Решение № 5542 от 31.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5542 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100504586 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 13907/02.12.2022 г., постановено по гр. д. № 19546/22 г. по описа на СРС, 156 състав, Софийският районен съд е осъден да заплати на М.

О. Л. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 225, ал. 1 ЗСВ сумата от 6657,21 лв., представляваща мораторна лихва върху дължимо гратификационно обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ в размер на сумата от 63408,64 лв. за периода от 01.11.2019 г. до 12.03.2020 г. и от 09.04.2020 г. до 10.04.2022 г., като е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 15866,55 лв. и за периода от 18.09.2019 г. до 31.10.2019 г. и от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. С решението е отхвърлен и предявения от М. О. Л. срещу Софийския районен съд иск за заплащане на сумата от 65059,90 лв., представляваща гратификационно обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ за освобождаване от длъжността „съдия“, със стаж от 16 години, 5 месеца и 7 дни с решение на ВСС, обективирано по т. 22 от протокола от заседание на 17.09.2019 г. С решението Софийският районен съд е осъден да заплати на адв. И. Я. К. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 36, ал. 1 ЗАдв. сумата от 2802,63 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение 1 за първоинстанционното производство; М. О. Л. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 26,24 лв., представляваща дължимо юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство, а Софийският районен съд е осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по собствената си сметка чрез Висшия съдебен съвет сумата от 2802,63 лв., представляваща дължима държавна такса и деловодни разноски за първоинстанционното производство.

С влязло в сила определение № 9521/13.03.2023 г., постановено по гр. д.

№ 19546/22 г. по описа на СРС, 156 състав, е допълнено решение № 13907/02.12.2022 г. по гр. д. № 19546/22 г. по описа на СРС, 156 състав, като М. О. Л. е осъден да заплати на Висшия съдебен съвет на основание чл. 78, ал.

4 вр. с ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 23 НЗПП сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение по делото.

Подадена е въззивна жалба от М. О. Л. срещу решение № 13907/02.12.2022 г. по гр. д. № 19546/22 г. по описа на СРС, 156 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ за сумата от 1651,26 лв., представляваща обезщетение за освобождаване от длъжността „съдия“ за стажа от 5 месеца над обезщетението за стаж от 16 години, както и в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху обезщетението в тази му част. Твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че съдът е достигнал до неправилен извод, че при определяне на дължимото обезщетение прослужените месеци в рамките на незавършена година стаж са ирелевантни. Счита, че гратификационният характер на обезщетението не само, че не изключва пропорционалното обезщетяване, но напротив – именно той налага обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ да обхване и периода, през който магистратът е работил над 10 – те години стаж, макар този период да не обхваща „цяла“ прослужена година, тъй като противното би довело до това магистратът да получи благодарствено обезщетение за цяла прослужена година, но не и такова за период от 11 месеца и 30 дни над 10 – годишния стаж. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, и вместо това да постанови друго решение, с което да уважи исковете с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в обжалвания размер. Претендира 2 разноски.

Въззиваемата страна – Софийски районен съд е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че правилно съдът е приел, че изчисляването на евентуално дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ следва да се извършва на базата на броя на прослужените години, която база в случая е 16 години, а не – прослужените от ищеца 16 години, 5 месеца и 7 дни. Счита, че с оглед неоснователността на главния иск, съдът правилно е отхвърлил и акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Висш съдебен съвет е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че правилно съдът е приел, че базата за определяне на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е броят прослужени години в съдебната система, както и че е пропорционалността на обезщетението за месеците, които не са цяла завършена година, е изключена.

Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Претендира разноски.

Подадена е и въззивна жалба от Софийски районен съд срещу решение № 13907/02.12.2022 г. по гр. д. № 19546/22 г. по описа на СРС, 156 състав /в откритото съдебно заседание на 26.09.2023 г. процесуалният представител на СРС уточнява, че обжалва изцяло решението/. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че е налице съдебно признание на факти от страна на ответника СРС. Твърди, че СРС е извършил плащанията на 27.04.2022 г. в изпълнение на указания от Комисията по правни въпроси и от Комисията „Бюджет и финанси“ към Пленума на ВСС, както и че извършените плащания нямат характер на извънсъдебно /съдебно/ признание. Посочва, че с оглед твърденията на СРС и представените от него доказателства по делото в случая е приложима хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗСВ, и че не намира правна опора извода на първоинстанционния съд за неприложимост на хипотезата на чл. 225, ал. 2 ЗСВ. Твърди, че първоинстанционният съд е направил ограничително тълкуване на разпоредбите на ЗСВ за това кой има право да предлага налагане на дисциплинарно наказание, в т. ч. и дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 6 ЗСВ, а именно - само дисциплинарният 3 състав по чл. 319, ал. 1 ЗСВ, като са игнорирани разпоредбите на чл. 312, ал.

1 и чл. 314, ал. 2 ЗСВ. Поддържа, че към 01.08.2019 г., когато М. О. Л. е подал оставка, е налице дисциплинарно производство срещу него, образувано въз основа на предложение от 11.07.2017 г. от Стефан Милев – и. ф. председател на СРС, с предложено наказание „дисциплинарно освобождаване от длъжност“, т. е. налице са предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗСВ. Твърди, че немотивирано и в противоречие с материалния и процесуалния закон съдът е игнорирал възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 225, ал. 3 ЗСВ. Посочва, че към 17.09.2019 г. срещу ищеца е налице образувано дисциплинарно производство, което не е приключило до 18.12.2020 г. – датата на постановяване на влязлото в сила като необжалваемо решение

№ 15739/18.12.2020 г. по адм. дело № 7834/20 г. на ВАС, 5 – членен състав, II колегия, с което са отменени наложените на М. Л. дисциплинарни наказания. В тази връзка поддържа, че в периода от 18.09.2019 г. до 18.12.2020 г. е налице правно основание за неплащане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, респ. счита, че неправилно съдът е приел, че обезщетението по чл. 225, ал. 1 ЗСВ се дължи от 01.11.2019 г. и че началната дата на забавата на СРС е 01.11.2019 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна – М. О. Л. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Посочва, че от представените като доказателства по делото и неоспорени от ответника Софийски районен съд платежни нареждания правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът Софийски районен съд е заплатил посочените суми, като същият е посочил и съответните основания за извършените преводи. Ето защо, като е приел, че плащането е извършено след образуване на делото, съдът е отхвърлил претенцията за заплатена главница. Поддържа, че обосновано е прието от първоинстанционния съд, че ответникът Софийски районен съд е изпаднал в забава, считано от 01.11.2019 г., и че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ. Твърди, че правилно първоинстанционният съд е приел, че в случая не е налице нито една от посочените хипотези в чл.

225, ал. 2 и 3 ЗСВ, и че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 225, 4 ал. 1 ЗСВ. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Софийския районен съд, а при условията на евентуалност – срещу Висшия съдебен съвет.

Ищецът М. О. Л. твърди, че е заемал различни длъжности в съдебната система в периода от 10.04.2003 г. до 17.09.2019 г., съответно „младши съдия“ в Софийски градски съд и „съдия“ в Софийския районен съд, като общият му стаж на длъжността „съдия“ е бил 16 години, 5 месеца и 7 дни.

Посочва, че на 01.08.2019 г. е подал заявление за освобождаване от длъжност /оставка/ на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 ЗСВ, като на заседание на ВСС от 17.09.2019 г. е било взето решение по т. 22 от Протокола от заседанието, с което е освободен от заеманата длъжност „съдия“, с ранг „съдия в Апелативен съд“, считано от същата дата. Твърди, че с оглед правилото на чл.

225, ал. 1 ЗСВ при освобождаване от длъжността съдия с 10 или повече години стаж има право на парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има, но не повече от 20 брутни месечни възнаграждения. Посочва, че с покана от 08.11.2019 г. е поканил ответника Софийски районен съд да му заплати дължимото обезщетение, но получил отговор, че не се дължи обезщетение на съдия, който при подадена оставка, срещу него има образувано дисциплинарно производство. Поддържа, че действително са били образувани срещу него две дисциплинарни производства през 2017 г., които са били обединени в едно, но по тях не е бил постановен акт, а оставката е била подадена близо две години след това. Посочва, че с решенията по т. 1.1. и т. 1.2. от Протокола на ВСС от 17.09.2019 г. са били наложени две дисциплинарни наказания „забележка“, които са били отменени с Решение № 5445/11.05.2020 г. по адм. дело № 12505/19 г. на ВАС, потвърдено с Решение № 15738/18.12.2020 г. по адм. дело № 7834/20 г. Посочва, че след отмяната на дисциплинарните наказания е поканил отново СРС да заплати дължимите суми, но не е получил нито отговор, нито плащане. Посочва, че общият размер на дължимото обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ е в размер на 65 059,90 лв., като с оглед 5 изпадането на ответниците в забава се дължи и обезщетение за забава в размера на 15 866,55 лв. за периода от 18.09.2019 г. до 10.04.2022 г. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди първия ответник Софийски районен съд да заплати на ищеца сумата от 65 059,90 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл. 225, ал. 1 ЗСВ, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.04.2022 г. до окончателното плащане, както и обезщетение за забава в размер на 15 866,55 лв. за периода от 18.09.2019 г. до 10.04.2022 г., а при условията на евентуалност – да осъди втория ответник Висш съдебен съвет да заплати претендираните суми. Претендира разноски.

Ответникът Софийски районен съд оспорва исковете като неоснователни. Посочва, че срещу ищеца са били образувани дисциплинарни производства, като са били наложени и дисциплинарни наказания, но същите са били отменени. Поддържа, че във връзка с покана от ищеца за плащане с вх. № 29000600/26.01.2022 г. председателят на СРЕ е сезирал Комисията по правни въпроси към Пленума на ВСС за изразяване на становище по казуса, като с решение по протокол № 05/28.02.2022 г., т. 8 е изразено становище за основателност на претенциите на ищеца, както и че е допустимо плащане.