът е изискал от ищеца да обясни писмено поради какви причини не се е явил на работа на 09.11.2021 г., на 10.11.2021 г., на 11.11.2021 г., на 12.11.2021 г., на 15.11.2021 г., на 16.11.2021 г., на 17.11.2021 г., на 18.11.2021 г., на 19.11.2021 г. и на 22.11.2021 г.

5

От представената с отговора на исковата молба и приета по делото кореспонденция по имейл се установява, че на 25.11.2021 г. ищецът е депозирал обясненията си и по двете искания, като е посочил, че идвал на работа, но не е допускан от охраната. Посочва, че на 27.10.2021 г. е бил възпрепятстван да отиде до работното си място от охранителя, който осъществява пропускателен режим в сградата, тъй като не представя „зелен сертификат“, а такъв според охранителя се изисквал съгласно заповед на директора. Посочва, че чрез електронния си чип за достъп и без позволение влязъл в сградата на театъра, за да се срещне с директора и да отиде на работното си място. Твърди, че около 12:30 часа отишъл при директора, а последният от своя страна, след като го видял, извикал СОТ, а ищеца – свои познати, дошли да го подкрепят. Излага становище, че директорът отказал да му предостави процесната заповед, а се позовавал единствено на заповедта на министъра на здравеопазването, действала през процесния период. Твърди, че директорът го принуждавал и заплашвал, че ако не представи „зелен сертификат“, няма да бъде допуснат повече до работното си място и ще бъде уволнен дисциплинарно. Посочва, че на 28.11.2021 г. му е била връчена заповедта, съгласно която следва да представи „зелен сертификат“, която ищецът нарича „престъпна“ и твърди, че е нищожна поради противоречието и с КРБ. Твърди, че на 29.10.2021 г. отново не бил допуснат до работното си място на същото основание, но отишъл там, използвайки електронния си чип, за да отвори вратата на служебния вход. Излага твърдения, че е подложен на психически тормоз от директора и заплахи поради нежеланието си да се ваксинира. Заявява, че няма да се ваксинира, както и че няма да се подлага на каквито и да е тестове. Излага подробни съображения, че с действията си директорът на театъра извършва спрямо него редица престъпления по смисъла на НК. Последователно поддържа становището, че не е допускан на работа, посочвайки, че това е „изключителна наглост“ от страна на работодателя. По отношение на останалите процесни дати, ищецът посочва, че не е бил допуснат до работното си място, поради липса на зелен сертификат.