Решение № 18393 от 01.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18393 гр. София, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от М. ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20251110154607 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

И щ е ц ъ т „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД е предявил срещу М. Д. Ф., осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 372,05 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Овча купел, бл. ... аб. № 336935, за период от 01.05.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 97,10 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за период от 15.08.2023 г. до 01.08.2025 г., сумата от 16,06 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2022 г. до 31.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 11.12.2025 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,58 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за период от 15.08.2022 г. до 01.08.2025 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане, защото ответникът има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до топлоснабдения имот за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на 1 периода, за който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата за дялово разпределение, за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което длъжникът е в забава. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил от ответника чрез упълномощения адвокат, който оспорва предявените искове. Оспорва, че има качеството на наследник на Л. П. П., тъй като се е отказала от наследството на последния, освен това сочи, че е бил наемател в процесния имот, който не е негова собственост.

Евентуално възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „НЕЛБО“ АД, ЕИК 175367099, взема становище, че предявените искове са основателни.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, вр. с чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото основание, че сградата, в която се намира имотът, e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница за извършената услуга за дялово разпределение, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на ответника, е да установи, че наследодателят на ответника е бил собственик на топлоснабдения недвижим имот, както и факта на приемане на наследството от ответника направо или по опис. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

В настоящия случай, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, както безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената дата, изготвяне на фактурите и тяхното оповестяване по реда, предвиден в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана услугата дялово разпределение за процесния период, както и количеството и стойността на доставената топлинна енергия и на цената на дяловото 2 разпределение за процесния период.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Според Тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие могат да бъдат и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Между страните не е спорно и се установява от представеното и прието по делото заявление-декларация Образец 1 за откриване на партида, подадено от Л. П. П., починал на 23.03.2023 г., че последният е имал качеството на потребител на топлинна енергия до датата на неговата смърт, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Овча купел, ... с абонатен № 336935, тъй като е направил искане за откриване на партида на негово име, а не като собственик или титуляр на вещно право на ползване върху имота, за установяване на които обстоятелства не са представени доказателства, като ищецът поддържа претенцията срещу неговата дъщеря – М. Д. Ф., за която твърди, че има качеството на потребител на топлинна енергия като собственик на имота за периода след смъртта на нейния баща, съответно, че отговаря за задълженията, възникнали в тежест на наследодателя й преди неговата смърт, които са част от пасива на откритото наследство.

Според Решение № 95 от 09.07.2024 г. по гр. дело № 1515/2023 г. на II ТО на ВКС, открито наследство не е прието, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН. До приемането на наследството то е незаето (вакантно), като решаващият съдебен състав е изложил мотиви, че съгласно тълкувателното разяснение по т. 14 от ППВС № 4/30.10.1964 г. приемането на наследството може да стане мълчаливо - с конклудентни действия, когато от тези действия на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството. Този въпрос е фактически и подлежи на установяване съобразно конкретните обстоятелства по 3 съответното дело. В мотивите по т. 2 от ТР № 1/23.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 1/2021 г., ОСГК е изяснено, че при действащата система на приемане на наследството до момента, в който призованият към наследяване не обективира волята си да приеме наследството, е налице незаето (вакантно) наследство, при което все още не е ясно кой е субект на включените в състава му имуществени права и задължения. До приемането на наследството призованите към наследяване (наследниците по закон) не се легитимират като носители на наследствените права и задължения, поради което те нито са материалноправно легитимирани да предявяват иск за наследствени вземания, нито могат да отговарят по искове за наследствени задължения, а и не могат да се разпореждат с наследствени права.

Отказът от наследство е изричен формален акт на разпореждане с откритото наследство като съвкупност от имуществени права и задължения, принадлежащи на наследодателя. По своето правно естество то представлява едностранна формална сделка, която е неотменима и поражда конститутивното действие, към което волеизявлението на призованото към наследяване лице е насочено - с вписването на отказа в особената книга по чл. 49 ЗН, в предписаната от правната норма на чл. 52 ЗН форма за действителност. Съгласно определение № 85/20.04.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 799/2022 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, до вписването на отказа в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН частта, припадаща се на призования към наследяване, съставлява незаето (вакантно) наследство, като включените в него имуществени права и задължения нямат носител.

От представеното от ищеца и прието като писмено доказателство съдебно удостоверение, издадено от Софийски районен съд (л. 34) се установява, че ответницата М.

Д. Ф. е заявила изрично, че се отказва от наследството на Л. П. П., част от което са и пасивите, предмет на спора – възникналите в тежест на потребителя на топлинна енергия задължения за заплащане на ТЕ и дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 23.03.2023 г. Отказът от наследството на починалия е вписан в книгата по чл. 49 от ЗН (л.

57), като по делото не са събрани доказателства, от които да се установява ответницата да е приела оставеното наследство изрично по реда на чл. 49, ал. 1 ЗН или мълчаливо по смисъла на чл. 49, ал. 2 от ЗН, преди вписания отказ.

Ето защо М. Д. Ф. не отговаря за задължението на Л. П. П., произтичащо от облигационно отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., както и лично като собственик на топлоснабден имот след 23.03.2023 г., поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответницата има право на разноските по делото. Същата е сторила разноски за адвокат в размер на 200 лева, платени в брой по договор за правна защита и съдействие № 068733 от 22.01.2026 г. (л. 54), плащането на които не е оспорено, а и се установява съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.

Ето защо, на ответника следа да бъде присъдена сумата в размер на 102,26 евро, на основание чл. 11, ал. 2 във вр. с чл. 5 и чл. 12 от Закона за въвеждане на еврото в Република 4

България.

Мотивиран от горното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу М. Д. Ф., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „..., искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 372,05 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. Овча купел, бл. ... аб.