Решение № 142 от 21.03.2024, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. Велико Търново, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20234110200727 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от ЕТ „***-*** представлявано по пълномощие от адв. Х. от ВТАК против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504455534, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева. В съдебно заседание, не се явява представител и пълномощник, но се представя писмено становище по същество на делото. Претендира се отмяна на оспорения ЕФ и присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, заема становище, че оспореният електронен фиш е правилен и законосъобразно издаден, в този смисъл подлежащ на потвърждаване. Претендират се юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Атакуваният ЕФ № 8504455534 е издаден за това, че на 19.02.2021 г., в 10:15 часа, в Община В.Търново, за движение по път I-4, км. 133+194, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение с ППС – ВЛЕКАЧ СКАНИЯ Р 620 с рег. № ВТ 1401 КА с технически допустима максимална маса 19000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща допустима максимална маса на състава 44000, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена 1 дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването – квалифицирано като нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на търговеца - жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 2 500 лева.

Нарушението e установено с устройство № 40291, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I - 4, км. 133+194.

От представената по делото тристранно сключен договор между жалбоподателя, „А1 България“ АД и Интелигентни трафик системи е видно, че същият е с отложено плащане като разрешения на жалбоподателя лимит е в размер на 50 000 лева. Същевременно е приета и Фактура № 0426675592, издадена от „А1 България“ АД, за периода 01.02.2021 г. – 28.02.2021 г., видно от която таксите, свързани с Тол – услуги на ЕТ „******“ са в размер на 5 853.72 лева – в размер значително под разрешения на търговеца – жалбоподател кредитен лимит. По делото не са представени писмени доказателства за наличието на формален акт, с който на основание чл. 189ж, ал. 3 от ЗДвП да е бил анулиран оспорения ЕФ, като въззиваемата страна изрично заема становище, че такъв акт не съществува, тъй като според тях електронният фиш следва да се счита за анулиран по силата на закона от момента на внасяне на компенсаторната такса.

Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.

В хода на административно наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при издаване на оспорения ЕФ не е спазен срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Съобразно установената практика на Великотърновския административен съд по идентични казуси и Тълкувателно решение № 4/29.03.2021 г. на ВАС на РБ - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 3/2019 г., приложимо към настоящия казус, се приема, че "откриването" на нарушителя е налице, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира нарушителя. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и от субективна страна. В процесния случай, видно от снимковия материал, който е основание за издаването на оспорения ЕФ, нарушението е станало известно на наказващия орган още на датата на извършването му – 19.02.2021 г. и ЕФ като аналог на наказателното постановление е съставен след изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от заснемане на нарушението - изтекъл на 19.08.2021 г. От приобщените по делото писмени доказателства, не може да се установи и докаже безспорно, кога е издаден 2 атакуваният ЕФ № 8504455534, като в тежест на административнонаказващият орган е да стори това. Индиция, че оспорения ЕФ не е съставен в законоустановения срок, е и обстоятелството, че е издаден по образец , утвърден със Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г. на А“ПИ“, както и че същият е връчен на жалбоподателя на 05.04.2023 г. Съгласно императивната разпоредба на чл.

34, ал.

3 от

ЗАНН образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта, а според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се преклудира възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. В този смисъл настоящата инстанция приема, че издаването на ЕФ, респективно НП след изтичането на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на административнонаказателното производство и представлява достатъчно основание за отмяна на оспорения ЕФ като незаконосъобразно издаден. В тази връзка съдът не споделя доводите на въззиваемата страна, че ЕФ не може да се приравнява по форма, съдържание, реквизити и срокове нито към АУАН, нито към НП и по отношение на него са неприложими сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В редица свои решения Великотърновският административен съд излага, че приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона. Аргумент в тази насока е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.

В този смисъл оспореният ЕФ е незаконосъобразен и като такъв подлежи на отмяна.

Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. Предвид изхода от делото – отмяна на атакувания ЕФ, разноските за един адвокат се възстановяват от органа издал отменения акт и с оглед отправеното искане за присъждане на разноски, съдът на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 36 от ЗА вр. чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да уважи претенцията на жалбоподателя за разноски в размер на 550 лева, която сума е минималния такъв.

3

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504455534, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, с който на ЕТ „******“, с ЕИК 202276768, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2 500 лева, като незаконосъобразен.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на ЕТ „******“, с ЕИК 202276768 сумата от 550 лева, представляваща разноски за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския административен съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4