Определение № 56 от 20.05.2025, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. Асеновград, 20.05.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20255310200027 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба от Г. К. Б. срещу Постановление от 23.10.2021 г. на РП-Пловдив, ТО-Първомай, с което наказателното производството по ДП № 481/2022 г. по описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че постановлението за прекратяване на

РП-Пловдив,

ТО-Първомай е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приемане и обсъждане на доказателствата по делото, довело до непълно установена фактическа обстановка и съответно до неправилни изводи за недоказаност на деянието и от материално-правна страна относно липсата на съставомерно деяние. В жалбата се съдържа конкретен петитум, обективиращ искане за отмяна на постановлението и връщане на делото на РП-Пловдив, ТО-Първомай за допълнително разследване и евентуално за повдигане на обвинение за извършено престъпление по чл. 323 ал.1 от НК.

Жалбата е допустима, подадена е от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановения срок и форма. Разгледана по същество същата e неоснователна.

В рамките на проверката по чл. 243 ал.4 от НПК съдът, след като провери изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление намери за установено следното от фактическа и правна страна:

В прекратителното постановление, установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка е правилно изложена по отношение на съществените й елементи и се извлича адекватно от доказателствения материал, като приетите за установени от прокурора фактически положения са достатъчни, за да обосноват правния извод, отразен в постановлението за прекратяване, от една страна, че за наличието и задържането на част от процесните вещи, а именно пари, златни и сребърни кръстчета и др. липсват доказателства, от които да се направи несъмнен извод, че те изобщо са били налични в жилището и оттам, че изобщо по отношение на тях са наЛ.

1 доказателства за доказване на евентуално обвинение по чл. 323 ал.1 от НК. По отношение на останалите процесни вещи, а именно 1 бр. дървено легло и 1 бр. нощно шкафче, също правилно е прието с оглед цялостния контекст на отношенията между страните, че е наЛ. маловажен случай съгласно критериите, фиксирани в легалната дефиниция по чл. 93 т.9 от НК, определящи маловажността на случая и съответно водещи към дисквалифициране на деянието като престъплението по чл. 323 ал.1 от НК.

Правилна и съобразена с материалния закон е и последващата преценка на прокурора да прекрати наказателното производство, тъй като не е наЛ. съставомерно деяние.

В атакуваното постановление, прокурорът е приел, че не е осъществен състава на престъплението по чл.323 ал.1 от НК, тъй като липсва обективният признак от състава на престъплението, а именно случаят да не е маловажен.

Прокурорът не е изложил съображения в тази насока, обуславящи маловажността на случая. Независимо от това, при служебната проверка и при детайлния анализ на доказателствата, съдът намери, че са наЛ. данни, които на отделно основание водят до извода, че по принцип не е реализиран състава на престъплението по чл. 323 ал.1 от НК. От доказателствата се установява, че между жалбоподателя Г. Б. и В. Г.ева са съществували дългогодишни граждански и лични отношения по повод ползваното от него жилище, собственост на Г.ева. Поради противоречивите твърдения на двамата и липсата на други обективни доказателства не може да се установи дори основанието, по повод на което Б. е ползвал жилището на Г.ева, поради липсата на формален договор за това, нито конкретните негови параметри, като дори не е установено категорично наличието на наемно правоотношение между тях, тъй като Б. не сочи никакви писмени доказателства за това, нито дори сочи размер на наема, а Г.ева отрича изобщо да е имало каквато и да е уговорка за даване и получаване на наем. Поради изключителния битовизъм на отношения между тях, е безпредметно да се установяват всички подробности, още повече че свидетелката Г.ева твърди за наличието на интимни намеци и едностранна продължителна кореспонденция в тази насока от страна на Б., която била нежелана за нея и я притеснявала, което и станало причина същата да продаде къщата. Същественото в случая е, че след като свидетелката В. Г.ева е уведомила жалбоподателя Г. Б. за намеренията си да продаде имота и го помолила да не държи ценни вещи в жилището, тъй като ще идват множество представители на агенции и купувачи, същият е изнесъл по–голяма част от покъщнината си. В последствие, при предлагането на жилището за продажба и при посещението си на адреса, Г.ева констатирала, че същото било изключително замърсено и амортизирано ,било пълно с боклуци, мивката в банята била счупена, изтичали изпражнения от обратната вода на тоалетната, стените и тавана в хола били почернели, а освен това били повредени или липсвали много от вещите, представляващи негово оборудване- телевизор, електроуреди, покривки за легла, матраци и др. Между Б. и Г.ева била постигната уговорка същият да почисти апартамента, да изнесе всичките си вещи, както и да боядиса хола, чиито стени и таван били силно амортизирани. Въпреки, че бил наясно, че следва да възстанови щетите и въпреки многократните подканяния и уговорки, Б. не го сторил, а свидетелката Г.ева пък поставила връщането на вещите, които били в 2 апартамента под условие, че същият възстанови причинените в апартамента щети, като претенцията й се свеждала до закупуване на латекс и боядисване на тавана. Вместо да стори това и при този изключително битов контекст на отношенията между страните, Б. сигнализирал прокуратурата. От своя страна, В. Г.ева също сигнализирала РП-Пловдив и била образувана преписка по нейна жалба за повреденото и липсващо имущество.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, с оглед нейния цялостен контекст, че не се установяват признаци на извършено престъпление по чл. 323 ал.1 от НК. Деянието по чл.323 ал.1 от НК касае онова противоправно поведение на Л.то, което в разрез със закона, самоволно реализира оспорвано му от другиго действително или предполагаемо право, с което се заобикаля законовия път за реализирането му - било чрез съдебната му защита, било по административен ред. Престъплението е резултатно, като обективно изискване за съставомерността му е същото да не съставлява маловажен случай. В тази връзка и с оглед предпоставките по чл. 93 т. 9 НК, решаващ критерий в съдебната практика за преценката дали самоуправството представлява немаловажен случай, е вредата от него да е на стойност над три минимални работни заплати.

Нещо повече, при този анализ на доказателствата е невъзможно да се установи от наказателно-правна гледна точка, кое е спорното право и кое всъщност Л. извършва самоуправните действия, не по установения от закона ред, тъй като е явно, че във връзка с прекратяването на отношенията по ползването на жилището от жалбоподателя Б. и връщането на владението на собственика Г.ева, същите са имали конкретни договорки за начина, по който е следвало да стане това, като в крайна сметка те не са изпълнени от Г. Б., въпреки че през цялото време същият е можел да стори това, като изпълни условието за достъп. Въпреки липсата на формален договор, на практика същите са имали договорни отношения по отношение на тези конкретни параметри, които лежат изцяло в областта на личните и гражданско-правните отношения. В рамките на тези отношения, както Г.ева, така и Б. взаимно претендират, че са им причинени насрещни вреди, което е в резултат на неизпълнение на съществуващите между тях уговорки. Генералното в тези отношения е техният гражданско–правен характер, а по отношение на действията на Г.ева по задържането на част от вещите на Г. Б., което тя е поставила под конкретно и лесно изпълнимо условие, с оглед претенцията, че по имота й си причинени вреди, същите изцяло са относими към института на чл. 90 от ЗЗД – Възражение за неизпълнено насрещно задължение. При това положение и предвид характера на конфликта, явно са наЛ. всички предпоставки, за да се квалифицира същият като маловажен случай. Аргумент в тази посока е ниската степен на обществена опасност на деянието, обусловена от наличието на причинени вреди на свидетелка В. Г.ева. За коректност трябва да се допълни и, че в случая липсват доказателства за нанесена вреда на жалбоподателя Б. в твърдения от него размер досежно задържането на пари и златни и сребърни накити, тъй като твърдения в тази насока се съдържат единствено в неговите показания и не се подкрепят от никакви други обективни доказателствени източници. В крайна сметка е видно от доказателствата, че повечето от наличните вещи са били изнесени и получени от Г. Б., като от някои сам се дезинтересирал, а в крайна сметка в 3 жилището след неговата продажба на свидетеля Пачалиев е останало само 1 брой дървено легло тип приста и 1 брой нощно шкафче. При това положение е безпредметно наказателното производство да продължава да се развива, тъй като от една страна е видно, че не е наЛ. съставомерно деяние по чл. 323 ал.1 от НК , а от друга, е изчерпана възможността за събиране на годни доказателства, които обективно да послужат за доказване на такова обвинение.

С оглед на изложеното, съдът намира, че прокурорският извод за наличието на прекратително основание, вследствие на който е прекратил наказателното производство е правилен и обоснован с оглед наличните доказателства, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде потвърдено.

Поради горните съображения и на основание чл.243 ал.6 т.1, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 23.10.2024 г. на РП-Пловдив, ТОПървомай, с което наказателното производството по ДП № 481/2022 г. по описа на РУ–Асеновград, водено за престъпление по чл. 323 ал.1 от НК е било прекратено, на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК.

Препис от определението да се изпрати на РП-Пловдив, ТО-Първомай и на жалбоподателя Г. К. Б., на посочения в жалбата съдебен адрес.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивски окръжен съд в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4