Решение № 8885 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8885 гр. София, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110113610 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на И. Е. Т., подадена чрез адв Б. Й. срещу „Ти Би Аи Банк“ ЕАД, с която е установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че сключеният между тях договорът за потребителски кредит No ************* от 05.07.2024г. е недеиствителен поради противоречието му със закона.

В исковата молба се твърди, че на 05.07.2024 г. между И. Е. Т. в качеството му на кредитополучател и „ТИ БИ АИ БАНК“ ЕАД – в качеството му на кредитодател е сключен договор за потребителски кредит No *************, по силата на които кредитодателят предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 10 700 лв. Договорено било, че годишният процент на разходите е 28, 21 %, но ищецът твърди, че същият не включва разходите за допълнителни услуги, свързани с договора, а именно за застрахователна премия в размер на 3 809, 40 лв. Според ищеца макар в съдържанието на чл.

19 от сключения договор за потребителски кредит да е посочено, че застраховката не е условие за сключването, фактически това е така. Твърди, че при възникване на договорните отношения били предварително обозначени полетата, които кредитополучателят следвало да зачертае. Счита, че макар кредитодателят да не третира застрахователната премия като елемент от размера на кредита, я е добавил в размера на главницата и е посочил дължимата сума от 14 509, 40 лв. Сочи, че не става ясно как се изчилява възнаградителната лихва по кредита, така че общодължимата сума по кредита да възлиза на 26 340, 14 лв. Счита, че договорът не отговаря на изискванията за валидност, защото не е посочено при какви допускания е изчислен ГПР. Твърди, че застрахователната премия по конкретния договор е 1 разход, които следва да бъде включен с ГПР. Поддържа, че инкорпорираният в договора погасителен план не съдържа разбивка на задълженията, които се погасяват с всяка погасителна вноска. Твърди, че договорът не е сключен по ясен и разбираем начин, така че креидтополучателят да може да направи информиран извод за бъдещите си задължения.

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 вр. чл. 60, ал. 6 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД, подаден чрез юрисконсулт З., в които исковата молба се оспорва като неоснователна. Ответникът твърди, че договорът е сключен по реда на Закона за предосатвяне на финсови услуги от разстояние чрез мобилно приложение на банката, като подписването му се е осъществило с приравнено на електронен подпис изявление по Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги чрез система от логове, като всички документи на кредитополучателя били предоставени електронно в шрифт Ariаl Narrow с размер на шрифта 12. Счита, че сключеният договор отговаря на всички законоустановени изисквания в ЗПКр за валидност. Твърди, че ГПР е изчислен законосъобразно и поддържа, че дори да не е изчислен правилно приложима е разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПКр, а това не се отразява на деиствителността на целия договор. Счита, че липсва основание за включване на застрахователната премия в ГПР, но дори да бъде включена ГПР е в размер на 49, 21 %, който е законосъобразен. Поддържа, че застраховката представлява услуга, предоставена по искане на застрахования, поради което и тя не представлява разход по кредита, тъи като не е условие за сключването му. Моли за отхвърляне на предявения иск. В условията на евентуалност в случаи, че искът бъде уважен прави възражение за прихващане на бъдещото вземане за разноски на ищеца с дължимата по сключения договор за кредит дължима сума от ищеца кредитополучател. Сочи, че към момента на предявяване на иска ищецът е заплатил по кредита сума в размер на 3 951, 01 лв., като разликата с чистата стоиност на кредита от 10 700 лв. е 6 748, 91 лв. и това е дължимата сума по договора.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между И. Е. Т. и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е сключен Договор потребителски кредит No ************* от 05.07.2024 г., по силата на кои то на И. Е. Т. е предоставена в заем от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД сумата от 10 700 лв., а в договора е посочен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер от 28, 21 %, като в същия не е включена застрахователната премия като разход.

От приетия като писмено доказателство Договор за потребителски кредит No ************* от 05.07.2024 г. се установява, че ответникът в качеството му на кредитодател се задължил да предостави на ищеца в качеството му на кредитополучател в заем сумата в размер на 10 700 лева, като съгласно договора общият размер на кредита е 14 509, 40 лв., от които 10 700 лв. представляват парична сума – потребителски кредит за 2 общо ползване, а 3 809, 40 лв. – застрахователна премия по рискова застраховка BANK ЖИВОТ АГЕНТ, която не е изплатена на кредитополучателя, а е преведена директно от кредитора на застрахователя и е включена в главницата по кредита. Договорът е сключен със срок на погасяване 60 месеца, при 60месечни погасителни вноски, от които първите 59 вноски с размер от 439, 01 лв. и последна изравнителна вноска с размер от 438, 55 лева с краен падеж 15.09.2029 г. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 26, 53 %, както и ГПР в размер на 28, 21 %, като общата сума, дължима от потребителя за целия срок на договора, възлиза на 26 340, 14 лв. Погасителният план е приложен като неразделна част от договора, като в него лихвата се начислява върху цялата сума от 14 509, 40 лв., без да е направена самостоятелна разбивка на реално предоставената парична сума и финансираната застрахователна премия. Съгласно чл. 19 от сключения договор при сключването му потребителят не е длъжен да сключва застраховка, по свое желание и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент без обаче това да е задължително условие за сключване на договора. Към договора е приложен Стандартен европейски формуляр и приет като доказателство по делото, както и заявление-декларация за установяване на договорни отношения.

Като писмено доказателство по делото е приет застрахователен сертификат № 1*************2024 от 05.07.2024 г. за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и Допълнителни медицински услуги „Второ медицинско мнение“ и „Програма за превенция на здравето, обективиращ, че ищецът е застрахован по посочените програми от „Кардиф Животосзастраховане, Клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, чрез застрахователния агент „Ти Би Аи Банк“ ЕАД и удостоверяващ сключването на договор за Застраховка на кредита във връзка с процесния договор за потребителски кредит. От съдържанието на сертификата се установява, че застраховано лице е кредитополучателят, а ползващо лице по застраховката е кредиторът до размера на непогасените задължения по кредита. Застраховката е със срок, съвпадащ със срока на договора за кредит, като покритието е обвързано с изпълнението на задълженията по кредита. В сертификата е посочена еднократна застрахователна премия в размер на 3 809, 40 лв., която се финансира чрез кредита, не се изплаща на застрахованото лице и служи за обезпечаване на вземанията на кредитора при настъпване на застрахователносъбитие.

Като съобрази установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е установителен за прогласяване на недеиствителност на Договор потребителски кредит No ************* от 05.07.2024 г., с с правно основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит вр. чл. 26, ал.1, предл. 1от Закона за задълженията и договорите поради противоречие със закона.

Ответното дружество „Ти Би Аи Банк“ ЕАД е банка, а ищецът е физическо лице, за 3 което няма данни при сключването на процесния договор да е деиствало в рамките на своята професионална или търговска деиност. Следователно, при сключването на договора ищецът е деиствал в качеството на "търговец" по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 13, т.

2 ДР на ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител" съобразно легалната дефиниция, дадена в §13, т. 1 ДР на ЗЗП. Доколкото няма данни да е налице друга отрицателна предпоставка, предвидена в чл. 4 ЗПК, процесният договор за кредит е в приложното поле на Закона за потребителския кредит.

Съгласно чл. 9 ЗПКр договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недеиствителен.

В случая са наведени твърдения за нищожност на договора поради противоречие с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, а именно, че в Договор потребителски кредит No ************* от 05.07.2024 г. не е посочен коректно годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 28, 21 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е изпълнено. Видно от съдържанието на договора за кредит обаче в главницата освен предоставената в заем за потребителски нужди парична сума е включена и застрахователната премия по сключената застраховка, обективирана в приложения застрахователен сертификат.

Съгласно Решение от 21 април 2016 г. по делото С-377/14, СЕС приема, че член 3, буква л) и член 10, § 2 от Директива 2008/48, както и точка I от приложение I към Директивата трябва да се тълкуват в смисъл, че общият размер на кредита и размерът на усвояването включват всички предоставени на разположение на потребителя суми и поради това не включват тези, които заемодателят използва за покриване на свързаните със съответния кредит разходи и които на практика не се изплащат на потребителя. В същия смисъл е и практиката на ВКС (Определение No 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. No 578/2022 г., III г. о., ГК), която приема, че застрахователната премия представлява разход, които следва да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недеиствителност на договора на основание чл. 22 от ЗПК. Фактически в случая застрахователната премия не представлява сума, която се предоставя реално на потребителя, а се заплаща на застрахователя директно от кредитодателя, но за сметка на потребителя.

Следователно застраховката, съобразно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, представлява част от разходите по кредита и следва да бъде включена в ГПР, а не да се оформя като част от 4 главницата, което е подвеждащо за потребителя и има за цел заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща ограничаване размера на ГПР.