Определение № 141 от 26.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 141 гр. Пазарджик, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20245200900157 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 374 от ГПК.

Предявен е иск от „АЯКС – 1“ ООД, ЕИК 123741109, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Ал. Батенберг“ № 28, ет. 5, офис 41, чрез адв. М., срещу „Орион София“ ЕООД, ЕИК 203342541, със седалище и адрес на управление, считано от 20.03.2025 г. гр. Пловдив, р-н „Централен“, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 1, офис 4, а до 20.03.2025 г. гр. София, р-н „Красно село“, ул. „Лайош Кошут“ № 9, ап. 4, „СВИКОМ“ АД, ЕИК 122046115, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2-партер и „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2, ет. 1, з а солидарното им осъждане да заплатят сумата от 167 214,05 лева с ДДС, представляваща продажна цена за извършени доставки на свине по рамков договор от 20.06.2022 г., за което са издадени 12 бр. фактури в периода 18.04.2024 г. – 03.06.2024 г., ведно законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

Ищецът е н а п р а в и л доказателствени искания за приемане на представени писмени доказателства, за изискване на ч. т. д. № 513/2024 г. на ОС – Стара Загора поради наличие на документи от значение за спора, за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

Ответникът „СВИКОМ“ АД, чрез адв. А. П. е поискал допускане на съдебнографическа експертиза във връзка с направеното оспорване автентичността на подписите на законните представители на дружеството.

Във връзка с направеното от ответника „СВИКОМ“ АД оспорване автентичността на процесния рамков договор, ищецът моли да не се допуска 1 искането на същия по чл. 193 от ГПК. Прави искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на коя електронна поща са изпращани, респ. получавани процесните фактури, като целта е доказване, че преди купувачът „Орион София“ ЕООД да започне да търгува с ищеца, същите сделки са били сключвани и със „СВИКОМ“ АД, като посоченият и от двете дружества имейл адрес е идентичен.

По допустимостта на производството:

Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на ищеца.

Претенцията на ищеца е основана на наличен договор между страните, обективиращ същественото съдържание на рамков договор за доставка на стока. По правило рамковият договор създава самостоятелен режим за бъдещи, повтарящи се, конкретни правоотношения. Целта на договора е създаването на единен режим на множество последващи правни действия и уреждането на трайни търговски правоотношения. Трайна е съдебната практика по въпроса, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение (чиято стойност може да бъде предмет и на отделни фактури) представлява един иск – Определение № 114 от 4.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2401/2013 г., II т. о., ТК.

Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.

По доказателствата:

Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

С оглед направеното оспорване истинността на рамковия договор от ответника „СВИКОМ“ АД, в частта относно неговата автентичност, и изявлението на ищеца, че ще се ползва от документа – чл. 193, ал. 2 от ГПК, съдът следва да допусне изготвяне на съдебнографическа експертиза. Въпреки това обаче, съдът отлага допускането на експертизата за откритото съдебно заседание с цел уточняване предмета на същата, предвид твърденията на ищеца относно полагането на подпис от страна на „пълномощник“ на законните представители на дружеството, какъвто видно от договора не се установява.

Искането за допускане на ССчЕ също следва да се отложи, тъй като въпросите, които ищецът поставя в исковата молба са неясни. Въпросът за установяване извършени ли са редовни погасителни плащания по процесните фактури не кореспондира с твърденията на ищеца за липса на плащания, а 2 евентуалното наличие на такива не изисква специални знания, ако страната представи доказателства за плащането. Или, ищецът следва да обоснове/прецизира въпроса си в откритото съдебно заседание. Вторият поставен въпрос е следствие на първия.

Искането за допускане на СТЕ е неоснователно, доколкото ирелевантно е за настоящия процес на кой имейл са били изпращани фактури, касаещи предходни правоотношения между страните по спора.

На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от допълнителния отговор на ответника „СВИКОМ“ АД.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена по ЕПЕП искова молба вх. № 9840 от 23.10.2024 г. на „АЯКС – 1“ ООД, ЕИК 123741109, против „Орион София“ ЕООД, ЕИК 203342541, „СВИКОМ“ АД, ЕИК 122046115 и „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявен е иск от „АЯКС – 1“ ООД, ЕИК 123741109, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Ал. Батенберг“ № 28, ет. 5, офис 41, чрез адв. М., срещу „Орион София“ ЕООД, ЕИК 203342541, със седалище и адрес на управление, считано от 20.03.2025 г. гр. Пловдив, р-н „Централен“, ул. „Стефан Веркович“ № 3, ет. 1, офис 4, а до 20.03.2025 г. гр. София, р-н „Красно село“, ул. „Лайош Кошут“ № 9, ап. 4, „СВИКОМ“ АД, ЕИК 122046115, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2-партер и „Орион Агроинвест“ ЕАД, ЕИК 202960816, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „11-ти август“ № 2, ет. 1, з а солидарното им осъждане да заплатят сумата от 167 214,05 лева с ДДС, представляваща продажна цена за извършени доставки на свине по рамков договор от 20.06.2022 г., за което са издадени 12 бр. фактури в периода 18.04.2024 г. – 03.06.2024 г., ведно законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното плащане на главницата, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ.

Искът се основава на следните фактически твърдения:

Между ищеца „АЯКС – 1“ ООД, като продавач, и „Орион София“ ЕООД, като купувач, а „СВИКОМ“ АД и „Орион Агроинвест“ ЕАД, като солидарни длъжници с купувача, е сключен рамков договор за продажба на 3 свине от 20.06.2022 г. Поддържа се, че страните са в трайни търговски отношения както преди, така и след сключването на договора. Твърди се, че купувачът не е заплатил цената по 12 броя фактури относно извършени продажби на свине или сума в общ размер от 167 214,05 лева с ДДС. Видно от подробно описаните в исковата молба фактури, а именно:

Фактура № *** г. на стойност 12 223,68 лева с ДДС;

Фактура № **** г. на стойност 13 851,60 лева с ДДС, от която ищецът с уточнителна молба от 29.11.2024 г. сочи, че поради частично плащане на 3 464,59 лева, се претендира само 8 759,09 лева (тук аритметично разликата е 10 387,01 лв., а не както сочи ищецът, от което съдът счита, че по-скоро се касае до плащания по предходната фактура от 18.04.2024 г., която неточност ще бъде уточнена в насроченото открито съдебно заседание процедурно по реда на чл. 143, ал. 1 от ГПК);

Фактура № ****** г. на стойност 16 687,20 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 11 187,36 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 11 832 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 11 424 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 14 022,96 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 17 539,92 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 16 332,24 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 12 643,92 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 18 604,80 лева с ДДС;

Фактура № ***** г. на стойност 14 328,96 лева с ДДС; общата стойност на всички е сумата от 170 678,64 лева, като предвид признатото от ищеца частично плащане на 3 464,59 лева, претендираният остатък е 167 214,05 лева. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.10.2024 г. до окончателното плащане на главницата.

Излагат се също така твърдения, че издадените за процесните продажби ветеринарни свидетелства за транспортиране по чл. 139 от Закона за ветеринарномедицинската дейност от длъжностно лице ветеринарен лекар към Българската агенция за безопасност на храните, води до извод, че документът представлява официален свидетелстващ документ и има материална доказателствена сила относно предаването на стоката от продавача на купувача. Твърди се, че предаването се доказва и чрез издадените експедиционни бележки, които страните са подписали при претеглянето на животните на кантара. Моли се за уважаване на иска с присъждане на разноски.

4

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „СВИКОМ“ АД, чрез адв. А.

П. е подал отговор на исковата молба. Оспорва иска, като го счита за неоснователен. Твърди, че представеният от ищеца рамков договор от 20.06.2022 г. не е подписан от законните представители на дружеството К. Д.

М. и Д. Е. В., поради което ответникът не носи солидарна отговорност за изпълнение на задължение по него. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на разноски.

Отговори на исковата молба не са подадени от ответниците „Орион Агроинвест“ ЕАД и „Орион София“ ЕООД, въпреки редовното връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на служител на първото дружество – на 11.12.2024 г. по реда на чл. 50, ал. 3 от ГПК, а на второто дружество по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, считано на 03.01.2025 г.

При идентично връчване на дружествата на ДИМ няма подаден и допълнителен отговор по същата. Относно „Орион София“ ЕООД връчването на адреса на управление е прието за редовно отново по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК на 14.03.2025 г., като съдът констатира промяна в адреса на управление на това дружество, считано от вписването в ТР на 20.03.2025 г.

В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

Изразява се становище, че възражението на ответника „СВИКОМ“ АД за неавтентичност на рамковия договор е неоснователно, тъй като лично представителя на дружеството Д. В. е извършвала плащания през системата на „Изипей“ АД към ищцовото дружество с цел погасяване задължения на купувача „Орион София“ ЕООД по издадени фактури. Дори да се установи, че договорът не е подписан, така както твърди ответното дружество, то се излага довод за приложение на чл. 301 от ТЗ, тъй като търговецът е потвърдил действията на лицата, действащи от негово име, и е знаел за встъпването в задължението. Този извод се обосновава с обстоятелството, че действителните собственици на трите ответни дружества са родственици – И. П. е акционер в „СВИКОМ“ АД, едноличен собственик на всички акции в „Орион Агроинвест“ ЕАД също е И. П., а в последното дружество дъщеря му З. И. П. и нейният съпруг Й. П. са в Съвета на директорите, респ. едноличен собственик на капитала на „Орион София“ ЕООД отново е З. И. П.. Сочи и допълнителни доводи – един и същи имейл за кореспонденция, един и същи адрес на управление и т. н. Тези обстоятелства потвърждавата действията на пълномощника, подписал договора /но не се сочи кой е пълномощникът/.

Няма постъпил допълнителен отговор по смисъла на чл. 373 от ГПК.

Няма безспорни обстоятелства, ненуждаещи се от доказаване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА

ТЕЖЕСТ

5 в процеса се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 о т ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си.

В производството по иск с правно основание по чл. 327 от ТЗ върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи валиден договор за продажба и изпълнение на неговото задължение по него.

Разпечатката съдържа 53 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ba029541-9e2e-4ba7-90c7-5c876631a355