Решение № 163 от 23.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Бургас, 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско дело № 20252120105540 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от всеки двама измежду ****, против Й. Н. Й. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ****, с която се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1277/17.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2552/2025 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 200 лева – главница, 15. 36 лева – договорна лихва за периода от *** г. до 31.03.2022 г., 79 лева законна лихва за периода от *** г. до 26.03.2025 г., дължими на основание договор за кредит „Бяла карта“ № *** от *** г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 07.04.2025 г. до изплащане на вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Основанията за длъжимост на търсените суми се основават на твърдения за наличието на договорно правоотношение между ответника и „Аксес Файнанс“ по сключения между тях договор, съгласно който бил предоставен револвиращ кредит в максимален размер от 200 лв., който бил изцяло усвоен. В тази връзка бил разписан 1 същия ден и договор за издаване и предоставяне на платежна бяла карта. Анализират се уговорките по договора, както и неизпълнението на задължението на ответника да върне в уговорения срок предоставения му финансов ресурс, поради което и били дължими търсените в настоящото производство суми. Впоследствие вземанията на кредитора по договора били прехвърлени в полза на ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., за което бил надлежно уведомен от цесионера, надлежно упълномощен от цедента, а при условията на евентуалност с получаване на исковата молба и приложенията към нея.

Правното основание на предявеният иск е чл. 422 от ГПК във вр. чл. 99 във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.

По делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответника, същият не се явява в съдебно заседание и не изпраща свой представител, нито е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

В процесния случай са налице тези предпоставки.

Освен това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Вероятната основателност на исковете се установява от представените по делото писмени доказателства от ищцовата страна, а именно сключеният договор за кредит „Бяла карта“ № *** от *** г. и приложенията към него. Представен е и договорът за цесия, сключен между ищцовото дружество и кредитодателя, с което вземанията по процесния договор за прехвърлени на настоящия кредитор. Независимо, че липсват доказателства уведомлението да е получено от длъжника преди завеждане на делото, същите са приложени към исковата молба, която ведно с всички приложения към нея и се счита за редовно връчени на ответника с получаването им, което следва да бъде взето предвид нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед твърденията на ищеца за неплащане на заявените и дължими суми съгласно договорът за кредите е в тежест на ответника да установи, че е изпълнил своите задължения. Доказателства за това по делото не са представени. Ето защо съдът намира, че събраните по делото 2 доказателства обоснова вероятната основателност на предявените искове, поради което и постановява настоящото неприсъствено решение.

При това положение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК основателна се явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски в размер на 325 лв. за заплатената държавна такса от 125 лв. и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 200 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правна помощ, което се явява справедливо с оглед свършената работа и правната сложност на делото.

Дължими съответно са и разноските по заповедното производство в размер на 75 лв.

Или общата дължима сума за разноските възлиза на 400 лв. с равностойност от 204. 52 евро.

Мотивиран от горното и на основание чл. 239, ал. 1 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено, че Й. Н. Й. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ****, дължи на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от всеки двама измежду ****, сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1277/17.04.2025 г. по ч.гр.д. № 2552/2025 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: 200 лева – главница, 15. 36 лева – договорна лихва за периода от *** г. до 31.03.2022 г., 79 лева - законна лихва за периода от *** г. до 26.03.2025 г., дължими на основание договор за кредит „Бяла карта“ № *** от *** г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и длъжника, вземанията по който са прехвърлени на ищцовото дружество с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 31.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението на 07.04.2025 г. до изплащане на вземането.

Осъжда Й. Н. Й. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Бургас, ****, да заплати на „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от всеки двама измежду ****, сумата от 400 лв.

/четиристотин лева/ с равностойност от 204. 52 евро /двеста и четири евро и петдесет и два евроцента/ за направените по делото разноски, от които 325 лв. за настоящото гр.д. № 5540/2025 г. и 75 лв. за ч.гр.д. № 2552/2025 г., двете по описа на Бургаския районен съд.

3

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на обжалване, но може да бъде атакувано по реда чл. 240 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4