Решение № 260661 от 26.04.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е град София, 26.04.2023 година

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА мл.с.: ТЕОДОРА ИВАНОВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА

ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ….…..…… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №12807 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 и чл.248, ал.3 от ГПК.

С решение №37883 от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, е осъден З. "Е." АД, с ЕИК********, да заплати на З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, на основание чл.411, ал.1 КЗ сумата от 5651.06 лв., представляваща дължимо регресно вземане за платено по застраховка "Каско" застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под №0300-17-280-500243 във връзка с ПТП, реализирано на 26.07.2017г. в град Ямбол, между лек автомобил

"Форд Фиеста", с рег.№********, и лек автомобил

"Сеат Ибиза", с рег. №******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.02.2019г. до окончателното й изплащане. С решението е отхвърлен предявения от З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, срещу З. "Е."

АД, с ЕИК********, иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г. до 28.01.2019г.. С решението е осъден З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, да заплати на З. "Е." АД, с ЕИК********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 100 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С определение №20203618 от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, е отхвърлена на основание чл.248 от ГПК молбата на З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, за изменение на решение №37883 от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца

- З. "А.Б." АД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител адв.С.М., с която се обжалва решение №37883 от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г. до 28.01.2019г.. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в противоречие на материалния закон и събраните по делото доказателства, както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага се, че неправилно СРС е приел, че ответното дружество не е изпаднал в забава досежно заплащане на заявеното от ищеца регресно вземане, поради което не дължи претендираната мораторна лихва за исковия период. Твърди се, че с получената от ответното дружество покана за плащане на регресното вземане са изпратени всички доказателства, релевантни за изясняването на застрахователното събитие, като е спазена разпоредбата на чл.412 от КЗ, предвид на което неправилно СРС е приел, че към изпратената извънсъдебна покана не е приложен протокол за ПТП, без по делото да е релевирано оплакване в този смисъл от ответника. Поддържа се още, че неправилно и в нарушение на чл.146 от ГПК първостепенният съд не е разпределил доказателствената тежест като не е посочил за всяка от страните по отношение на кои обстоятелства и факти следва да ангажира доказателства, което респективно е довело до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт, подлежащ на отмяна.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г. до 28.01.2019г.. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - З. "Е." АД, с ЕИК********, чрез процесуален представител юрисконсулт Н.Х., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.

Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че с изпратената от ищеца извънсъдебна покана до ответното застрахователно дружество не са приложени всички доказателства относно посоченото ПТП, което е основание ответникът да не се произнесе по направеното искане. Сочи се още, че представеният от ищеца двустранен констативен протокол с рапорт №01015/26.07.2017г. е нечетлив, с лошо качество, поради което не може да се прецени основателността на претендираното от ищеца регресно вземане. В тази връзка се е наложило изпращане на писмо до ищеца, с което е поискан оригинала на съставения протокол за ПТП и поради непредставянето му ответникът не се е произнесъл по заявената от ищеца регресна претенция. Твърди се, че в случая е налице забава на кредитора и ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, поради което правилно първостепенният съд е отхвърлил предявения иск за заплащане на мораторна лихва, съответно е приел, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 и ал.3 от ГПК и макар заявената претенция за заплащане на регресното вземане да е уважена в пълен размер, то в полза на ищеца не са присъдени сторените от него разноски, както и изцяло са възложени в тежест на ищеца претендираните от ответника разноски. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 от ГПК. В депозирано становище от 29.03.2022г., както и в съдебно заседание на 30.03.2023г. е наведено възражение за прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е частна жалба от ищеца - З.

"А.Б." АД, с ЕИК ********, чрез процесуален представител адв.С.М., с която се обжалва определение №20203618 от 21.09.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, с което е отхвърлена на основание чл.248 от ГПК молбата на З."А.Б." АД, с ЕИК ********, за изменение на решение №37883 от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, в частта за разноските. Релевирани са доводи за неправилност и законосъобразност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона. Твърди се, че неправилен е изводът на СРС, че ответното дружество с поведението си не е дало повод за завеждане на делото, тъй като е прието, че неплащането на регресното вземане се дължи на поведението на ищеца, който с изпратената покана по чл.412 от КЗ не е представил необходимите документи за преценка на регресната претенция. Поддържа се, че ответникът не релевира довод в писмения отговор, че в извънсъдебната процедура по чл.412 от КЗ ищецът не е представил препис от протокол за ПТП, което да е послужило като основание да не се плати претендираното регресно вземане. Сочи се, че ответното застрахователно дружество в изпратеното до ищеца писмо прави искане за представяне на оригинал от протокол за ПТП, уведомление за щета, опис на щети и фактура, като се твърди, че в закона при предявяване на регресна претенция няма вменено задължение за застрахователя, който се е суброгирал в правата на увредения, да представя на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на деликвента оригинали на тези доказателства. В тази връзка се твърди, че ответното застрахователно дружество като не е заплатило на ищеца в дадения срок претендираното регресно вземане е дал повод за завеждане на делото. Отделно от изложеното се поддържа, че в подадения писмен отговор ответното застрахователно дружество взема становище в смисъл, че оспорва заявените искови претенции, т.е. не е налице признание на предявените искове. В този смисъл се твърди, че в случая липсва основание да се приеме, че е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК и неправилно първостепенният съд в полза на ищеца не е присъдил претендираните от него разноски, изчислени съобразно правилото на чл.78, ал.1 от ГПК. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да се измени решение №37883 от 11.02.2020г., постановено по гр.дело №7443/2019г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 87-ми състав, в частта за разноските, като се уважат исканията, направени в молба от 25.03.2020г., и се присъдят в полза на ищеца претендираните от него разноски, направени пред СРС, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК, както и се отхвърли претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Претендира сторени разноски в производството по частната жалба – платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът по частната жалба - З. "Е."

АД, с ЕИК********, чрез процесуален представител юрисконсулт В.К., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата частна жалба. Твърди се, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като в случая е налице основание да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.2 и ал.3 от ГПК във вр. с чл.95 от ЗЗД доколкото в хода на делото се установява, че неизплащането на регресното вземане от ответника се дължи на поведението на ищеца, които с изпратената извънсъдебна покана по чл.412 от КЗ не е представил всички необходими документи – липсва приложен протокол за ПТП, поради което З. "Е."

АД не е могъл да прецени основателността на заявеното регресно вземане. Поддържа се още, че З. "Е."

АД не е постановил изричен отказ за плащане на претендираното регресно вземане, а е направил искане до ищеца да представи всички документи по образуваната преписка-щета с оглед преценка основателността на претендирания регрес. Излага се, че след като ищецът не е представил исканите документи, то поради тази причина следва да се приеме, че ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и съответно следва да се приложат нормите на чл.78, ал.2 и ал.3 във вр. с чл.96, ал.2 от ЗЗД и разноските, направени от ответника, се възложат в тежест на ищеца. По тези съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената частна жалба от ищеца. Претендира разноски в производството по частната жалба – юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв., съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Предявени са от З."А.Б." АД, с ЕИК ********, срещу

З. "Е."

АД, с ЕИК********, при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.411, изр.2 КЗ и чл.86 ЗЗД.

С оглед предмета на подадената въззивна жалба съдът приема, че на въззивен контрол подлежи постановеното първоинстанционно решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 124.02 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 11.11.2018г. до 28.01.2019г.. Постановеният съдебен акт в частта, в която е уважен изцяло предявения иск с правно основание чл.411, изр.2 КЗ като необжалваем е влязъл в сила.

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.