Решение № 1892 от 01.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14215/2021
- Вид
- Решение № 1892
- Подписан
- 01.05.2023
- В сила
- 17.02.2025
- Състав
- Деян Стоянов Вътов
Цитирани разпоредби
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 342 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 1892 гр. Пловдив, 30.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20215330114215 по описа за 2021 година
Предявен е иск за делба на съсобственост по чл. 34 ЗС на следните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на с. Г., общ. К., одобрени със Заповед **** от ****г. на изпълнителния директор па АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от ****г., с адрес на поземления имот: с. Г., местност „Ц. д.“, площ: **** квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива. категория на земята: 6 шеста; номер по предходен план: ****, при съседи: ****, ****, ****, *****, *****, *****, *****.
2. поземлен имот с идентификатор№ **** по КККР на с. Г., общ. К., одобрени със Заповед РД-**** от ****г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение па кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от ****г; адрес на поземления имот: с. Г., местност „Ц. д.“, площ: ****; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 6 шеста; номер по предходен план: ****; при съседи:***, ***. ***. *****, **** 3. поземлен имот *** кв. 8 по КРП на с. Г., общ. К., област П., одобрен със Заповед №** от ***г., с площ:** /***/ квадратни метра, който имот попада в УПИ ****, ****,*** за жилищно строителство по ПУП на селото, одобрен със Заповед №***/****г.
Ищецът В. Г. К., ЕГН ********** иска допускане на съдебна делба с ответницата А.
Й. П., ЕГН ********** при равни делбени квоти. Сочи, че е придобил правото собственост върху ½ идеална част по силата дарение от **** г. и два договора за покупко-продажба от същата дата по правоприемство от Г. В. К. и В. В. Ц.. Твърди, че собственик на останала ½ идеална част по наследство е ответницата.
Ответницата А. Й. П. не оспорва наличието на съсобственост между страните по делото. Сочи обаче, че със Заповед № ***/***г. на кмета на община К., трите имота са 1 урегулирани и са създадени два урегулирани поземлени имота: УПИ *** -***, *** и УПИ ** - ***, ***, ***. Изложено е, че двата имота не са нанесени на кадастралната карта като самостоятелни имоти, но те съществуват и това е регулационният статут за трите имота.
През ***г. е издадено и решение на Комисия по чл. 17 ал.1 от 303, МЗХ, ОДЗ Пловдив, с което е променено предназначението на земеделските имоти /****, ***/, които са с обща площ **** кв.м. и е определена такса в размер на *** лв, която е и платена. Всички действия по одобрение на ПУП и промяна на предназначението на земеделските земи е направено с намерението да се извърши делба между съсобствениците. Ответницата сочи, че не е имала контакти с ищеца, защото е знаела, че той е придобил имотите. Разговори са водени с неговите праводатели.
Съдът като съобразни наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема, че съдебната делба следва да се допусне между страните, при равни делбени квоти, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, а и не е налице спор, че страните са съсобственици на процесните имоти, при равни квоти, на следните основания: дарение и покупко-продажба от **** г. за ищеца, който е придобил правото на собственост по правоприемство от Г. В. К. и В. В.Ц.; наследствено правоприемство за ответницата.
Преди придобиване правото на собственост от ищеца, имотите са били собственост на общия наследодател на ответницата и праводателите на ищеца, като са реституирани в стари граници по реда на ЗСПЗЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че делбата следва да се допусне между страните по делото, като основания за спиране на делбения процес не са налице. В проведеното на ****г. открито съдебно заседание ответницата представи доказателства, от които се установява, че е предявен иск по чл. 76 ЗН, с който се иска да бъдат обявени за недействителни сделките, от който ищецът черпи права. Искът е предявен извън делбения процес след приключване на първото делото открито съдебно заседание във фазата по допускане на делба. С оглед на това бе поискано спиране на делото за делба на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Съдът остави искането за спиране без уважение и обяви делото за решаване с мотиви, изложени в съдебното задание, които споделя. В допълнение следва да се изтъкне, че ако се възприеме тезата, че искът по чл. 76 ЗН може да бъде предявен по всяко едно време на делбения процес, но в друг съдебен процес, то това би довело до възможност за недобросъвестно упражняване на процесуални права. Изискването на закона правото по чл. 76 ЗН да бъде упражнено в срок до първото по делото открито съдебно заседание, арг. от чл. 342 ГПК, не е самоцелно, а е свързано с гарантиране правата на приобретателя по сделката, която може да бъде оспорена с иск/възражение по чл. 76 ЗН. Ако се приеме за допустимо, че правото по чл. 76 ЗН може да се упражнява безсрочно, то тогава кръгът на съделителите и оттам допустимостта на процеса биха били поставени под въпрос, без оглед това на какъв етап от своето развитие е първата фаза делбата. Включително възможно е правото по чл. 76 ЗН да бъде упражнено след като решението по допускане на делба е предмет на инстанционна проверка, което би довело до това, че допустимостта на съдебното решение ще се окаже обусловена от процесуалното поведение на една от страните, което очевидно противоречи на целта на закона и въведената процесуална преклузия. По аргумент от разясненията на т.1 и т. 2 ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС разпореждането с наследствен права е правомерно действие. Искът по чл. 76 ЗН е на разположение на сънаследника, който има интерес от обявяване относителната недействителност на сделката, като изцяло от неговата воля зависи дали ще упражни това свое право. Настоящият съдебен състав намира, че интерес от предявяване на иска по чл. 76 ЗН е налице до момента, в който този иск би могъл да бъде противопоставен в делбения процес, а именно до приключване на първото по делото открито съдебно заседание в първата фаза на делбата, като е възможно искът да се предяви и преди иска за делба. При 2 положение обаче, че сънаследникът не предявил иск по чл. 76 ЗН в рамките на срока по чл.
342 ГПК, респ. преди делбения процес, той губи възможността да използва това процесуално средство за защита впоследствие. Искът по чл. 76 ЗН, предявен в друг процес, след настъпване на преклузията в делбения процес, е процесуално недопустим поради липса на правен интерес, тъй като изходът на делото не би се отразил на изхода на делото за делба, в което средството за защита по чл. 76 ЗН е преклудирано. В тази хипотеза по аналогия следва да се приложат разясненията на ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно допустимостта на иска 124, ал. 4 ГПК след настъпване преклузията в производство, по което документът е приет като доказателство и не е оспорен в срок по реда на чл. 193 ГПК.
Съдът намира, че имотите, предмет на делото трябва да се индивидуализират по техния регулационен статут, който е водещ, макар да не е отразен на кадастралната карта, и след това и по техния кадастрален статут. Установява се, че предназначението на два от имотите е променено от земеделски в урбанизирани, като от процесните три имота са обособени два УПИ. Същите не са нанесени в кадастралната карта на село Г., общ. К., тъй като такава все още не е изготвена за урбанизираната територия на селото.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА на следните недвижими имоти:
-УПИ ***,*** по плана на село Г., общ. К., одобрен със Заповед № *** от *** г. на кмета на гр. К., с предназначение на имота за жилищно застрояване и - УПИ *****, *****, *** по плана на село Г., общ. К., одобрен със Заповед № * от * г. на кмета на гр. К., с предназначение на имота за жилищно застрояване., които имоти са обособени от и са напълно идентични със следните имоти:
1. поземлен имот с идентификатор № * по КККР на с. Г., общ. К., одобрени със Заповед **** от ****г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от ****г., с адрес на поземления имот: с. Г., местност „Ц. д.“, площ: **** квадратни метра; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива. категория на земята: 6 шеста; номер по предходен план: ****, при съседи: *****. *****.
***** *****, *****, *****. *****.
2. поземлен имот с идентификатор№ ***** по КККР на с. Г., общ. К., одобрени със Заповед **** от *****г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение па кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от *****г; адрес на поземления имот: с. Г., местност „Ц. д.“, площ: *****; трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: друг вид нива, категория на земята: 6 шеста; номер по предходен план: ****; при съседи: ****, ****. ****. ****, **** 3. поземлен имот *** кв. * по КРП на с. Г., общ. К., област П., одобрен със Заповед №** от ****г., с площ: **** /****/ квадратни метра, който имот попада в УПИ ****, ***** за жилищно строителство по ПУП на селото, одобрен със Заповед №***/****г., КОЯТО ДА СЕ ИЗВЪРШИ между В. Г. К., ЕГН ********** и А. Й. П., ЕГН **********, ПРИ РАВНИ ДЕЛБЕНИ КВОТИ от по ½ (една втора) идеална част за всеки от тях.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСПловдив.
3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
4