Решение № 361 от 02.11.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Перник, 02.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

ТАТЯНА ИВ. ТОДОРОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20211700500355 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260205/24.02.2021г., постановено по гр. дело № 7602/2019г., Пернишкия районен съд е уважил частично предявените от Д. С. И. от *** срещу ЧСИ С.Д., с рег. № *** осъдителни искове, като е осъдил С. Г. Д., в качеството й на ЧСИ да заплати на Д. С. И. сумата от 1980,00 лева, представляваща имуществени вреди за периода от 01.07.2016г. до 30.05.2019г., породени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изпълнително дело № 271/2012г. по описа на ЧСИ Д. – неправомерно удържани суми, отнесени за погасяване на задълженията по присъединено към него изпълнително дело № 19/2006г. по описа на ЧСИ С.Д. и сумата от 110,010 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху главницата за имуществени вреди за периода от 27.05.2019г. до 24.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 1980,00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2019г. до окончателното изплащане на вземането. В останалата част – за сумата от 13320,69 лева, представляваща разликата до пълния претендиран размер на иска за имуществени вреди, както и за сумата от 8000,00 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.07.2016г. до 30.05.2019г., съдът е отхвърлил исковете като неоснователни. Със същото решение, ПРС е осъдил С.Д., в качеството й на ЧСИ, да заплати на Д. С. И. сумата от общо 212,75 лева, представляваща разонски в исковото производство, съобразно с уважената част от исковете. Осъдил е и Д. С. И. да заплати на ЧСИ С.Д. сумата от 1375,92 лева, представляваща направени в исковото производство разноски, съобразно с отхвърлената част.

1

Срещу така постановеното съдебно решение са подадени въззивни жалби от страните по делото, както следва:

І. Въззивна жалба с вх. № 267661/31.03.2021 г. на Д. С. И., срещу решението в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателката срещу С.Д. искове за осъждане на ответницата да заплати на ищцата Д.С.:

1. сумата от 13 320.69 лева, представляваща разликата до пълния предявен размер от 15 300.69 лева на вредите от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 271/2012 г. по описа на ЧСИ Д. и за сумата от 4889.90 лева, представляваща разликата до пълния предявен размер от 5000 лева – обезщетение за забава върху главницата за имуществени вреди, както и претенцията за същото за периода от 01.07.2016 г. до 26.05.2019 г. вкл. поради неоснователност на претенциите в една част и плащане в хода на процеса в останалата част;

2. сумата от 8000 лева, представляваща неимуществени вреди, за периода от м.

01.07.2016 г. до 30.05.2019 г., породени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 271/2012 г. по описа на ЧСИ Д.; сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо върху главницата за неимуществени вреди, за периода от 01.07.2016 г. до 24.11.2019 г., както и законната лихва за забава върху главницата на обезщетението за неимуществени вреди, считано от подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на вземанията.

Решението е обжалвано и в частта, с коятоД. С. И. е осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на С. Г. Д. в качеството на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ сумата от общо 1375.92 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство съобразно отхвърлената част от исковите претенции.

ІІ. Въззивна жалба с вх. № 268651/12.04.2021 г. на С.Д., подадена чрез адв. Г.М., срещу решението в частта му, с която С. Г. Д., в качеството на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ с рег. № *** и район на действие ОС Перник е осъдена да заплати на Д. С. И., с ЕГН: ********** и адрес: *** следните суми:

1. Сумата от 1980 лева, представляваща имуществени вреди, за периода от м.

01.07.2016 г. до 30.05.2019 г., породени от незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.дело № 271/2012 г. по описа на ЧСИ Д.. – неправомерно удържани суми, отнесени за погасяване на задълженията по присъединено към него изп.д. № 19/2006 г. по описа на ЧСИ Д. и

2. Сумата от 110.10 лева – обезщетение за забава, дължимо върху главницата за имуществени вреди за периода от 27.05.2019 г. до 24.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1980 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от общо 212.75 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство съобразно уважената част от исковите претенции.

В жалбата на Д. С. И. са изложени подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Твърди се, че неправилно районният съд е приел, че три от изп. дела са били присъединени към изп.дело № 271/2012 г. по описа на ЧСИ Д. в противоречие с чл. 456 2

ГПК. Жалбоподателката поддържа, че ЧСИ е събрала сума без правно основание и без приложени изпълнителни листове. Счита, че от ЧСИ са допуснати нарушения и на разпоредбите на чл. 430, чл. 433, т. 8, чл. 455, ал. 2 ГПК. На следващо място навежда доводи, че щом районният съд е кредитирал показанията на свидетелите относно претърпените от ищцата Д.С. неимуществени вреди, то и искът за присъждането на обезщетение за тях е основателен. Поради това иска отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което исковете да бъдат изцяло уважени.

Претендира и разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната по въззивната жалба на Д. С. И. страна- С.Д., с писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК чрез адв. Г.М., като оспорва жалбата като неоснователна и моли решението в обжалваните с нея части да бъде потвърдено.

Претендира разноски за въззивната инстанция. По релевирани във въззивната жалба на С.Д. доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части, се иска неговата отмяна. Поддържа се, че ЧСИ Д. не е допуснала нарушения при присъединяването на изп.д. № 19/2006 г. към изп.д. № 271/2012 г. Сочи се, че предприемането на изпълнителни действия по дело, по което е настъпила перемпция, не следва да води до отговорност на ЧСИ за вреди на взискателя/длъжника, а единствено би могло да ангажира дисциплинарната му отговорност.

Ответната страна по въззивната жалба на С.Д. - Д. С. И., не е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и не е взела становище по жалбата.

В съдебно заседание, чрез нарочна писмена молба, пълномощника на жалбоподателката Д. С. И. пледира за решение, с което въззивната жалба бъде уважена, респ. съдебното решение отменено в обжалваните му части. Частния съдебен изпълнител С. Д., чрез пълномощника си адв. Д. пледира за решение, с което въззивната жалба на Д.И. бъде отхвърлена като неоснователна, а въззивната жалба на доверителката му – уважена като основателна.

Третото лице – помагач не се явява и не се представлява.

При извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните му части.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2012г., въз основа на депозирана от „Топлофикация – Перник“ АД и представен с нея изпълнителен лист от 04.06.2012г., пред ЧСИ С.Д. е образувано изпълнително дело № 271/2012г. по описа на ЧСИ Д.. С издадения в полза на „Топлофикация – Перник“ на 04.06.2012г. по ч. гр. д. № 1867/2012г. по описа на Районен съд – Перник изпълнителен лист, Д. С. И. е била осъдена да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД сумата от 4638,80 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г. включително, сумата от 761,76 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009г. до 09.04.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от 4638,80 лева, считано от датата на подаване на заявлението – 26.04.2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 400,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 108,01 лева държавна такса.

3

С молбата за образуване, взискателя е посочил и конкретни способи за изпълнение – налагането на запор и възбрана.

След образуването на изпълнителното дело, ЧСИ е извършил действия, целящи проучване на имущественото състояние на длъжника.

На 08.05.2013г. съдебния изпълнител е наложил запор върху притежавания от длъжника лек автомобил марка „Мерцедес Е 250 Д“ с рег. № ***.

С ненаименован документ от 16.08.2013г. ЧСИ е присъединил и обединил към изп. дело № 271/2012г. изпълнително дело № 19/2006г. и изп. дело № 39/2007г.

На 29.08.2013г. по изпълнителното дело е наложена възбрана върху притежаваните от длъжника 4/6 ид. части от недвижим имот, находящ се в ***.

До длъжника по делото е изпратено съобщение от 09.09.2013г., с което ЧСИ го уведомява за размера на дълга по изпълнително дело № 39/2007г. и изпълнително дело № 19/2006г., и двете по описа на ЧСИ С.Д., както и че посочените две изпълнителни дела са присъединени към изпълнително дело № 271/2012г. Съобщението е връчено на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 ГПК – чрез залепване на уведомление.

На 04.04.2014г. взискателят е депозирал молба, съдържаща искане за налагане на запор върху вземанията на длъжника. След извършени справки, на 14.01.2015г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от *** до размера от 7 991,31 лева. В запорното съобщение ЧСИ е отбелязало, че запора се налага въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2012г., издаден по изп. дело № 1867/2012г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано изп. дело № 271/2012г.

Въз основа на така наложения запор, регулярно са постъпвали суми, които са били отнасяни от ЧСИ по изп. дело № 271/2012г., изп. дело № 19/2006г., изп. дело № 39/2007г. и изпълнително дело № 568/2016г., което се установява от приетите по делото вносни бележки и платежни нареждания.

На 23.02.2015г. по делото е постъпила молба от длъжника, с която последният е отправил молба за намаляване на размера на удръжката от трудовото му възнаграждение, която, с оглед становището на взискателя, не е била удовлетворена.

По изпълнителното дело е извършена счетоводна експертиза, от която се установява, че размера на общия дълг по изпълнителното дело към 06.03.2017г. възлиза на 9 910,89 лева, като от тях са платени 6 990,00 лева и са останали неплатени 2 920,89 лева. Установява се, че не са платени и 486,31 лева за публични вземания – задължения по т. 26 от ТТРЗЧСИ с ДДС.

Въз основа на молба от длъжника, по изпълнителното дело е извършена допълнителна счетоводна експертиза, която е установила, че общия размер на дълга по изп. дело № 271/2012г. към 14.06.2019г. възлиза на 10297,15 лева. Установява се още, че към 14.06.2019г. 3 946,76 лева са прехвърлени по изпълнително дело № 39/2007г., 1980,00 лева са прехвърлени по изпълнително дело № 19/2006г., 5602,90 лева са прехвърлени по изп. дело № 568,2016г., а 1012,00 лева са надвнесени. От приложените доказателства се установява, че надвнесената сума е възстановена на длъжника.

На 16.07.2019г. до длъжника е изпратено съобщение, с което последния е уведомен, че с разпореждане от 16.07.2019г. производството по изпълнителното дело е 4 приключено. Предвид приключване на изпълнителното дело, наложената възбрана и наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, са вдигнати от страна на ЧСИ.

От доказателствата по делото се установява, че изпълнително дело № 19/2006г. по описа на ЧСИ С.Д. е образувано по молба на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД от 06.07.2006г. и въз основа на издаден на 15.03.2006г. изпълнителен лист срещу Д. С. И. от ***, с който последната е осъдена да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД сумата от 1515,75 лева по издаден на 24.11.2005г. в гр. Перник запис на заповед, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2006г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 221,27 лева, представляваща направени по делото разноски.