Определение № 292 от 08.08.2024, Апелативен съд - Пловдив
- Съд
- Апелативен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 367/2024
- Вид
- Определение № 292
- Подписан
- 08.08.2024
- В сила
- 08.08.2024
- Състав
- Станислав Петров Георгиев, Мария Петрова Петрова, Тодор Илков Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.103 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104,т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104,т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 · Граждански процесуален кодекс
- чл.270,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69,т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.69,ал.1,т.4 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 292 гр. Пловдив, 08.08.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Станислав П. Георгиев
Членове:
Мария П. Петрова
Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20245000500367 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.122 от ГПК.
Образувано е въз основа на Определение №9426 от 01.08.2024г., постановено по гр.дело №13317/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което е повдигнат спор за подсъдност с Окръжен съд-Пловдив относно родово компетентния съд, който да се произнесе по предявения от А. Г. С. срещу Г.К.С. иск за прогласяване за нищожен на договора от 03.07.2024г. за покупкопродажба на МПС като сключен във вреда на упълномощителя и при противоречие с добрите нрави.
Съдът, след преценка на материалите по делото, намира следното:
Пред Окръжен съд-Пловдив е подадена искова молба вх.
№24617/17.07.2024г., по която е образувано гр.дело №1978/2024г.
Посредством нея е предявен от А. Г. С. против Г.К.С. иск за прогласяване за нищожен на договор от 03.07.2024г. за покупко-продажба на МПС като сключен във вреда на упълномощителя и при противоречие с добрите нрави.
Цитирания договор е представен с исковата молба и продажната цена на лекия автомобил по него е 9900лв. Представено е и удостоверение 1
№00298342/17.07.2024г. на „ЗАД Д.Б.Ж. и З.“АД, според което застрахователната стойност на автомобила е 111564лв. С Определение №2014 от 18.07.2024г. окръжният съд е приел, че цената на предявения иск, съгласно чл.69,ал.1,т.4 от ГПК, се определя от стойността на договора, която е 9900лв., и тъй като тя е под 25000лв. по смисъла на чл.104,т.4 от ГПК, родово компетентен да разгледа спора като първа инстанция е Пловдивския районен съд, на който е изпратил делото.
Пред Районен съд-Пловдив е образувано гр.дело №13317/2024г. С Определение №9426 от 01.08.2024г. районният съд е приел, че, съгласно чл.69,т.4 от ГПК, цената на искове за нищожност на договори се определя от цената на договора, освен ако договорът не е с предмет прехвърляне на вещни права, в който случай се прилага правилото на чл.69,т.2 от ГПК, като нормата касае всички искове за нищожност или унищожаемост на договори с предмет вещни права, при което и в случая цената на иска би следвало да се определи от данъчна или пазарна цена на продадената вещ и, тъй като в случая се касае за МПС със застрахователна стойност над 110000лв. и за разликата над посочената в договора сума от 9900лв. той има характер на договор за дарение, доколкото вещта е продадена на цена повече от десет пъти под тази на застрахователната й стойност, която е аналог на пазарната такава, при което реално стойността на договора и цената на иска е пазарната такава на прехвърлената вещ или в случая застрахователната оценка на същата от 111564лв., надвишаваща сумата от 25000лв., и районният съд не е родово компетентен да разгледа спора.
В теорията и съдебната практика съществуват различни становища относно определянето на цената на облигационните искове по чл.69,ал.1,т.4 от ГПК за съществуване, унищожаване или разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху движима вещ, какъвто в случая е предявен за нищожност на договор за покупко-продажба на МПС.
Разпоредбите на чл.69,ал.1,т.2 и т.4 и чл.104,т.3 от ГПК относно цената на иска и произтичащата от нея родова подсъдност боравят с един и същ термин „вещни права върху имот“. Според едното виждане, употребеният в чл.69,ал.1,т.2 от ГПК, към която препраща т.4, както и в чл.104,т.3 от ГПК, термин „имот“ касае широкото понятие за такъв, в което освен недвижимите 2 имоти се включват и движимите вещи. Разпоредбите се прилагат спрямо всички дела с вещен характер, а не само когато предмет на вещното право е недвижим имот. В противен случай вещните искове за движими вещи с цена над 25000лв. биха били родово подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, съгласно чл.104,т.3 от ГПК, а по отношение на вещните искове за недвижими имоти той би бил компетентен ако са с цена над 50000лв., съгласно чл.104,т.4 от ГПК, който различен режим с превес относно интереса спрямо движимите вещи би бил неоправдан. Целта на законодателя е да отграничи в отделна категория вещните искове по чл.69,ал.1,т.2 и чл.104,т.3 от ГПК от останалите граждански дела, включително тези с облигационен характер по чл.69,ал.1,т.4 и чл.104,т.4 от ГПК, а не да третира различно делата за недвижими имоти и движими вещи, независимо дали са с вещен или облигационен характер. В този случай цената на иска би била данъчната оценка /застрахователната стойност за МПС по аргумент от чл.33,ал.1,т.4 от ЗМДТ/, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, което при застрахователна стойност на автомобила от 111564лв. и съгласно чл.104,т.4 от ГПК определя родова подсъдност на окръжния съд. Според другото формирано становище, употребеният в чл.69,ал.1,т.4 във връзка с т.2 от ГПК термин „имот“ не може да се тълкува разширително, като той се отнася само до недвижим имот, но не и до движими вещи, при което, когато облигационният иск касае договор, който има за предмет вещни права върху движима вещ, цената се определя по общото правило на чл.69,ал.1,т.4, предл.1 от ГПК – от стойността на договора, която при покупко-продажба е посочената в него продажна цена, и е неприложимо изключението по чл.69,ал.1,т.4,предл.2 във връзка с т.2 от ГПК, отнасящо се само до договори с предмет вещни права върху недвижим имот. В този случай цената на предявения иск би била посочената в атакувания договор продажна цена от 9900лв., което обосновава основната подсъдност по чл.103 от ГПК на районния съд.
С оглед обстоятелството, че, според чл.270,ал.4 от ГПК, решението на окръжния съд не може да бъде обезсилено само поради това, че искът е бил подсъден на районния съд, и за обезпечаване на допустимостта на производството, делото следва да бъде изпратено на Окръжен съд-Пловдив като родово компетентен да се произнесе по предявения иск.
3
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа предявеният с искова молба вх.
№24617/17.07.2024г. от А. Г. С. против Г.К.С. иск за прогласяване за нищожен на договора от 03.07.2024г. за покупко-продажба на МПС като сключен във вреда на упълномощителя и при противоречие с добрите нрави, по която първоначално е било образувано гр.дело №1978/2024г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е Окръжен съд-Пловдив.
ДА се изпрати делото на Окръжен съд-Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4