Решение № 224 от 04.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. С.З., 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Б. Пенева при участието на секретаря АнтоН. Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело № 20225500900180 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 432 във вр. с чл. 380 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 07.06.2020 г. ищецът К. И. Б. е пострадал в ПТП, настъпило около 17:00 часа в гр.К.. При управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег. №СТ8811РК, водачът на МПС- Н. Х.а И. е нарушила установените в Закон за движение по пътищата правила, като извършва маневра „ляв завой“, като не пропуска и блъска насрещно движещия се автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“ с рег.

№СТ2886КК, управляван от ищеца. За така описания случай бил съставен констативен протокол за ПТП №281р-14765/08.06.2020 г. на ОДМВР - С.З..

Причина за настъпване на цитираното ПТП било виновното и неправомерно поведение на водача Н. Х.а И., спрямо която било наложено административно наказание, като й е съставен АУАН № СА1729361/07.06.2020 г. Впоследствие е образувано досъдебно производство. С решение №200/08.12.2021 г. по НАХД №1221/2021 г. по описа на РС - К., Н. Х.а И. е призната за виновна по чл.343 ал.1 б. „б“ предл. 2-ро, във вр. с чл.342 ал.1 от НК за това, че на 07.06.2020г. в гр. К., като водач на „Мерцедес“, модел „Г 500“, с рег.

№СТ8811РК предприела маневра завиване наляво и не е пропуснала насрещно движещият се в посока „изток - запад“ лек автомобил „Форд“, модел „Фиеста“ с рег. № СТ2886КК, в резултат на което по непредпазливост е причинила средна телесна повреда на К. И. Б., изразяваща се в контузия на дясното коляно, с разкъсване на вътрешния минискус на дясната колянна става, причинило трайно затруднение на движенията на десния крак за срок от около 2,5 - 3 месеца. Решението е влязло в сила и е необжалваемо. Видно от медицинската документация и СМЕ, изготвена по материалите от досъдебното производство, пострадалият е претърпял и контузия на главата с 1 кръвонасядания по челото и лекостепенно мозъчно сътресение. Контузията на главата е причинила временно разстройство на здравето за срок от около 3 седмици.

Посочва се, че към датата на настъпване на ПТП МПС на виновния водач е с валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към ЗАД „О.“ АД по силата на Застрахователна полица №ВО/23/119002571684, валидна до 01.09.2020г.

Ищецът посочва, че е отправил писмена претенция по чл. 380 от КЗ до ответното дружество, която е получена на 28.10.2020г., видно от приложената обратна разписка на Б.. Получил писмо от застрахователя, с което изискват допълнителни документи, при положение, че представените от него към поканата документи били напълно достатъчни за решаването на преписката по щетата. Ищецът посочва, че липсва предложение от ответника за доброволно уреждане на спора, поради което за него възниква правен интерес от воденето на настоящото дело, в рамките на което да му бъде присъдено справедливо застрахователно обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди, болки и страдания от процесното ПТП.

Сочи се, че вследствие на горепосоченото ПТП за ищеца настъпват имуществени и неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение от страна на застрахователя на виновния водач по валидно сключената застраховка „Гражданска отговорност“, които ищецът определя в общ размер на 51006,96 лв., от които 50 000 лв. неимуществени вреди и 1 006.96 лв. имуществени вреди. В резултат на ПТП, предизвиквано от Н. Х.а И., били причинени и телесни увреждания на пострадалия К. И. Б., изразяващи се в следното: охлузна рана на челото, загуба на ориентация, гадене и световъртеж; охлузна рана около коляното на десен крак, силна болка и отток в дясната колянна става; претърпяна операция (артроскопия) на дясна колянна става поради причинено прясно скъсване на мениска, видно от Епикриза М3610 на МБАЛ „С.“ ЕООД, клон С.З.. Впоследствие повече от четири месеца К. И. Б. бил временно неработоспособен, болките в коляното продължавали, което е довело до трайно затрудняване движението на десния крайник, което продължава и до момента.

Посочва, че през продължителния процес на лечение, ищецът е търпял силни болки и битови несгоди в десния крак и главата. Травмата в дясното коляно създава сериозни пречки за придвижването на пострадалия, който за период от няколко месеца е имал нужда от помощ при извършването на битови дейности. Наред с това същият не е могъл да работи и да извършва потежка физическа дейност за период от над 6-месеца, което е и основният източник на препитание за него и семейството му. К. И. Б. е строител и изкарва препитанието си с извършване на ремонти, свързани с тежка физическа дейност.

Твърди се, че е налице цялостно влошаване на качеството му на живот за период от над 6-месеца и нарушаване социализацията на индивида, който има ограничения в движението и извършването и задоволяването на дори елементарни битови нужди и необходимости. Емоционалните болки и 2 страдания са още по-големи от гледна точка на факта, че като мъж в активна възраст и глава на семейството, той е бил неспособен да работи и да издържа и изхранва близките си. Чувствал се е безполезен и в тежест на близките си, което е сринало самочувствието и социалния му статус.

Сочи се, че наред с изложеното К. И. Б. до днес изпитва страх от шофиране и участие в пътния трафик, което създава сериозно неудобство в житейски и битов план. Макар излекувана, травмата в дясното коляно продължава да напомня за себе си, като при по-сериозно физическо натоварване или промяна в климата, пострадалият изпитва болки и дискомфорт.

Счита, че сумата от 51 006.96 лв. (петдесет и една хиляди шест лева и 95 ст.) е едно справедливо обезщетение, което ще обезщети и репарира претърпените от К. И. Б. и подробно описаните по-горе неимуществени вреди, болки, страдания и несгоди, вследствие от ПТП от 07.06.2020 г. в пълен размер.

С оглед на гореизложеното, моли съда да осъди ЗАД „О.“ АД, ЕИК *** да заплати на К. И. Б., ЕГН ********** сумата общо 51 006.96 лв. (петдесет и една хиляди шест лева и 96 ст.), представляваща главница застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, вследствие от ПТП от 07.06.2020г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от 28.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумите.

Претендира сторените съдебни и деловодни разноски.

На осн. чл.127, ал.4 ГПК представя банкова сметка на ищеца, както следва:

IBAN: *** IABG ***

Банка: И. АД

Титуляр: К. И. Б..

В отговора на исковата молба ответникът ЗАД „О.“ АД счита, че предявените от ищеца искове са допустими, но заявява, че оспорва същите, както по основание, така и по размер.

Оспорва изцяло обстоятелствата, на които ищецът е основал исковите си претенции, предмет на настоящето търговско дело, като излага съображения.

Счита, че предявените искове са неоснователни и необосновани.

Твърди, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело, тъй като не му е дадена възможност да определи и изплати застрахователно обезщетение.

Сочи, че исковете, предмет на настоящето съдебно производство са предявени по реда на чл. 432, ал.1 от Кодекса за Застраховането, като съответно за тях са относими нормите на Кодекс за Застраховането, в сила от 01.01.2016 година. При действието на влезлия в сила от 01.01.2016 година, Кодекс за Застраховането е предвидена допълнителна, специална предпоставка за допустимост на прекия иск (член 432 алинея 1 във връзка с 3 член 493 във връзка с член 380 КЗ) на пострадалия срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния водач на МПС, уредена в нормата на чл.498, ал.3 от КЗ. Тази норма обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Липсата на доказателства за изтичането на срока, предвиден в разпоредбата на чл. 498, ал.3 води до недопустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно. В разпоредбата на чл. 378, ал. 9 КЗ изрично е уредено, че докато тече този срок, спира да тече давностният срок по чл. 378, ал. 2 КЗ за предявяване на прекия иск по чл.432 КЗ. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.

Ответникът посочва, че ищецът, чрез пълномощник, е депозирал претенцията си за неимуществени вреди пред застрахователя на 28.10.2020г., като с писмо от 03.11.2020 г. застрахователят е изискал по реда на чл. 106 от КЗ представяне на допълнителни документи, необходими за изясняването на факти и обстоятелства, станали причина за настъпването на ПТП, респ. за преценката за основателност на заявената застрахователна претенция.

Писмото било получено лично от пълномощника на пострадалия, но такива документи не са представени от него. Макар и да му е било известно влязлото в сила Решение №200/08.12.2021 г. по НАД 1221/2021 г. по описа на РС - К., с което Н. Х.а И. е призната за виновна за настъпването на ПТП от 07.06.2020 г., същото не е било представено на ответното дружество от страна на пострадалото лице. Вместо това на 10.05.2022 г. била депозирана исковата молба в съда.

Посочва, че действително към предявената доброволна претенция от 28.10.2020 г. е приложен констативен протокол за настъпило ПТП с пострадали лица, но същият, съдейки от съдържанието му, е бил недостатъчен за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие. Безспорно в него е посочено, че е съставен АУАН, но сам по себе си този факт не обосновавал наличието на виновно поведение на застрахования в ответното дружество водач на МПС, участвало в пътния инцидент, с оглед на това, че същият е основание и поставял само началото на образуваното административно наказателно производство, но не предопределял неговия окончателен резултат, респ. не разрешавал въпроса вписаните в него нарушения на правилата за движение извършени ли са виновно и следва ли за това да бъде наложено предвиденото в закона наказание.

Твърди се, че с действията си увреденото лице е поставило ответника във фактическа невъзможност да установи относими към образуваната от него щета факти и обстоятелства, както и да определи размера на обезщетението, включително наличие/липса на основания за изплащането му в законовия 3 месечен срок.

4

Заявява, че в настоящият случай този срок към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл, тъй като към момента на подаването й застрахователят не е сезиран надлежно за произнасяне и не е поставен началният момент, от който текат сроковете за произнасяне по чл. 496 от КЗ, съответно по чл. 498, ал.3 от КЗ.

Предвид горното счита, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл срокът по чл. 498 ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. с чл.380 от КЗ и предявените искове за претърпени имуществени и неимуществени вреди и законна лихва се явяват недопустими и производството по тях следва да бъде прекратено. Дори и да бъдат приети от Съда като допустими, то същите се явяват, според ответника, неоснователни.

Счита, че посоченото по-горе е от значение и за момента, от който ищецът може да претендира законна лихва за забава върху евентуално определените обезщетения за вреди от процесното ПТП.

Сочи, че лихва, съгласно действащия КЗ може да се претендира найрано от датата на предявяване на извънсъдебната претенция, а съгласно чл.

497 ал. 1 от КЗ, ако обезщетението не е определено или изплатено, законната лихва за забава се дължи или от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3, или от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.