Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 702 от 15.05.2026, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 213/2026
Вид
Решение № 702
Подписан
15.05.2026
Състав
Дарин Николаев Йорданов

Цитирани разпоредби

  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143, ал. 1, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 3, ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл.11 · Закон за потребителския кредит
  • Чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 702 гр. Русе, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарин Н. Йорданов при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ЧЕРГАНСКА като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело № 20264520100213 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен от А. Л. К. иск против ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск за връщане на недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит №

№ 1046471/27.07.2021 г., сключен между А. Л. К. с ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД с ЕИК *******. Поддържа се, че същият е недействителен, поради неточно посочване размера на ГПР и противоречаи на императивни законови разпоредби – чл.11 и чл.19, ал.4 във вр. чл.22 от ЗПК и чл.143, ал. 1, ал. 1 от ЗЗП. С оглед на това приложение намирала разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищцата надплатила чистата стойност на кредита от 3 200 лв. като надплатила 1169 лв. с равностойност 597,70 евро. Счит, че върху тази сума се дължи лихва за забава в размер на 316,72 евро за периода от 25.102021 г. /когато било последното осъщекствено от нея плащане по договора/ до 20.01.2026 г. Претендира и за присъждане законна лихва от завеждането на иска и разноските по делото.

Предявеният главен иск е с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на недължимо платена сума, а акцесорният иск е с правна квалификация чл.86 от ЗЗД – за лихва за забава.

В указания срок ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

От фактическа страна:

Не се спори и от приетите по делото доказателства се установява, че на на 27.07.2021 г. между страните по делото е бил сключен Договор за 1 потребителски кредит № 1046471. По силата на договора, кредиторът „Фератум България“ ЕООД е предоставил на кредитополучателя К. кредит в размер на 3 200.00лв., със срок на кредита 18 месеца. Страните са се договорили, че размерът на ГПР по кредита ще е 49,66 %, а годишният лихвен процент /ГЛП/- 35.00%., а общата сума за връщане е 4 320 лв. Съгласно изрична уговорка в договора – чл.5 е предвидено, че в кредитът се обезпечава с поръчителство от Фератум Банк като тази уговорка не може да се отмени от никоя от страните, а одобряването на кредита се извършва едновременно с одобряването на обезпечението. Не се спори, че по силата на чл.5 от договора ищцата е сключела договор за поръчителство с посочено от ответника трето лице – Мултиюс банк-Малта, по силата на който се дължи възнаграждение, което не включено в ГПР по договора за потребителски кредит № 1046471.

Така по силата на двата договора ищцата е заплатила към ответника общо 4369 лв., което не се оспорва от последния.

От правна страна:

Съгласно чл.22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен“

Съгласно чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване (в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Изхождайки от предмета на договора - за потребителски кредит, и страните по него – физическо лице, което при сключването му действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета,в т.ч. чл. 11, чл.19, ал.4.

Запознавайки се внимателно със съдържанието на представения по делото Договор за потребителски кредит № 1046471 от 27.07.2021 г. съдът констатира, че клаузата по чл.5 от същия и дължимите по силата на сключения въз основа на нея договор за гаранция с трето лице не са посочени сред 2 съществените елементи на договора за потребителски кредит и не са включени в посочените ГЛП и ГПР. Кредитополучателят е в неизвестност относно това, че за тази допълнителна сума, която оскъпява на кредита не е включена в посочения ГПР. Основно изискване, което чл. 10 от Закона за потребителския кредит поставя, е условията на договора да са посочени по ясен и разбираем начин. Това изискване в случая не е спазено. Това е така, защото посоченият в договора за потребителски кредит размер на годишния процент на разходите 49,66% е в законовия максимум по чл. 19, ал.4 от ЗПК – „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“, но не включва дължимите суми по сключения на осн. чл.5 от договора договор за гаранция. Посоченият в договора размер на ГПР не е верен, тъй като със сигурност не включва задължението, произтичащо от задължителното по по чл.5 от договора обезпечение – възмезден договор за гаранция. Чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК обаче изисква договорът да посочва годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая допусканията не са посочени коректно. Нито размерът на годишния процент на разходите, нито размерът на общата сума, дължима от потребителя, са верни. Ако размерът на дължимите на основание чл.6 от договора суми беше включен при изчисляване на годишния процент на разходите, последният значително би надхвърлил законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Чл. 22 от ЗПК постановява, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен. При това положение приложение намира разпоредбата на чл.23 от ЗПК, съгласно която когато договорът за потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая ищцата е надплатила чистата стойност на кредита от 3 200 лв. като е надплатила 1169 лв. с равностойност 597,70 евро., поради което предявеният главен иск се явява основателен и следва да се уважи изцяло.

Акцесорният иск за лихва за забава върху недължимо платената сума обаче е неоснователни. Това е така, защото при плащане по нищожен договор, лихва за забава (законна лихва) върху недължимо платена сума се дължи от момента на поканването на получателя да върне сумата, а не автоматично от датата на самото плащане. Задължението за връщане на недължимо платени суми не е срочно, поради което и съгласно чл.84 от ЗЗД, за да изпадне ответника в забава следва да е налице покана. По делото няма доводи и съответно доказателства, които да установяват наличието на покана от ищцата към ответника, която би поставила ответника в забава. С оглед на това искът за заплащане на 316,72 евро - лихва за забава е неоснователен и следва да се отхвърли.

3

Разноските по делото следва да се разпределят между страните по компенсация съразмерно на уважената/отхвърлената част от иска /65,36 % към 34,64%/. При това положение ищцата има право на разноски в размер на 210,63 лв. от общо направени разноски 322,26 евро, а ответникът има право на разноски в размер на 41,57 евро от разноски в общ размер 120 евро. С оглед на това по компенсация следва да се присъдят разноски само в полза на ищцата – в размер на 169,06 евро.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, ответника “Фератум България” ЕООД с ЕИК ******* и седалище и адрес на управление в гр. ******* да заплати на ищцата А. Л. К. с ЕГН ********** сумата в размер на 597,70 евро като недължимо платена /без основание/ по Договор за потребителски кредит № 1046471/27.07.2021 г., който е недействителен на осн. чл.22 във вр. чл.11 от ЗПК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.01.2026 г., както и 169,06 евро – разноски по компенсация по делото и ОТХВЪРЛЯ предявения от ищцата иск за осъждането на ответника да заплати и 316,72 евро - лихва за забава върху главницата за периода от 25.10.2021 г. до 20.01.2026 г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 4