Решение № 7523 от 11.12.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7523 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20231100104443 по описа за 2023 година иск с пр.осн. чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, във вр. с 365, ал. 1 от ЗЗД:

Ищецът - И. А. С., моли да се признае по отношение на ответника „МЕТАБОНД“ ЕООД, ЕИК 130240904, представлявано от управителя П.Й.Д., че дължи сумата от 300 000 лева по силата на спогодба, сключена на 29.12.2022г. (споразумение с нотариално удостоверяване на подписите рег. № 30919/29.12.2022г. по описа на Нотариус С.М. рег. №785 в регистьра на Нотариалната камара град София), ведно със законната лихва, считано от 06.01.2023г. до окончателното ù изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът – „МЕТАБОНД“ ЕООД, оспорва иска. Клаузата противоречала на добрите нрави, а и нямала основание. Имало и грешка в предмета и измама.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

Съдържанието на спогодбата от 29.12.2022г. като текст не е спорно. Тя е с нотариална заверка на подписите. Не е спорно и че е подписана от представител на ответника – такова изявление се съдържа във възражението по заповедното производство (чл. 175 от ГПК).

Предмет на спогодбата е прекратяването на гр.д. № 4493/19г. на I-1 с-в на СГС, съответно делата на САС и на ВКС, образувани по жалби на страните. Констатира се, че 1 сградата е собственост на ответника.

Договорката е със следното съдържание: страните приемат, че в сградата първата страна е направила подобрения в размер на триста хиляди лева, платими от втората не по-късно от една седмица от подписването на настоящето споразумение. Клаузата е част от по-голям абзац, като по-голямата част от останалите цифри (изключение е последната такава на л. 6, стр. 1, края дясно – 1187 кв.м.) са изписани и като цифри и с думи в скоби – например 717 (седемстотин и седемнадесет).

Следва обаче да се има предвид, че те са част от описанието на недвижим имот. Не става дума за задължения. Изречението изглежда като вмъкнато в различен контекст. След него, а и преди него са данни, индивидуализиращи сградата.

Обикновено се сочи, че страните вече нямат финансови претенции едва спрямо друга.

В случая има такава клауза, но тя е само по отношение на дружеството (втората страна декларира, че няма никакви финансови претенции за такси и разноски – изрично са посочени тези, присъдени до момента). Това обикновено предполага уязвимост на позицията именно на тази страна, от която няма да се претендира.

Първата страна (сегашният ищец) се задължава да освободи помещенията.

Предвиден е и допълнителен ремонт – л. 7.

Евентуален спор се урежда чрез преговори.

Според мотивите на Решение № 263100 от 17.05.2021г. на СГС по гр.д. № 4493/2019г.: Твърденията на ищеца са да е установил владение върху посочения имот на 23.03.2007 г., в който направил ремонт, … Свидетелят Д. знае ищецът да владее имот на ул. Суходол от около 15 години, т. е. от 2006 г. или 2007 г., който посещавал и му помагал за ремонти . В крайна сметка установителният иск е отхвърлен: ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. С., ЕГН **********, с адрес ***, против "М. " ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** иск по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване правото на собственост върху недвижим имот: Едноетажна сграда с масивна стоманенобетонна конструкция с идентификатор ***. 2, представляваща промишлена сграда застроена на 981 кв. м., разположена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. ********, съставляващ ПИ с пл. № 842 в кв. 21 по плана на гр. София, местността "НПЗ-Орион и съседни жилищни сгради", при граници на поземления имот: ПИ с пл. № 86, ПИ с пл. № 859, ПИ с пл. № 721, ПИ с пл. № 717 и ПИ с пл. № 857.

ОСЪЖДА И. А. С., ЕГН **********, ***, да заплати на "М. " ЕООД, ***, разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от 3200 лв.

Решението е обжалвано от ищеца (ищец и по настоящето дело). Постановено е Решение № 1017 от 9.07.2022г. на САС по в.гр.д. № 2574/2021г. В мотивите му се сочи: Без значение е обстоятелството, че съгласно показанията на св. Г. и св. Д. охраната не е пречела на С. да влиза в сградата, както и да ремонтира, тъй като безспорно охранителите са спазвали разпорежданията на собственика, който е допуснал С. в помещението . Решението на СГС е оставено в сила, а ищецът е осъден да заплати разноски – 3 000 лева.

Двете решения са обезсилени поради постигната Спогодба - Определение № 1453 от 05.06.2023г. на ВКС по ч.гр.д. № 1876/2023г., I г.о., ГК, докладчик съдията Милена Даскалова (във връзка с Определение № 239 от 25.01.2023г. по в.гр.д. № 2574/21г. по описа на СГС).

2

В мотивите на първото решение е изложено и следното: Известно му било, че халето е било в лошо състояние, като ищецът подменил инсталациите, направил подобрения и обособил в него отделна стая.

Подобна е мотивацията и на второто: Направените от ищеца ремонти и подобрения в имота, /за които сочат св. Г. и Д. / също не сочат на промяна на намерението му да го държи за другиго, тъй като са били извършени, за да приведе помещението в състояние, годно за обитаване, а не със съзнанието, че упражнява фактическата власт за себе си.

Изложеното до тук е във връзка с твърденията на ищеца, които са известни на ответника, че е извършил подобрения. В предходното производство идеята, най-вероятно е била да се установи animus domini, съобразно и мотивацията на съдебните инстанции.

Установено е че нещо е било извършено, но евентуалните подобрения не са били част от основния предмет на делото.

Представен е и Протокол от 29.12.2022г., в който ответникът е декларирал, че дължи сумата от 300 000 лева (л. 102). Той е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК.

В тази връзка са депозирани заключения на единична и тройна СГЕ, оспорени от ищеца (тройната относно мнението на двете вещи лица; особеното мнение е оспорено от ответника) и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях, както и от разпита на в.л.а в о.с.з. от 14.05.2024г. и 03.12.2024г., се установява, че: единична СГЕ: Подписът, положен в мястото "За „Метабонд" ЕООД:" на Протокол от 29.12.2022 г., сключен между И. А. С. от една страна и от друга - „МЕТАБОНД" ЕООД, представляван от П.Й.Д. - обект на експертизата, не е изпълнен от П.Й.Д.. тройна СГЕ, становище на в.л.-а В. и Ц., потвърждава извода на единичната експертиза.

Текстът не е изпълнен от лицето, а по-скоро е зарисуван по едни от общите признаци, които са се отразили в ръкописния текст като забавеност и разположение на текста спрямо хоризонтален срез, спрямо предходни думи и пр.

„Автоподлог“, е когато лицето полага подписа си с умишлена промяна на някои от признаците, но запазва стереотипа на движение. Такъв не е установен. становище на в.л. А.: протоколът от 29.12.2023г. е подписан от П.Д..

Обстоятелството, че заключението не ползва някоя от страните не е достатъчно, за да се допусне изготвянето поредно такова – втора тройна експертиза (Р. № 542 от 07.02.2012г. по гр.д. № 1083/2010г., г.к., ІV г.о. на ВКС: При действието на новия ГПК не всяко оспорване на представеното заключение води до възлагането на допълнително или повторно заключение.

Допълнително или повторно заключение от друго или повече вещи лица се възлага, когато съдът по възражение на страна или служебно констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение).

По-долу, в „от правна страна“ е взето отношение на СГС във връзка със становищата на експертите.

На този етап, само за пълнота следва да се посочи, че съдът не разполага със специални знания в областта на графологията, но наклонът на почерка на представляващия ответника в двата документа, имащи отношение към дълга от 300 000 лева, е различен, а 3 това се отнася и до начина на изписването на голяма част от буквите.

Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263- II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС;

Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС; Решение № 66 от 12.03.2015г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014г., IV г.о., ГК; Определение № 374 от 01.04.2010г. по гр.д. № 34/2010г., ІV г.о. на ВКС, Определение № 241 от 07.04.2011г. по т.д. № 840/2010г., I т.о. на ВКС и Определение № 134 от 24.02.2010г. по т.д. № 937/2009г., I т.о. на ВКС. Цитираната практика е примерна, а не изчерпателна.

Изложеното се отнася до опита на ищеца, да представи по делото експертизата, приета в наказателното производство. допълнителни обстоятелства относно двете страни по делото:

Прекратеното наказателно производство по никакъв начин не би могло да предопредели на крайния акт на гражданския съд.

Постановленията на Прокуратурата (л. 235 и л. 376), сами по себе си не са доказателствено средство (Постановлението на прокуратурата, с което е прекратено наказателното преследване поради това, че обвиняемият е счетен за невиновен да е извършил престъпното деяние, не е задължително за гражданския съд, който се произнася по гражданските последици от това деяние - ТР № 142 от 01.12.1966г. по гр.д. № 112/1966г., ОСГК на ВС; същото се отнася до актовете на органите на досъдебното производство /заключително обвинително постановление и обвинителен акт/, независимо че са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, респ. чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, не представляват доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, поради което нямат задължителна - Решение №

43/15.03.2011г. по т.д. № 414/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и решение № 43/16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.). Части от тях (постановленията) обаче могат да се ползват.

Това са признания за неизгодни за страната факти, дадени пред представител на ПРБ – чл.

175 от ГПК (Саморъчните обяснения, дадени в предварително наказателно производство, имат сила за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието доказателствена сила срещу подписалия ги, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти.

Постановлението на прокурора по тези факти не са надлежно доказателство - Решение № 28 от

28.02.1999г. по гр.д. № 3114/97г., IV г.о.). В случая, съобразно пресъздаването им от страна представителите на ПРБ в мотивацията на двете постановления.

Така от едно страна: 1. Ищецът признава, че помещението е предоставено от ответника по силата на договор за наем (л. 376).

В исковата молба на ищеца (такъв и в предходното производство) се сочи (л. 166-7), че владеел сградата необезпокоявано, тъй като била необитаема. При проверка в имотния регистър случайно установил, че е собственост на ответното дружество. Не се споменава за наем, а такъв е бил налице.

4

2. В помещенията се съхранявали множество, скъпоструващи машини (л. 377).

Същевременно ищецът твърди в Декларация по МГС, че не разполага със средства, за да заплати дължимата ДТ (платена впоследствие – л. 48). Последното не отговаря на истината, с оглед констатациите на настоящия състав в Разпореждане от 31.05.2023г., а с предвид размера на заплатеното от него адвокатско възнаграждение – 19 950 лева (л. 387);

Г-н С. твърди, че е почти сигурен, че разполага с тази разписка и заявява, в разпита, че ще я потърси, за да я предостави за нуждите на разследването (л. 377). Става въпрос за протокола.

3. В исковата молба са изложени твърдения, че спогодбата е изготвена в кантората на сина на ищеца, който е адвокат. Проблемното изречение за 300 000 лева било добавено срито от представителя на ответното дружество (л. 75).