Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10043 от 28.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 11445/2025
Вид
Определение № 10043
Подписан
28.02.2025
Състав
БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 102а, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 118 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • §13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
  • § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10043 гр. София, 28.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110111445 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 118 ГПК.

Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 70034/26.02.2025г. на СРС, подадена от Р. Д. М. чрез адв. Н. Р. срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Иска се да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 3779452/25.02.2020г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 26.02.2020г., а при условия на евентуалност – да се прогласят за нищожни клаузите, предвиждащи обезпечаване на кредита чрез предоставяне на поръчителство. Предявен е и иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лева, представляваща получена без основание неустойка по договорите.

Твърденията в исковата молба приложенията към нея аргументират извода, че се касае за потребителски спор, свързан с качеството на ищеца като страна по облигационно отношение с потребителски характер по договор за потребителски кредит и акцесорен договор за поръчителство към него. Единствено основанието, от което произтичат отношенията между страните (в случая потребителски/о договор/правоотношение) е от значение за качеството потребител на едно физическо лице (Определение № 188/16.01.2020г. по ч.т.д.2502/2019г. на ВКС, ІІт.о.), като този му характер се запазва и при спор за наличието и действителността на потребителското правоотношение, включително относно развалянето/прекратяването/прогласяване нищожността на такъв договор.

Преценката за това дали се касае за иск на или срещу потребител следва да се извърши при зачитане на общата легална дефиниция на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗПотр или въз основа на легални определения на същото понятие в други закони, когато са приложими по съответния правен спор – например § 1, т. 20 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, в чл. 9, ал. 3 от Закона за потребителския кредит и др.

Посоченото общо определение на понятието „потребител“ отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗПотр вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че, като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗПотр понятие „потребител“ се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. “б“ от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което, като страна по договор, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Категоричен отговор на въпроса кога страна по сключен договор с търговец е потребител, е даден в редица решения на Съда на Европейския съюз.

Според него потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности. Преценката дали са налице тези отличителни качества на физическото лице – съконтрагент, се дължи от съда, сезиран с конкретен правен спор, произтичащ от/или свързан със сключен договор с търговец. За да установи дали се касае за потребителски договор, съдът трябва да прецени характера и целта на сключения договор, както и всички конкретни обстоятелства и доказателства. При извод, че при сключването на договор с търговец физическото лице е действало извън рамките на своята търговска или професионална дейност и за цели от частен характер, то възникналият 1 правен спор следва да се разгледа по реда на общия исков ред за гражданските дела, в какъвто смисъл е чл. 113 ГПК. При спор, възникнал от потребителски договор, включително тогава, когато в същината на спора лежи въпросът дали този договор или клауза от него са действителни, дали е породил правни последици и дали между страните е налице облигационно отношение по него, следва да се приложат не само транспонираните в националното законодателство специални материалноправни норми, гарантиращи по-силна и ефективна защита на правата и интересите на потребителите, но и да се съблюдават заложените основни принципи и цели в първичното право на Европейския съюз /чл. 4, § 2, б. е, чл. 12, 114 и 169 ДФЕС и чл. 38 от Хартата на основните права на ЕС/, както и директно приложимите норми от европейски регламенти, установяващи различни мерки за защита на потребителите (арг. ТР 3/2019-2022-ОСГТК).

Ищецът има качеството на потребител на предоставяните от ответниците услуги по смисъла на §13, т. 1 ЗЗПотр, съответно ответникът има качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗПотр. Предвид обстоятелството, че в конкретния случай физическото лице ползва услуга, която не е установено да е предназначена за извършване от него на търговска или професионална дейност, то приложение намира и нормата на чл. 113 ГПК (така Определение № 44/07.02.2022г. по ч.т.д. № 83/2022г. на ВКС, І т.о.), включително установената с нея местна подсъдност на спора.

Съгласно чл. 113 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния. Така определената местна подсъдност е задължителна и за нея съдът следи и служебно до първото по делото заседание – чл. 119, ал. 3 ГПК. Видно от извършената справка в НБД „Население“, от 2017г. ищецът е с настоящ адрес: област Софийска, община Драгоман, град Драгоман, ул. „Пирин“ № 1. Оттук компетентен да разгледа делото е Районният съд в град Сливница.

Поради тези причини настоящото производство пред Софийския районен съд следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в град Сливница.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 11445/2025г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Сливница.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищеца чрез адв. Р..

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2