Решение № 3007 от 23.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3007 гр. Варна, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20253110102251 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен иск от „Н.Т." ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Н.Х., в качеството му на управител, чрез процесуален представител адв. К. И. А., с личен № **, вписана в Хасковска адвокатска колегия, всички със съдебен адрес за получаване на книжа и призовки: **, email: ** срещу „З.„А.Б." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **.

Ищецът „Н.Т." ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Н.Х., в качеството му на управител, чрез процесуален представител адв. К. И. А., с личен № **, вписана в Хасковска адвокатска колегия, всички със съдебен адрес за получаване на книжа и призовки: **, email: **, претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „З.„А.Б." АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** да му заплати сумата от 4428,53 лв. (2264.27 евро), впоследствие изменена по размер на 5991,44 лв. (3063.37 евро), представляваща застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в уреждане на торсионната щанга на кабината, задната стена на кабината, предно стъкло, преден капак, предна решетка на капака, панел над левия фар, лява лайстна на капак, ляв панел на челно стъкло, основа пвц под преден капак, лява задна ключалка на кабина, лява предна конзола на кабина, лява предна колона, лява предна възглавница окачване, кабина предна част, лява предна плоча на педали, причинени в резултат на реализирано на 09.11.2024 г., ПТП, в гр.

Варна, на ул. Южна промишлена зона, намираща се под Аспарухов мост, което ПТП е реализирано по вина на водача на тежкотоварна композиция, влекач, 1 марка и модел „Рено Т", с per. № ** и ремарке, с per. № *, собственост на „А. е.Ю С. Т." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И.Й., застрахован по договор за гражданска отговорност на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

На 09.11.2024г. около 16:40 ч. в гр. Варна, на ул. Южна промишлена зона, намираща се под Аспарухов мост, се реализира пътнотранспортно произшествие /ПТП/ между два тежкотоварни автомобила, а именно влекач, марка и модел „Рено Т", с per. № ** и ремарке, с per. № **, собственост на „А.е.Ю С.Т." ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от И.Й., в качеството му на управител и влекач, марка и модел „МАН ТГХ", с peг. № *и ремарке, с peг. № *, собственост на „Н.Т." ООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Н.Х., в качеството му на управител. ПТП-то е реализирано по вина на водача на тежкотоварната композиция, с peг. № **/**, на „А.е.Ю С.Т." ЕООД, ЕИК **, след като същият в опашка за изчакване тръгва внезапно назад и удря тежкотоварна композиция, с peг. № */*, собственост на „Н.Т." ООД, като й нанася увреждания на торсионната щанга на кабината, задната стена на кабината, предно стъкло, преден капак, предна решетка на капака, панел над левия фар, лява лайстна на капак, ляв панел на челно стъкло, основа пвц под преден капак, лява задна ключалка на кабина, лява предна конзола на кабина, лява предна колона, лява предна възглавница окачване, кабина предна част, лява предна плоча на педали. Механизмът на настъпване на ПТП е обективиран в Двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие от 09.11.2024г., подписан и от двамата водачи, участвали в ПТП, като в същия този документ за виновен се е посочил водачът, управлявал тежкотоварната композиция, с peг. № */*, на „А.е.Ю С.Т." ЕООД, ЕИК *.

Последният автомобил е застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от застрахователна компания „З.„А.Б." АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: **, със срок на действие на полица № **от 10.08.2024г. до 09.08.2025г., която полица действа към датата на ПТП.

На 13.11.2024 г. представител на „Н.Т." ООД, уведомява застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, чиито служители извършват оглед на тежкотоварната композиция на ищеца, изготвят снимков материал и съставят списък на констатирани увреждания на МПС по щета № 1000/24/747/500193, оглед № 479199 от 13.11.2024г. В резултат на заведената претенция „Н.Т." ООД получава застрахователно обезщетение в общ размер на 5 192, 36 лв. /пет хиляди сто деветдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, преведени от застрахователното дружество на два транша - на 26.11.2024г. обезщетение в размер на 3804, 97 лв. и на 03.12.2024г. в размер на 1387, 39 лв. Видно от уведомление, с изх. № 2–101-4101-267/10.01.2025 г. размерът на застрахователното обезщетение е определен от застрахователя съобразно 2 правилата на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства. Видно обаче от следните документи: Калкулация за МПС, поръчка № 522312 и Калкулация за МПС, поръчка № 523079, общата стойност необходима за възстановяването на всички нанесени щети на товарна композиция, с peг. № */*, собственост на „Н.Т." ООД, възлиза в размер на 9 620, 89 лв. /девет хиляди шестстотин и двадесет лева и осемдесет и девет стотинки/. Следователно изплатеното застрахователно обезщетение се явява крайно недостатъчно за репариране на вредите, нанесени на превозното средство, собственост на ищцовото дружество.

Именно и въз основа на горното възниква правният интерес на „Н.Т." ООД да предяви настоящия осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса на застраховането /КЗ/, тъй като по силата на чл. 386, ал. 2 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Респективно настоящият осъдителен иск е в размер на 4 428, 53 лв., представляващо остатъчната стойност на застрахователното обезщетение за действително претърпените вреди от страна на ищеца (9 620, 89 лв. - 5 192, 36 лв. = 4 428, 53 лв.). За „Н.Т." ООД възниква и правото да претендира законната лихва и на основание чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ върху сумата, която следва да бъде изплатена остатъчната стойност застрахователното обезщетение за действително претърпените вреди.

Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Чл. 400 от КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност (при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото имущество. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 6/02.02.20J J г. по т. д. М 293/2010 г. на ВКС, I т. о. ; Решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.;

Решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., 1т. о.; Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, Пт. о.; Решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при действието на КЗ (отм.), но относими и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането /Решение № 245 от 21.01.2025 г. на PC - Варна по гр.

3 д. №6075/2023 г., Решение №294 от 27.01.2025г. на P C - Варна по гр. д.

№4867/2024 г., Решение № 145 от 13.01.2025 г. на P C - Варна по гр. д. № 9448/2024 г./. Смисълът е да бъде реализирана обезвредата на пострадалия, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск, но същевременно да не се достигне и до необосновано увеличаване на правната му сфера /Решение№ 209/30.01.2012 г по т. д. № 1069/2010 г. на 2- ро ТО на ВКС, Решение № 145 от 13.01.2025 г. на PC - Варна по гр. д. № 9448/2024 г./.

Именно и предвид горното, методиката на застрахователя следва да бъде съобразена като минимална долна граница само и единствено в случаите, когато между страните не е налице спор относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, но при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото съобразно предвидените императивни законови правила /Решение по в. т. д.№ 829/2020г. на BOC/. В настоящия казус приложимите съгласно Методиката параметри за определяне на размера на обезщетението не отразяват адекватно действителната стойност на причинените вреди.

Определяне на дължимото в случая обезщетение при условията на Наредба № 24 от 8.03.2006 г. за задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства е неприложимо. Действително според чл. 499, ал. 2 от КЗ обезщетението за имуществени вреди на МПС по застраховка "Гражданска отговорност", се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, приета в съответствие с чл. 504 от КЗ, като не може да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Но съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към Наредба № 24/08.03.2006 п, методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка.

Посочените норми, съпоставени с установеното от закона общо правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда, чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора, налагат извод, че методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя, без да са ангажирани доказателства за стойността на щетата или когато не е налице спор за техният размер. Наред с това, предвид изречение първо от чл. 499, ал. 2 от КЗ, което гласи, че обезщетението за вреди на имущество, не може да надвиши действителната стойност на причинената вреда, ведно с другите препратки по чл. 558, ал. 2 и ал. 5 от КЗ, се налага и извод, че Методиката по Наредба № 49/16.10.2014 г. вр. с Наредба № 24/08.03.2006 г., не дерогира приложението на общите норми на КЗ, служещи за определяне на размера на обезщетенията за имуществени вреди. В този смисъл при съдебно предявена претенцията за репариране на имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредата към 4 момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Като при кредитиране на заключението, съдът не е обвързан да проверява дали дадената от вещото лице действителна стойност на увреденото имущество, не надвишава минималните размери по Методиката, тъй като, ако пострадалият не получи цялата стойност на пазарната цена за труд и материали, той не би могъл да извърши ремонта, респективно не би бил обезщетен за претърпените вреди. Ето защо в трайната съдебна практика е възприето разрешението, че при спор относно обезщетение за разходи, които ще бъдат извършени в бъдеще, следва да бъде предпочетена стойността, която е най-близка до пазарните условия за извършване на ремонта /Решение по в. т. д. № 829/2020 г. на ВОС, Решение № 1458 от 18.11.2022 г. на ОС - Варна по е. гр. д. № 1815/2022 г., Решение № 1552 от 18.10.2021 г. на ОС - Варна по е. гр. д. № 1460/2021 г., Решение № 1208 от 9.07.2021 г. на ОС - Варна по е. гр. д. № 1149/2021 г., Решение № 4342 от 3.12.2024 г. на P C - Варна по гр. д. М 1732/2024 г., Решение № 3489 от 9.10.2024 г. на P C - Варна по гр. д. № 5046/2023 г., Решение № 134 от 10.01.2025 г. на P C - Варна по гр. д. № 6767/2024 г., Решение № 4480 от 11.12.2024 г. на P C - Варна по гр. д. № 6264/2024 г. и мн. др./.