Решение № 328 от 26.05.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. Пазарджик , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20205220201558 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „T.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район ***- партер, представлявано от управителя Д.С. Б., против Наказателно постановление № 27 от 20.02.2020 г., издадено от Председателя на Патентно ведомство на Република България, с което за нарушение на чл.65 ал.1 от Закон за промишления дизайн (ЗПД) е наложена имуществена санкция в размер на 2 200 лева и на основание чл.65 ал.34 от ЗПС- предмета на нарушението- два броя интериорни врати са отнети в полза на държавата и са предадени за унищожаване.

В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, поради което се иска неговата отмяна. Прави се искане за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява нито от законовия, нито от процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище, с което се поддържа жалбата, ангажират се доказателства и се излагат аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП.

За въззиваемата страна редовно призована, не се явява законовия представител, не изпраща и процесуален представител. По делото е депозирано писмено становище 1 от упълномощен процесуален представител, в което се излагат доводи за законосъобразност на НП, като се иска неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за установено следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с обжалваното НП при следната приета за установена фактическа обстановка:

На 30.08.2019 г. Л.И. и Н.Б.- експерти от Патентно ведомство на Р България извършили проверка на дейността в търговски обект- магазин „T.“, находящ се в гр.

Пазарджик, на бул. ***, стопанисван от дружество „T.“ ЕООД гр. Варна. Проверката била извършена в присъствието на управителя на търговския обект- Б. М..

При проверката били открити два продукта- интериорни врати, които били изработени чрез копиране на дизайн, попадащ в обхвата на закрила на ЗПД. Било установено от експертите, че едната интериорна врата (обозначена като интериорна врата 1), представлява крило на врата без каса и без брава централно, на което бил разположен плътен хоризонтален елемент в рамка, странично на която от двете страни били разположени вертикални стъклени елементи. Крилото било изпълнено в плътен тъмен цвят, посочен като цвят „орех“. В Патентно ведомство бил регистриран по национален ред промишлен дизайн с рег. № 8809 множествена заявка от 7 /седем/ поддизайна, заявен на 23.01.2019г. публикуван в официалния бюлетин на 15.03.2019г., със срок на закрила до 23.01.2029г. Същият бил регистриран за продукти врати с притежател „Б.“ ООД. Регистрираният дизайн с рег.№ 8809-004 представлявал дизайн на врата с каса и брава, централно на крилото на която е разположен вертикално плътен елемент, съставен от правоъгълни форми, разположени на равни стъпки една от друга. Същият бил обграден от рамка, странично, на която били разположени от двете страни вертикални стъклени елементи. От експертите бил извършен сравнителния анализ между дизайна на намереният продукт врата 1 и промишлен дизайн с рег.№ 8809-004, при който било установено, че са налице различия в част от орнаментите, а именно: при намерения дизайн плътният участък не бил разделен от правоъгълни форми, докато при регистрираният дизайн имало такива. Въпреки тези несъществени различия двата дизайна създавали еднакво цялостно възприятие у информирания потребител. Поради тази причина, експертите счели, че намереният продукт- врата 1 бил изработен чрез копирането на дизайн попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл.18 от ЗПД на дизайн с рег.№ 8809-004.

Другият продукт- интериорна врата (обозначена като интериорна врата 2) представлявал крило на врата без каса и без брава с плътна рамка, централно на която били разположени хоризонтални плътни елементи на равни стъпки един от друг, редуващи се е хоризонтални стъклени елементи. В Патентно ведомство бил регистриран по национален ред промишлен дизайн с рег.№ 8810-002, заявен на 23.01.2019г., публикуван в Официалния бюлетин на 15.03.2019г. със срок на закрила до 23.01.2029г. Същият бил приложен към продукти- врати с притежател „Б.“ ООД.

2

Регистрираният дизайн представлявал крило на врата с каса и брава, централно на която били разположени хоризонтално плътни правоъгълни елементи, на равни стъпки един от друг, редуващи се с хоризонтални стъклени елементи. При извършения от проверяващите експерти сравнителен анализ между дизайна на продукт- врата 2 и дизайн с рег.№ 8810-002, било установено, че имало несъществени различия, а именно: при регистрирания дизайн плътните правоъгълни централно разположени на вратата елементи били по-широки от тези на намерения продукт като при него липсвал и каса, и брава, докато при регистрирания дизайн били включени и тези елементи. Въпреки тези различия експертите счели, че дизайните създавали еднакво цялостно възприятие у информирания потребител и приели, че намереният продукт- врата 2 бил изработен чрез копирането на дизайн, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл.18 от ЗПД на дизайн с рег.№ 8810-002.

При проверката било установено, че продуктите- посочените по горе две интериорни врати били изложени на видно място в търговския обект с обявени продажни цени за брой врата- 284.99 лв.

При проверката не били представени документи, указващи връзката на намерените продукти с притежателя на промишлените дизайни- „Б.“ ООД.

С оглед на така констатираното, св. Л.И.- гл. експерт в Патентното ведомство, съставил срещу дружество „T.“ ЕООД АУАН № 47/30.08.2019 г. на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, за извършено нарушение, а именно използване в търговската дейност по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ЗПД, като предлага на пазара за продажба продукти - 2 бр. интериорни врати, изработени чрез копиране на дизайн, попадащ в обхвата на закрила по смисъла на чл. 18 от ЗПД на промишлен дизайн с per. № 8809-004 и с per. № 8810002, без съгласието на притежателя „Б.“ ООД.

Намерените в хода на проверката две интериорни врати били иззети с Протокол за изземване и задържане на веществени доказателства и стоки, подлежащи на отнемане в полза на държавата, който е неразделна част от Акт №47/30.08.2019г. а именно: врата 1 и врата 2, описани подробно в акта, които били оставени на отговорно пазене в търговския обект.

Впоследствие чрез Община Варна АУАН е връчен на пълномощник на дружеството-нарушител.

В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу съставения АУАН постъпило писмено възражение с вх.№ 69-00550 от 26.09.2019г., в което се твърдяло, че дизайните описани в акта не били нито оригинални, нито нови, както и че било започнало производство по заличаването на дизайните по чл.29 от ЗПД. Направено било и възражение че в случая не следвало да бъде извършвана проверка и да се образува АНП при започнало производство по чл.29 от ЗПД.

АНО не възприел направените възражения и на 20.02.2020 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено на основание чл.58 ал.2 от ЗАНН на 09.06.2020 г.

Във въззивната жалба, обаче се твърди от санкционираното дружество, че управителят на същото е разбрал за издаденото НП след направена справка в НАП по повод образувано изп.дело от публичен изпълнител, като едва на 20.10.2020 г. упълномощен представител на дружеството е получил екземпляр от НП. От АНО не са представени 3 доказателства, с които да се оборят тези твърдения, като съдът ги приема за достоверни. Освен това видно от материалите по АНП, приети като писмени доказателства по делото е, че НП е било изпратено за връчване чрез Община Варна на 04.03.2020 г. С писмо от 05.06.2020 г. зам. Кмета на Общината уведомява ПВ, че на 03.06.2020 г. бил посетен адреса на управление на санкционираното дружество, като било установено че то не се помещавало на този адрес, а именно ***, за което бил изготвен протокол (л.35, л.44). Пак от материалите по преписката (виж АУАН и кореспонденция за връчването му- 64-69, л.140-141) е че, АНО е разполагал с новия известен адрес, на който дружеството може да получава книжата си, а именно- гр.

Варна, бул. ***, на който адрес всъщност е бил изпратен и връчен АУАН.

Доказателства обаче, че на този адрес е изпращано за връчване издаденото НП липсват.

При това положение макар наказаното дружество да не е намерено по седалище и адрес на управление и да има нов адрес, то новият му адрес е известен на АНО и той не е имал основание да извърши връчване на НП по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, още повече че надлежно отбелязване, така както разписва цитираната норма, върху НП не е било направено. При това положение съдът намира, че НП е било надлежно връчено едва на 21.10.2020 г. и с оглед на това, че жалбата е депозирана директно в съда по куриер на 26.10.2020 г. (виж разписка на л.31), т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, то същата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в законоустановения срок, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП и то пред компетентния съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени и веществени доказателства, показанията на свидетелите Л.И. и Н.Б.. Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, като същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени и веществени доказателства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Като инстанция по същество съдът е задължен да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.

Актосъставителят- св. Л.И. заема длъжността главен експерт в Дирекция „Спорове и АНД“ в Патентно ведомство на Р България и като такъв разполага с компетентността 4 да съставя АУАН за нарушения на ЗПД. НП е издадено от Председателя на Патентно ведомство на Р България, който също разполага с компетентността да издава НП за нарушения на ЗПД. Тоест налице е материална компетентност по отношение на съставителите на АУАН и НП. Те разполагат и с т.нар. териториална компетентност, тъй като правомощията им се простират по отношение на извършени на територията на цялата страна нарушения.

Проведеното против дружеството-жалбоподател административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН. При неговото съставяне и връчване обаче са допуснати СПН. АУАН неправилно е съставен в отсъствие на нарушителя, без да са налице основанията за това. Това е така тъй като дружеството-жалбоподател не е било надлежно поканено от актосъставителя чрез неговия законен представител управителя Д.Б.-П.. Отразеното в края на обстоятелствената част на АУАН виж индигиран екземпляр на л.141), че бил проведен разговор с управителя на проверявания търговски обект, който от своя страна бил провел телефонен разговор с управителя на търговското дружество, било установено че никой не можел да присъства на проверката и съставянето на АУАН, не може да бъде прието за надлежна покана на дружеството за съставяне на акта. Първо от така отразеното в АУАН не става ясно чрез кого е било поканено дружеството и за коя дата и място. Очевидно с оглед седалището и адреса на управление на дружеството- в гр. Варна, не би могло да се осигури присъствието на управителя на ТД за датата на проверката, а доказателства за това че е поканен за друга дата и място за съставяне и връчване на АУАН липсват.