Определение № 2 от 03.01.2020, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2358/2019
- Вид
- Определение № 2
- Подписан
- 03.01.2020
- Състав
- ТАТЯНА РАЙЧЕВА МАКАРИЕВА, ЮЛИЯ РУСЕВА БАЖЛЕКОВА, СВЕТЛАНА КИРИЛОВА ЦАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 133 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 303, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………………2020 г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА като разгледа докладваното от съдия
Макариева въззивно частно гражданско дело № 2358 по описа за 2019година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод на частна жалба от В.А.В. срещу определение № 13727/21.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 13895/2019 г. на ВРС, с което е прекратено производството по делото.
В жалбата са наведени твърдения, че определението е незоконосъобразно и следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводственте действия За да се произнесе ВОС прецени следното:
Въззивната частна жалба е депозирана в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от В.В. за установяване неистинността на официален документ – фиш № ОВ **********/24.08.2019г.
С допълнителни молби уточнява, че неистинността се изразява в невярно отразено в него съдържание относно констатациите на съставилия го държавен орган – място на паркиране и модел на автомобила.
ВОС прави следните правни изводи:
Определението валидно и законосъобразно.
Частната жалба е с правно основание 274 от ГПК, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна по мотивите изложени от Провадийския районен съд,които настоящият въззивен състав изцяло възприема и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК;
За пълнота на изложението и с оглед наведените твърдения във въззивната жалба, следва да се осочи и следното :
Съгласно нормата на чл.
124, ал. 4 от ГПК всеки може предяви иск за установяване истинността или неистинността на един документ, когато има интерес от това –с други думи: всеки може да оспори истинността на документ, без значение от това дали е частен или официален и доколко обвързва съда, стига да се твърди, че засяга правната сфера на оспорващия .С ТР № 5/14.11.2012 г. по тълк.д. № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС се даде отрицателен отговор на въпроса, допустим ли е иск за установяване истинността на документ по чл.
124, ал. 4 изр.1 ГПК, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да ползва съдебното решение по установителния иск като основание за отмяна по чл.
303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила решение, по което документът е бил представен, но ищецът е пропуснал срокът за оспорването му по реда на чл.
193 ГПК .В мотивите към решението на Общото събрание на ГТК на ВКС е съобразено, че изгубвайки правото да оспори истинността на документа в рамките на висящия процес, страната губи и правото си по исков ред да установява неговата неистинност, когато правният интерес се обосновава с висящия процес, в който е направен пропускът .Аналогично е и положението, когато възможността на ищеца да оспори документа по делото, по което е представен, още не е преклудирана .Основният принцип, на който се основава даденото по т. 1 от цитираното ТР разрешение е, че спорът за истинността на документа трябва да бъде повдигнат и изяснен във висящия процес, а не по друго дело, за да се предотврати възможността страната да заобиколи предвидената в чл.
133 от ГПК преклузия .Ако страната не е пропуснала срока по чл.
133 от ГПК, производството по оспорването на документа може да се развие във висящия процес и тогава на още по-силно основание отделен иск за неистинност на документ би бил недопустим .
Нуждата от предявяване на установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено .В случая не става ясно какво е нарушеното право на ищеца и по какъв начин установяването неистинността на процесния документ ще послужи за защита на предполагаемото му нарушено право . Иск за установяване на факти е недопустим.
С оглед на това настоящият съдебен състав счита исковата претенция за недопустима, като предявена при липса на правен интерес, поради което и произнасяйки се по нея, районният съд е постановил правилно съдебно определение .Същото следва да бъде потвърдено Водим от горното , съдът
О П Р Е Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА
13727/21.10.2019 г. постановено по гр.д.№ 13895/2019 г. на ВРС с което е прекратено производството по делото.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: