Решение № 372 от 11.03.2026, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 372

Ловеч, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - IV състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

При секретар АНТОАНЕТА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ административно дело № 20257130700395 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба с вх.№ 2382/25.02.2025 г. по регистъра на Административен съд гр. Ловеч, подадена от П. Ц. К., [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А ап. 7, чрез адв.А. Д. М. със съдебен адрес: [населено място], [улица]офис №5, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-0906-000058 от 04.08.2025 г., издадена от Д. П. Д.- началник група сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч. С оспорената заповед е наложена ПАМ на жалбоподателя по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и е отнето СУМПС [номер].

С подадената жалба се иска отмяна на оспорената ЗППАМ като незаконосъобразна. Твърди се , че 02.08.2025г. около 20:00-20:30 часа в [населено място], вилна зона „Липака“ в района на №107 на К. е нанесен побой, при който са му нанесени разкъсно контузни рани на главата с пълна загуба на съзнание и счупване на ребро, и с линейка е закаран в ЦСМП Ловеч. Посочено е, че К. не е управлявал на посочената дата, час и място МПС, не е употребявал алкохол, а състоянието в което се е намирал при идването на органите на полицията е било заради нанесения му побой и загубата на съзнание. Въпреки обясненията на К., че не е управлявал МПС и че намиращото се пред неговия дом Бъги не е било технически изправно, било със спукана гума и неработещ двигател, както и че бил нападнат в лицето с юмрук от неговия съсед, при което е загубил съзнание са му били съставени два акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Единият е за това, че управлява нерегистрирано МПС, а вторият - че отказва да му бъде направена проба с техническо средство. Твърди се също, че с оглед на физическото състояние в което се е намирал К., той не е бил в състояние да участва в събиране на проби или съзнателно да дава съгласие или отказ за проверка, което не е било взето предвид от актосъставителят на ЗППАМ, за което представят доказателства. Прави се искане съдът да спре предварителното изпълнение на процесната Заповед и на К. да се върне отнетото му СУМПС до решаване на въпроса за отговорността. Моли да се допуснат до разпит двама свидетели при режим на довеждане, които ще потвърдят обстоятелствата във връзка с изложеното в жалбата. Моли да бъде отменена оспорената ЗППАМ. Наведена е претенция за присъждане на сторените по делото разноски.

С Определение № 1393 от 26.08.2025г., постановено в закрито съдебно заседание, настоящият съдебен състав е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № 25-0906-000058 от 04.08.2025 г., издадена от Началник група сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч.

В съдебно заседание жалбоподателят П. К., редовно призован, се явява лично. Представлява се от упълномощеният от него процесуален представител адв. А. М. от АК Ловеч, която поддържа жалбата с изложените в нея аргументи за незаконосъобразност на обжалваната ЗППАМ. Излага подробни доводи и съображения в подкрепа на тезата си за незаконосъобразност на оспорената ЗППАМ.

Ответникът по жалбата – Д. П. Д.- началник група сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, редовно призован, не се явява и не се прадставлява.

По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, представено е и заверено копие от административната преписка по издаване на обжалваната заповед.

Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед разпоредбата на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл.146 от АПК и доводите на оспорващия, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 02.08.2025 г., около 20:55 часа, в [населено място], местност “Липака“, до №107, с посока на движение [населено място], П. Ц. К. като водач управлява самоделно МПС, неустановена марка, модел и без номер на рама, черно на цвят. Жалбоподателят Ц. бил поканен да даде проба за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510“ с фабричен № ARDN – 0032, но отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на алкохол в кръвта и не изпълнил предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване, и вземане на биологични проби за химично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол, като е издаден талон за медицинско изследване – 105463.

Писмени сведения по случая е дал полицейският служител Х. Х., който с мл. автоконтрольор Ц. С. са извършили проверката. При пристигането на място установили водача П. Ц. К., свидетеля П. П. К. и самоделно МПС с неустановена марка, модел и без номер на рама, което били спряно по средата на пътя. По данни на К., К. е управлявал въпросното МПС. Полицейските служители поканили водача да бъде изпробван за наличие на алкохол, но същият отказал. Б. му съставени актове по чл.140 ал.1 и чл.174 ал.1 от ЗДвП, на които като свидетел е вписан К., след което му било снето сведение, тъй като той не бил в състояние да напише. В сведението Карамашев посочва, че на улицата която живее видял П. К., който живее в съседство и същият, управлявал МПС в нетрезво състояние. Посочва, че след кратък разговор с него станал агресивен и без причина тръгнал към него, и при инстиктивната си реакция на отбрана го бутнал и заедно със състоянието му, били достъчни да падне на земята. Посочва, че му е оказал помощ и позвънил на спешна помощ.

Писмени сведения е дала и Ц. П. К., дъщеря на жалбоподателя, която е разпитана и като свидетел по делото. Както в обясненията си, така и в показанията си пред съда, тя посочва, че баща й излязъл на разходка с бъгито, след което дошъл комшията П., който заплашил, че като се върне какво ще му се случи като се върне. След като се прибрал К., той спрял при П., като тя при излизането си навън забелязала, че по време на разходката е паднал и си е ударил главата, като отделно имало и много кръв по нея. Уплашила се и отишла да извика мъжа си, и се насочили двамата към тях, с цел да прекратят скандала, те се спречкали и видяла как П. К. избутва баща й назад. Той пада и губи губи съзнание.

Предвид тези обстоятелства, полицейският служител Ц. М. С. съставил на П. Ц. К. АУАН серия GA № 4072066 от 02.80.2025 г., за нарушение на чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП за това, че е отказал проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол, както и че не изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор или медицинско изследване и биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване концентрация на алкохол в кръвта. За последните му били издадени съответните стикери и талон за медицинско изследване, които К. подписал.

На 04.08.2025г. е била издадена ЗППАМ № 25-0906-000058/04.08.2025г., от Д. П. Д.- началник група сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч, с която на П. Ц. К. е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като е иззето и СУМПС [номер]. Заповедта за прилагане на ПАМ е била връчена на П. К. на 11.08.2025 година.

Няма данни по делото жалбоподателят К. да се е явил в указания в талона срока в медицинско заведение за даване на кръвна проба за лабораторно изследван.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт, подадена е в законоустановения срок пред местно и родово компетентният да я разгледа административен съд и от формална страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Тъй като ПАМ се налага със заповед, която има характер на индивидуален административен акт, то в случая е оспорен такъв по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения :

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗАНН, органите, които налагат ПАМ се уреждат в съответния закон. Производството по прилагане на ПАМ е производство по издаване на индивидуален административен акт, като специалните правила, регламентирани в ЗДвП намират приоритетно приложение спрямо общите по АПК. Контролът по спазването на правилата за движение от всички участници в движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни средства се осъществява от служби на МВР, определени от министъра на вътрешните работи - чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.„а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 295з-293/30.01.2025 г./л.53-54/, ВПД Директор на ОДМВР Ловеч на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, в т.1.3. е оправомощил началниците на групи сектор “Пътна полиция“ към ОДМВР Ловеч да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и т. 7 от ЗДвП за нарушения по ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОДМВР Ловеч. Ето защо съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чийто режим за издаване е регламентиран със ЗДвП. С оглед на това, не е налице отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.

На следващо място не се констатира и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като следва да се посочи, че само съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят като последица до унищожаемост на административния акт, а в настоящия случай съдът не констатира такива.

Съдът намира, че обжалваната заповед отговаря на всички изисквания за форма по чл.59, ал.2 от АПК, поради което не е налице и отменително основание по чл.146, т.2 от АПК. Обжалваната заповед има всички белези на индивидуален административен акт. Ясно са посочени органът, който го издава и адресатът на акта, както и фактическите и правните основания за издаването му. Съдът счита, че обжалваната заповед е мотивирана в достатъчна степен, за да може да се установи волята на органа.

Оспорената ЗПАМ е издадена при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на администравните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Сред една от хипотезите на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за прилагане на водач на ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца е и случая, в който водач откаже да бъде проверен за употреба на алкахол с техническо средство. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, който не е установено по надлежния ред при проверка с техническо средство, че не е употребил алкохол. Става въпрос за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия – елементи от фактическия състав относно установяването.

Предвид фактите, които се установяват от приобщените по делото доказателства, съдът приема, че правилно спрямо П. Ц. К. е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП за констатираното нарушение по чл.174, ал.3, предл.1-во от ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол.