Решение № 216 от 14.07.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. гр. Добрич, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Д.

Г. Д. Жечева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно гражданско дело № 20233200500262 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба на М. Н. Ш. и В. Н. К., двете от гр.Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу решение №1241/29.12.2022г., поправено с решение №251/30.03.2023г. по гр.д.№1324/2021г. на Добричкия районен съд в частта, в която по отношение на въззивниците е признато за установено, че С. В. В. от с.П., общ.Добричка, Г. Д. Г. и В. Д. Г., двамата от гр.С., са собственици по давностно владение и наследяване на недвижим имот в с.П., общ.Добричка, представляващ дворно място с площ 750 кв.м – УПИ IV, пл.№501 в кв.52, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м и гараж със застроена площ 21 кв.м., дворно място с площ 680 кв.м – УПИ V, пл.№501 в кв. 52, ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 28 кв.м и дворно място от 630 кв.м –УПИ XII, пл.№501 в кв.52.

В жалбата са изложени подробни аргументи срещу приетото в обжалваното решение, че ищцата С. В. В. и Д. Г. В., нейн съпруг и наследодател на тримата ищци, са придобили правото на собственост върху спорния имот въз основа на давностно владение. Обръща се внимание, че двамата били допуснати да живеят в имота от родителите на съпруга преди много години. След смъртта на майката на съпруга, 1 двамата изгонили от имота бащата и първоначален ответник Г. Н. В., но не осъществили действия, с които да демонстрират, че владеят имота за себе си. Не съставлявало такава демонстрация извършването на текущи ремонти на жилищната сграда и поддръжката на двора, свързани със самото обитаване на имота, а и собственикът Г. Н. В. продължавал да плаща данъците за имота, сметките за разходите в него, както и наричал сина си и съпругата му, ищцата С. В. В., „квартиранти“.

Изгонването на собственика от имота му не означавало промяна в намерението, с което се упражнява фактическа власт върху имота, а установеното и упражнявано с насилие и заплахи владение смущавало намерението за своене и не било годно основание за придобиване правото на собственост. Обратно приетото от първоинстанционния съд било необосновано, с оглед събраните по делото доказателства и противоречащо на материалния закон. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове със съответните на това последици относно отговорността на страните за разноските за водене на делото.

Жалбата е редовна, подадена е в срок и допустима, като насочена срещу първоинстанционното решение в неизгодната за въззивниците част.

В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите С. В. В., Г. Д. Г. и В. Д. Г., чрез адвоката си, оспорват жалбата като неоснователна и молят решението на районния съд да бъде потвърдено.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, въззивният съд намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявени с искова молба вх.№1996/26.04.2021г. /вписана с вх.рег.№3104/26.04.2021г. акт №97 т.4 на СВп/ от С.

В. В., Г. Д. Г. и В. Д. Г. срещу Г. Н. В. установителни искове за принадлежащо на ищците право на собственост върху недвижим имот в с.П., общ.Добричка, а именно дворно място с площ 750 кв.м, УПИ IV, пл.№501 в кв.52 , ведно с построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 100 кв.м и гараж със застроена площ 21 кв.м., дворно място с площ 680 кв.м, УПИ V, пл.№501 в кв. 52 , ведно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 28 кв.м и дворно място от 630 кв.м, УПИ XII, пл.№501 в кв.52 по подробния устройствен план на селото.

Със следваща искова молба с вх.№3326/03.06.2021г. /първоначално образувана в друго гр.д.№1770/2021г., после присъединена за общо разглеждане по гр.д.

№1324/2021г. на ДРС/ установителните вещни претенции на ищците са насочени освен срещу ответника Г. Н. В., още и срещу В. Н. К. и М. Н. Ш..

По време на процеса ответникът Г. Н. В. е починал и производството е продължило с участващите вече като насрещни страни негови законни наследници – ищците Г. Д. В. и В. Д. В., и ответниците В. Н. К. и М. Н. Ш. /удостоверение на л.173/.

Ищците са обосновали исковете със следните обстоятелства: Д. Г. В. и неговата 2 съпруга, ищцата С. В. В. владяли спорния имот, описан по-горе, повече от седемнадесет години. Д. Г. В. е син на ответника Г. Н. В. и през м.януари 2005г., в деня на помена на починалата му майка и съпруга на ответника, отстранил баща си от имота, сменени били ключалките на сградата и достъпът на ответника бил прекъснат.

От тогава в имота се установил синът Д. Г. В. със семейството си, живеели в него, стопанисвали го, направили множество подобрения /описани/ и, като цяло, владеели имота за себе си, а ответникът Г. Н. В. в продължение на дълги години не бил извършил нищо, с което да смути или прекъсне владението. Но в деня на погребението на Д. Г. В., починал на ***г., ответникът Г. Н. В. поискал от ищците да освободят имота.

Тогава ищците проверили и установили, че на 10.03.2009г. ответникът Г. Н. Г. се снабдил с нотариален акт №155 т.2 рег.№4393 д.№320 на нотариус с рег.№160 за придобито по давност право на собственост върху имота, което не било вярно и не съответствало на действителното правно положение.

После, с договор от 31.05.2021г. по нотариален акт №36 т.3 рег.№2625 д.

№305/2021г. на нотариус с рег.№330, ответникът Г. Н. В. продал имота на ответниците В. Н. К. и М. Н. Ш.. Продажбата била извършена от ответника след предявяване на исковете срещу него и по този повод ищците предявили втората искова молба.

Въз основа на изложените обстоятелства ищците твърдят, че на основание давностно владение и наследство притежават правото на собственост върху процесния имот, което искат да бъде установено по отношение на ответниците.

Ответниците са оспорвали исковете. В срока по чл.131 от ГПК ответницата В. Н.

К. не е представила отговор на исковата молба, а в отговора си ответникът Г. Н. В. и ответницата М. Н. Ш. са посочили са, че преди съпругата на ответника да почине, в имота живеели те двамата, а синът им Д. Г. В. и семейството му живеели в друг /техен си/ имот. След смъртта на съпругата на ответника, синът със съпругата си, ищцата С.

В. В., започнали приоритетно да обитават процесния имот, докато преди 6 – 7 години го завзели изцяло, недопускайки до него ответника. Това станало чрез упражнявано от тях системно насилие и тормоз спрямо ответника и съставлявало пречка да придобият правото на собственост.

Не е спорно, а и от гласните и писмените доказателства /л.86 и л.5/ се установява, Г. Н. В. бил в брак с В.К.Р. и имали двама синове. Синът Д. Г. В. и ищцата С. В. В. са били съпрузи, а другите двама ищци са техни деца. Синът Н. Г. В., починал на ***г., като ответниците В. Н. К. и М. Н. Ш. са негови деца.

В миналото в процесния имот в с.П. живяли Г. Н. В. и съпругата му В.К.Р..

Имали имота от много години от бащата на съпруга, който от своите имоти им отделил този двор /парче земя/, в който двамата си построили къщата за живеене. Тези 3 обстоятелства не са спорни между страните. Синът Д. Г. В. и семейството му живяли в гр.Добрич, после се върнали в с.П., където имали свой имот. Сведенията в гласните доказателства не са еднозначни по въпроса дали е имало време, в което и двете семейства да са живели в процесния имот, но, с оглед посоченото от двамата ответници в отговора им на исковата молба, следва да се приеме, че към датата на смъртта на В.К.Р. семейството на сина не е живяло в процесния имот.

В.К.Р. починала на ***г. Според обясненото от ищците в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на помена за 40 дни от смъртта на съпругата си и майка на Д. Г. В., ответникът Г. Н. В. заявил, че възнамерява да заживее с друга жена и тогава синът го изгонил от имота. Никой от свидетелите не е бил очевидец и не дава сведения какво точно се е случило между сина и бащата тогава. Несъмнено е, обаче, че от този помен през м.януари 2005г. Г. Н. В. се изнесъл от имота и отишъл да живее при другата жена, в същото село, а в имота се установил синът Д. Г. В. със съпругата /семейството/ си. Изводът следва от съвкупния анализ на показанията на свидетелите на ищците и свидетеля М. И. Г., ангажиран от ответниците и в съпружеско съжителство с роднина /братовчедка/ на двете насрещни страни по делото.

Също от показанията на двете групи свидетели се установява, че от тогава, от помена през м.януари 2005г. в процесния имот живяли Д. Г. В. с ищцата С. В. В., стопанисвали, обработвали, поддържали имота. Подновили котела за парното, направили основен ремонт с изграждане на зид на комина, направили подпокривни и тавански помещения, подновили подовите настилки в голямата къща, подновили дограмата в по-малката къща /пристройката/ облагородили лозето в двора, имотът видимо се променил /свидетелите Г. С. Ж. и Р. В. Г./. Правили всичко това със самочувствието на стопани /свидетелите Р. В. Г. и Д. И. У./. Така продължило до пролетта на 2021г.

Във всички тези години ответникът Г. Н. В. продължил да живее при другата жена. Понякога влизал в двора на имота, но винаги било в отсъствие на сина и снахата, тайно и не през входната порта към улицата, която се затваря с резе, а отстрани, откъм съседите. Това са изнесли свидетелите на ищците, на които Д. Г. В. споделял, че при тези влизания баща му открадвал или счупвал по нещо. Свидетелят на ответниците М.

И. Г. изобщо отрича след януари 2005г. Г. Н. В. да е достъпвал в процесния имот.

Свидетелят счита това за изключено, предвид лошите отношения между бащата и сина; същевременно разказва как Г. Н. В. му се оплакал, че опитал да влезе в двора, но бил нападнат от кучето, което синът му бил пуснал там. Свидетелските показания не съдържат сведения за влизания от страна на Г. Н. В. в жилищната и другите сгР. в имота, но, предвид установеното относно дворното място, достъпването на същия в сгР.те следва да се приеме за изключено.

Явно е, че отношенията помежду им са били обтегнати и изострени, но по 4 делото няма данни синът Д. Г. В. /или който и да било от семейството му/ да е извършил насилие спрямо Г. Н. В. или да го е заплашвал. Съществувалата, според свидетеля М. И. Г., опасност за живота и здравето на Г. Н. В. е субективна трактовка, неподкрепена с конкретни, лично възприети от свидетеля обстоятелства. Не следва друго, с оглед посоченото от свидетеля, че двамата, бащата и синът се били стреляли на свидетеля това било обяснено от дядо му, няма данни кога /евентуално/ то се е случило, а трябва да се обърне внимание и на факта, че бащата е този, който е афиширал на свидетеля оръжието си.

Свидетелите С. Н. С. и Ж. Х. Ж. са районен инспектор и кмет в с.П.. От техните показания се установява, че до смъртта на сина между него и баща му не е имало отявлени разправии по повод имота, бащата Г. Н. В. не е подавал жалби и сигнали за нищо, в частност за насилие и заплахи спрямо него. Писмени доказателства за подавани такива не са представени.

Според показанията на свидетеля Ж. Х. Ж., няколко години след смъртта на съпругата си Г. Н. В. декларирал процесния имот като свой и всяка година плащал данъчните задължения за него.

От гласните доказателства и писмо – отговор и приложения към него /л.262 – л.272/ се установява, че синът Д. Г. В. и семейството му не са заплащали редовно потребяваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги, след спиране на водоподаването в имота извършили незаконно присъединяване към мрежата. При водоснабдителното дружество като потребител бил регистриран Г. Н. В., който по показанията на свидетеля М. И. Г. заплатил дължимите суми; по този повод нарекъл сина си и съпругата му „квартиранти“. С декларация от 13.03.2017г. Д. Г. В. се задължил пред водоснабдителното дружество за редовно плащане на стойността на предоставените в имота водоснабдителни и канализационни услуги.