Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 12.07.2022, Районен съд - Девня

Съд
Районен съд - Девня
Дело
Гражданско дело 419/2021
Вид
Решение № 121
Подписан
12.07.2022
Състав
ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 88 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 ал. 6 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 3 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 483 · Кодекс за застраховането
  • чл. 8 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Девня, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА при участието на секретаря ИСКРА ИЛ. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ХР. ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100419 по описа за 2021 година

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 422 вр. чл.

415 ал. 1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Мого България" ООД, ЕИК: 204009205, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, ПК 1797, р-н „Изгрев”, бул. Д-р Г.

М. Димитров” №16-А, представлявано от Управителя И. Х. Г.а, чрез пълномощник - юрисконсулт К. ИВ. КР. срещу ИВ. ИВ. ИВ., ЕГН:

**********, с адрес: гр. Д., обл. В., пк ***, Община Д., кв. „****, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0009826: 56, 35 лева незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 747, 15 лева незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 0,

82 лева неустойка за забавени плащания за период от 13.04.2020 г. до 24.09.2020 г.; 384,36 лева неустойка за прекратяване по вина на Лизингополучателя; 163, 60 лева разходи за данъчни задължения; 112, 02 лева разходи за платени застрахователни премии; 740 лева разходи за възстановяване на Лизиновия актив; 2 500 лева щети, нанесени по Лизинговия актив по време на ползването му, ведно със 1 законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1028/2020 г. по описа на РС - Девня.

В исковата молба се твърди, че на 15.01.2020 г. между „Мого България"ЕООД /с вписана впоследствие промяна на правната форма в ООД/ в качеството на Лизингодател и ответника ИВ. ИВ. ИВ. в качеството на Лизингополучател е сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0009826. В изпълнение на задълженията си Лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка

„***" модел

„***", идентификационен номер на рама W***, per. № В***НТ и е предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което е съставен приемо предавателен протокол от 16.01.2020 г. Лизингополучателят е заплатил авансова вноска и първоначални разходи по смисъла на приложимите Общи условия, размерът на финансирането е 3 515, 40 лева. Всички съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и приложенията - неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят е поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по предназначение и с грижата на добър стопанин. Договорен е срок от 84 месеца, изтичащ на 13.01.2027 г., съгласно приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен е фиксиран лихвен процент в размер на 41,16 %, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 128, 12 лева. Твърди се, че Лизингополучателят е преустановил плащания по договорения Погасителен план, като последното плащане е постъпило на 10.07.2020 г. Сочи се, че към 26.08.2020 г. неплатени са: вноска №3 по Погасителен план с падеж 13.04.2020 г. до вноска №7 по Погасителен план с падеж 13.08.2020 г.

Предвид допуснатото неизпълнение на договорни задължения

Лизингодателят е отправил изрично изявление за разваляне на договора, получено лично от Лизингополучателя на 26.08.2020 г., въпреки което Лизингополучателят е продължил да ползва лизинговия актив до 24.09.2020 г., на която дата лизинговият актив е върнат във владение на собственика Лизингодател със съставяне на ППП. Сочи се, че на основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив е ползван от Лизингополучателя, последният дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от трета /с падеж 13.04.2020 г./ до осма /с падеж 13.09.2020 г. / включително и част от девета вноска /за период от 14.09.2020 г. До 24.09.2020 г. / в общ размер от 803, 50 лева, в това число главница в размер на 56, 35 лева и възнаградителна лихва в размер на 747, 15 лева. На основание чл. 15.1 от 2 приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на четиринадесета и петнадесета вноска е начислена неустойка в размер на 0, 82 лева към 24.09.2020 г., при съобразяване на нормите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, както следва: за забава в плащането на вноска №3 по погасителен план от 14.07.2020 г. - 0, 16 лева, за забава в плащането на вноска №4 по погасителен план от 14.07.2020 г. - 0,16 лева, за забава в плащането на вноска №5 по погасителен план от 14.07.2020 г.

- 0, 17 лева, за забава в плащането на вноска №6 по погасителен план от 14.07.2020 г. - 0, 18 лева, за забава в плащането на вноска №7 по погасителен план от 13.08.2020 г.- 0, 11 лева, за забава в плащането на вноска №9 по погасителен план от 13.09.2020 г. 0, 04 лева. На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължи на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 384, 36 лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора, формирана като сбор от три месечни вноска, всяка една в размер на 128, 12 лева. На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. 52 - 61 от Закона за местните данъци и такси за 2020 г. в размер на 163 , 60 лева. На основание чл.

8.6. във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователна премия по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" - по полица BG/***на Лев Инс АД, вноска.

Премията е заплатена от собственика на основание чл. 483 от КЗ по сметка на застрахователния брокер –„Брокер Инс“ООД съгласно издадена сметка. На основание чл. 14.4 във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия, Лизингополучателят дължи да възстанови на Лизингодателя направените разходи за възстановяване на владението на Лизинговия актив. За целта, са ползвани услугите на трето лице - „Фиксед асистантс" ЕООД. Съгласно рамков договор за поръчка от 29.05.2017 г. между „Мого България" ЕООД и „Фиксед асистантс" ЕООД дължимото възнаграждение възлиза на 450 лева без ДДС за издирване и изземване на автомобли до 3,5 тона, както и възстановяване на допълнително извършените разходи по поръчката, да която сума е издадена фактура. На основание чл. 14.3 във вр. с чл. 14.2. от Общите условия след изземване на Лизинговия актив ее извършена инспекция, вкючително с технически изпитвания с оценка на необходимите ремонтни дейности по Лизинговия актив. Съгласно приложимите Общи условия, Лизингополучателят е длъжен да върне вещта в състояние, годно за обичайна употреба, с отчитане на обичайното изхабяване, като отговаря за евентуално допълнително нанесени вреди. В съставения при изземване на 24.09.2020 г.

3

ППП е отразено, че при външен оглед на автомобила, същият има драскотини по цялото купе, спукана задна броня и удар отдясно, спукан радиатор, неработеща вентилационна система и климатик, липсваща газова бутилка.

При подорбната инспекция впоследствие са установени съответстващи вреди: драскотини по описани детайли, пораждащи необходимост от пребоядисване, неработещо парно и климатик, теч на масло в двигателя, необходимост от смяна на датчик на колянов вал. Всички констатирани вреди са отразени съответно при формиране на пазарната цена, на която Лизингодателят е успял да реализира вещта, като са довели до спад спрямо пазарната цена на вещ от този тип към съоветния момент. Предвид изложеното, нанесените по време на ползването от Лизингополучателя щети върху Лизинговата вещ са довели до обезценката и и невъзможността собственикът да си възстанови предоставеното финансиране чрез продажба на Лизинговия актив, който служи за обезпечение именно на вземанията по главница. На основание чл. 45 от ЗЗД ищеца претендира посочените вреди, които не са били налице към 16.01.2020 г. /видно от ППП, съставен на тази дата, носещ подписа на ответника /, но са били налице към 24.09.2020 г. и 19.10.2020 г. в размер на 2 500 лева. Сочи, че за тези суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 1028/2020 г. на ДРС, връчена на длъжника съгласно чл. 47 от ГПК, при което на ищеца са дадени указания да предяви настоящия иск за установяване на вземането си. В исковата молба ищецът претендира и съдебно - деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК назначения особен представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Излага подробни аргументи за нищожност на клаузата от лизинговия договор, посочваща годишния процент на разходите като противоречаща на императивната разпоредба на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, предвиждаща максимален предел на годишния процент на разходите.

Счита, че по този начин потребителят е въведен в заблуждение относно цената на предоставената услуга. Сочи, че съгласно чл. 19 ал. 6 ЗПК при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни, какъвто е настоящият случай надвзетите средства над прага по ал. 4 следва да се удържат при последващи плащания по кредита, съгласно чл. 19 ал. 6 от ЗПК. Счита за нищожна, като противоречаща на добрите нрави и клаузата от договора за лизинг, в частта, в която е която е уговорен годишен лихвен процент от 41, 16%, доколкото същия надвишава максимално допустимия, според съдебната практика размер на годишния лихвен процент, с което се създава възможност за неоснователно обогатяване, противно на добрите нрави. По тези съображения, счита, че предявения от ищеца иск за заплащане на договорна лихва в размер на 747, 15 лева следва да се отхвърли като 4 неоснователен. По отношение на иска за възстановяване от лизингополучателя на сумите по сключената „Застраховка гражданска отговорност на автомобилистите” за срока на действие на договора изразява становище, че по делото няма доказателства, от които да е видно, каква е сумата, която е следвало да бъде платена. Претенцията на ищеца за осъждане на ответника да заплати сумата от 740 лева разходи за възстановяване на лизинговия актив особения представител счита за неоснователна, произтичаща от нищожна клауза на чл.8.7.10 от ОУ към договори за финансов лизинг, противоречаща на чл. 10 ал. 2 и чл. 10а ал. 4 от ЗКП.

Отделно счита, че не са представени доказателства за надлежно възникнало вземане за възстановяване на автомобила, доколкото същият е бил предаден преди изтичане на двудневния срок след прекратяване на договора. По отношение на исковата претенция за заплащане на обезщетение за претърпените вреди на лизинговото имущество по време на ползването му от ответника особения представител на ответника счита, че на възстановяване подлежат единствено разходите за установените повреди по автомобила в приемо -предавателния протокол от 24.09.2020 г. Сочи, че голяма част от щетите, които ищеца претендира, посочени в частен документ, между „Мого България“ ООД и „Каре хелп“ ЕООД, с дата 19.10.2020 г. не са посочени в приемо - предавателния протокол от 24.09.2020 г., подписан от ищеца и съпругата на ответника, установени са по - късно, а съгласно чл. 14.3 от ОУ „ Констатираните вреди, вкл. такива, които не са могли да бъдат установени при обикновения оглед при предаването, се отстраняват за сметка на Лизингополучателя по пазарни цени в срок от 5/пет/ дни от подписването на протокола по чл. 14.2 или изпращането на известие до Лизингополучателя, в случай, че вредите са открити по - късно.“ От приложените доказателства не се установява по безспорен начин, че вредите извън посочените в протокола от 24.09.2020 г. са причинени от ответника, поради което и претенцията намира за неоснователна и недоказана. Излага се също в отговора, че по делото не са представени и доказателства каква сума от дължимите месечни вноски ответника е изплатил и каква е останала неизплатена.