Решение № 534 от 07.12.2023, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 534 гр. Габрово, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Любч. Антонова Попова при участието на секретаря Красимира Ат. Н.а като разгледа докладваното от Гергана Любч. Антонова Попова Гражданско дело № 20234210100689 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.

В исковата молба се излагат твърдения, че на 07.04.2022г. между ищеца М. Я. и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД се сключва договор за паричен заем № 4452867.

По силата на договора, ответното дружество предоставя на ищеца сума в размер на 600лв., със задължение да върне сумата в срок от 6 месеца чрез 6 последователни месечни вноски, както следва: 10.05.2022г.;

09.06.2022г.; 09.07.2022г.; 08.08.2022г.; 07.09.2022г.;

07.10.2022г., всяка в размер на 110.45 лева.

За срока на договора е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35 %, който не подлежи на промяна. Годишният процент на разходите, съгласно чл.2,т.8 от договора е 40,46%. Общият размер на дължимата сума /чл.2,т.7/, дължима от заемодателя е в общ размер на 662,70лв., като общата сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора и начислена към момента на неговото сключване.

В чл.4 от Договор за паричен заем № 4452867/07.04.2022г., М. Я. се задължава в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на Договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения:две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови 1 институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен", като поръчителят трябва да подпише Договор за поръчителство; банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя за сумата по чл.2, т.7 от договора със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по Договора; одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Предвид вмененото задължение в чл. 4 от Договор за паричен заем №4452867/07.04.2022г. за представяне на обезпечение, на същата дата 07.04.2022г. , М. Я. сключва Договор за предоставяне на гаранция с ответника „Файненшъл България" ЕООД.

Съгласно Договора за гаранция, „Файненшъл България" ЕООД, гарантира изпълнението на сключения между ищеца и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД договор за кредит, по силата на който да отговаря солидарно с М. Я., за изпълнението на всичките й задължения, възникнали съгласно Договор за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задължението по Договора за паричен заем № 4452867 от 07.04.2022 г..

Съгласно чл.З, ал.1 от Договора за гаранция, ищецът дължи възнаграждение на „Файненшъл България" ЕООД в размер на 303.30лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 50.55лв.. Вноските са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по основния Договор за паричен заем №4452867 от 07.04.2022г.. Предвид задължението за предоставяне на допълнителна гаранция, предвидено в чл. 4 от Договор за паричен заем № 4452867/07.04.2022г. и сключения Договор за гаранция от същата дата, към погасителния план освен вноската по кредита, включваща главница и лихва, е включено и възнаграждението за гаранция в размер на 50.55лв..

Двата договора за кредит и за гаранция, са неразривно свързани, доколкото втория обезпечава първия и сключването му е обусловено от действителността на заемното правоотношение - договорът за кредит се явява основание за сключване на договора за поръчителство. Освен това заплащането на дължимите суми по договорите се осъществява едновременно и същите се превеждат само на едно от двете ответни дружества, а именно на заемодателя „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД.

Счита, че и двата сключени договора - Договор за паричен заем и Договор за предоставяне на гаранция от 07.04.2022г., са нищожни. С договорения фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35% се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изисквания на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя, поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение. Съгласно съдебната практика, при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне, трябва да бъде размера на законната лихва към датата на подписване и за срока на договора, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва. В 2 настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 35 % годишно надхвърля повече от три пъти законната за периода на договора, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий на норми на поведение, установени в обществото. Не са спазени и императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК в договорът за паричен заем да е записан действителния размер на ГПР. Действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора. Кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 40.46% е заблудил потребителя, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл.22 от ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Уговореното възнаграждение за фирмата - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в пap. 1, т.1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на юговора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал.1 и 2 от ЗПК, кредиторът не е включил в уговорения ГПР от 40.46 % разходите, които следва да се извършат за заплащане на възнаграждение на фирмата - гарант.

Счита, че със сключване на договора се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ГПК, като в договора за гаранция, се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде разпределено като печалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. В тази връзка, с договора за гаранция, не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, доколкото плащайки задължението на гаранта в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договора за гаранция на практика се заобикаля закона и се извършва едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, чрез допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал.4 ГПК. Това, от своя страна води до недействителност на договора за гаранция, респективно на уговорената в него клауза за плащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, във вр. с чл. 19, ал.4 от ГПК.

Предвид гореизложеното, и доколкото Договор за паричен заем № 452867 от 07.04.2022г. и Договор за гаранция от 07.04.2022г. се явяват нищожни, М. И. Я. не дължи заплащане на възнаграждение в общ размер на 303.30лв. по Договор за предоставяне на 3 гаранция от 07.04.2022г., дължимо във връзка със задължението за представяне на гаранция съгласно чл. 4 от Договор за паричен заем №4452867 от 07.04.2022г., както и договорена възнаградителна лихва в размер на 62.70лв., уговорена в чл.2 Договор за паричен заем № 4452867 от 07.04.2022 г..

Ответникът „Изи Асет Мениджмънт” АД в отговора си оспорва изцяло предявения иск. Излага възражения,че договора за паричен заем е действителен и е в пълно съответствие с изискванията на чл.10,ал.1,чл.11, ал.1,т.7-12 и ал.2 от ЗПК, поради което е сключен валидно и е действителен. Договорът за предоставяне на гаранция е едно второ, отделно облигационно правоотношение с различен правен субект и не представлява пряк разход, свързан с кредита, нито разход за допълнителна услуга,който трябва да се включи в ГПР, тъй като сключването му не е допълнително условие за получаване на кредита. Заемополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи.На ищеца е предоставен СЕФ, в който са описани параметрите на кредита и изрично е посочено, че трябва да се представи едно от посочените обезпечения. В договора за поръчителство ясно и разбираемо са посочени задълженията на дружеството- гарант и дължимото възнаграждение.

Ответникът „Файненшъл България” ЕООД в отговора си оспорва изцяло предявения иск. Излага възражения, че при сключването на договора за поръчителство дружеството е действало добросъвестно. Клаузите в договора за поръчителство са формулирани достатъчно ясно и разбираемо и всеки разумен потребител би могъл да прецени икономическите последици от сключването на договора. Заемополучателят е можел да избира между три вида обезпечения, които да представи.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск, с който се иска съдебно установяване на несъществуването на вземане в размер на 303.30 лв. в полза на ответното дружество „Файненшъл България” ЕООД срещу ищцата М. И. Я. за предоставяне на гаранция.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

Съдът приема, че претенцията е допустима, като насочена против надлежно пасивно легитимирани в процеса страни, а именно: „Изи Асет Мниджмънт” АД, в качеството на кредитор по договора за паричен заем и „Файненшъл България” ЕООД, в качеството на гарант по договора за предоставяне на гаранция.

Налице е и установим правен интерес, тъй като се цели да бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните, във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване на възникването на нов спор на същото основание. В този смисъл са представените по делото доказателства, установяващи активното поведение на ответните дружества, насочено към реализиране на паричното притезание, предмет на процесния договор и засягане имуществената сфера на ищцата. При това положение и 4 доколкото при уважаване на настоящата претенция би се формирала сила на пресъдено нещо по въпроса относно дължимостта на кредиторовото вземане, при което кредиторът не би могъл повече да претендира това вземане по съдебен ред в исково или заповедно производство, то безспорно и категорично, именно тази забрана, обуславя и интереса от завеждане на настоящото производство, имащо за предмет именно установяване недължимостта на вземането на ответното дружество.

На 07.04.2022г. между ищеца М. Я. и ответника „Изи Асет Мениджмънт” АД е сключен договор за паричен заем № 4452867. По силата на договора, ответното дружество предоставя на ищеца сума в размер на 600лв., със задължение да върне сумата в срок от 6 месеца чрез 6 последователни месечни вноски, както следва: 10.05.2022г.; 09.06.2022г.;