Определение № 4487 от 08.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4487 гр. Варна, 08.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иванка Д. Дрингова

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. И. М. Младенов като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20253100502481 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25021/31.07.2026 г., подадена от К. Ч. И., с искане да бъде изменено в частта за разноските решение № 770/15.07.2026 г., постановено по гр.д. № 2481/2025г. по описа на ОС-Варна, 5 състав, като бъде отменено осъждането й да заплати разноски на И. Т. И. в размер на 339,72 евро, както и решението да бъде допълнено с присъждане на разноски в нейна полза.

В молбата е изложено, че доколкото въззивната жалба на насрещната страна е била само частично уважена, а производството е по спорна съдебна администрация, то съобразно Тълкувателно решение по т. дело № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 78 от ГПК следва да бъде приложена съответно. В този смисъл разноските следва да бъдат разпределени така, както са сторени. Наред с това счита, че в частта относно издръжката, решението има осъдителен характер, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 78 от ГПК, респ. следва да бъдат присъдени разноски в полза на въззиваемата страна. Сочи, че своевременно е отправил искане за присъждане на разноски и е представил доказателства. Излага още, че съдът не е изложил мотиви относно формирането на размера на разноските от 339,72 евро.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна И. Т. И., изразява становище за неоснователност на молбата. Излага, че доколкото се касае за производство по спорна съдебна администрация разноските следва да останат за сметка на страните.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес 1 и е процесуално допустима.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от И. Т. И., ЕГН ********** срещу решение № 2576/07.07.2025г., постановено по гр.д. № 14029/2024г. по описа на РС-Варна, 26 състав, в частите му, с които е определен режим на лични контакти на бащата И. Т. И. с детето Лилия И. И.; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на детето за разликата над 400 лева до присъдения размер от 600 лева; ползването на семейното жилище е предоставено на съпругата К. Ч. И.. Подадена е и насрещна въззивна жалба от К. Ч. И. в частта за определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти.

С постановеното по делото решение № 770/15.07.2026 г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за режим за личен контакт, като е постановил нов такъв, както и решението в частта за предоставянето на семейното жилище на съпругата, като е постановил предоставянето му на съпруга, а в частта за присъдената издръжка е потвърдил решението.

По разноските на И. Т. И.

Настоящият съдебен състав констатира, че в мотивите си по разноските въззвиният съд е допуснал съществена техническа грешка, като възприел приетия по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК като представен от И. Т.

И., а в действителност списъкът е представен от К. Ч. И..

Във въззивната си жалба И. Т. И. е направил искане за присъждане на разноски, но не е представил списък по чл.80 от ГПК. Същият е направил разноски за платена държавна такса за въззивно обжалване, но не и такива за адвокатско възнаграждение. При това положение в полза на същия биха могли с оглед изхода на делото да бъдат присъдени единствено направените разноски за държавна такса. Въззивната жалба в частта за издръжката е отхвърлена, а в частта за режима на лични контакти е уважена, при частично съобразяване доводите на жалбоподателя. Съобразно искането на последния е отпаднал режимът в детски контактен център, но въпреки това не е постановен и точно поискания от страната режим, като съдът е постановил такъв в интерес на детето, определяйки три подпериода с различни условия.

При това положение и съобразно постановките на Тълкувателно решение № 3/2023г. на ОСГК на ВКС на И. Т. И. действително не се следват разноски и в частта по режима на личен контакт, съставляваща спорна съдебна администрация.

По изложените съображения молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като отпаднат присъдените в полза на И. Т.

И. разноски се явява основателна.

По разноските на К. Ч. И.

В тази част въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането за разноски.

К. Ч. И. е направила разноски за държавна такса в размер на 6.39 евро и 2

1000 евро за адвокатско възнаграждение, за които е представен и списък по чл.80 от ГПК и доказателства за плащане. Насрещната въззивна жалба, за която е заплатена държавната такса, не е уважена, поради което същата не следва да бъде присъждана.

Насрещната страна е направила възражение за прекомерност за платеното от К. И. адвокатско възнаграждение, което не е мотивирано съобразно изискването на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано. С определение № 2463 от 25.08.2026г. по гр.д.№ 1532/2025г. на ВКС, I т.о. е прието, че изискването за мотивирано възражение по чл.78, ал.5 от ГПК се отнася до посочване на аргументи, с оглед на които страната счита, че претендираното възнаграждение на насрещната страна е прекомерно, без необходимост от изчерпателност. В настоящия случай възражението е абсолютно бланкетно и се състои само в изявление за прекомерност.

Въззивният съд е сезиран с произнасяне по три въпроса – режима на личен контакт, издръжката и семейното жилище. По отношение на последното следва да се отчете, че К. И. не е правила искане пред първоинстанционния съд да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, не е оспорила жалбата и дори изрично е заявила, че не желае ползването. Събраните по делото доказателства също сочат на нежелание на съпругата да ползва семейното жилище, с оглед на което и решението в тази част е отменено. Самата страна не е провеждала защита по този въпрос, с оглед на което не може да се приеме, че част от платеното от нея адвокатско възнаграждение следва да се съотнесе към въпроса за семейното жилище.

Следователно при липса на изрично посочване следва да се приеме, че половината от платеното адвокатско възнаграждение касае защитата по въпроса за режима на личен контакт, а другата половина – по въпроса за издръжката. С оглед изхода на спора и вече разгледаните постановки за спорната съдебна администрация, в полза на К. И. следва да бъде присъдени половината от разноските за платено адвокатско възнаграждение в частта по издръжката, а именно 500 евро.

По изложението съображения молбата по чл.248 от ГПК в частта за допълване на постановеното по делото решение с присъждане на разноски в полза на К. И. също се явява основателна.

Мотивиран от горното и на основание чл.248 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 770/15.07.2026 г., постановено по гр.д. № 2481/2025г. по описа на ОС-Варна, 5 състав, в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, като ОТМЕНЯ решението в частта, с която К. Ч.

И., ЛНЧ ********** с адрес: гр. Варна, **********, е осъдена да заплати на И. Т. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, **********, сумата от 339,72 евро, представляваща направени във въззивното производство разноски.

3

ДОПЪЛВА решение № 770/15.07.2026 г., постановено по гр.д. № 2481/2025г. по описа на ОС-Варна, 5 състав, в частта за разноските, на основание чл.248 от ГПК, както следва:

ОСЪЖДА И. Т. И., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ********** да заплати на К. Ч. И., ЛНЧ ********** с адрес: гр. Варна, ********** сумата от 500 евро, представляваща направени във въззивното производство разноски за платено адвокатско възанаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от връчване му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4