Решение № 245 от 31.05.2021, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Търговище , 31.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Боряна С. Петрова при участието на секретаря Ивалина С. Станкова като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело № 20203530101053 по описа за 2020 година

Предявен е иск за намаляване на дарствено разпореждане, с правно основание чл.30 от ЗН. При условията на кумулативност е предявен и иск за делба на дарения имот.

Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответниците са наследници на В. Г. Ц. б.ж. на гр.Търговище, починал на 20.03.2018 г. и съпругата му Б.П.Х., починала на 23.09.2018 година. Наследодателите са нейни родители.

Ответниците са наследници по заместване на своя баща Г.В. Ц.- син на общите наследодатели, починал на 03.09.2010 година. През 2006 година В.Ц. и съпругата му Б.Х. са дарили на сина си Г. Ц., собствения си имот, находящ се в гр.Търговище, ул.“В.Л.“, № .... ет... ап.... Твърди, че това е единствен имот на наследодателите. С извършеното дарение, родителите и са накърнили запазената част, която тя има от наследството им. Нейната запазена част от наследството е в размер на 1/3. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да възстанови запазената и част от наследството на нейните родители, като намали извършеното дарение. Така ще възникне съсобственост между нея и ответниците по отношение на имота, поради което моли същия да бъде допуснат до делба при квоти 1/3 ид.ч. за всеки един от тях.

Правото си на отговор упражни ответникът В.Ц.. Същия оспорва 1 предявения иск за намаляване на дарственото разпореждане, извършено в полза на неговия баща. След смъртта на баща си живее в имота и е полагал грижи за общите наследодатели. Извършил е редица подобрения в имота, които са увеличили стойността му с 5 000 лв. освен горното навежда възражение, че ищцата не е приела наследството на родителите си по опис, поради което не може да упражни правата си по чл.30 от ЗН. По отношение на имуществото на наследодателите, установил, че дядо му В. Г. Ц. е притежавал по наследство две ниви, в землището на с.У., общ.О., които също са част от наследствената маса. Моли искът да бъде отхвърлен. По отношение на иска за делба на имота твърди, че липсва съсобственост с ищцата и също моли този иск да бъде отхвърлен.

Ответницата Б.Б. не упражни правото си на отговор. В съдебно заседание заяви становище за неоснователност на предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът призна за установено следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници, страните са наследници на В. Г. Ц., починал на 20.03.2018 година и Б. П. Х. починала на 23.09.3018 година. Ищцата е тяхна дъщеря. Наследодателите са имали и друго дете Г.В. Ц., починал преди тях, на 03.10.2010 година.

Ответниците Г. Ц. и Б.Б., са негови деца- наследници на общите наследодатели по заместване.

С нотариален акт за дарение № ...., том IV, дело № 950/2006 година наследодателите В. Г. Ц. и Б.П.Х. са дарили на сина си Г. Н. Ц. собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Т., ул.“В.Л.“, №.., вх..., ет..., ап.., със застроена площ 61.15 кв.м. с идентификатор ***, построен в сграда с идентификатор ***, находяща се в поземлен имот с идентификатор ***, при съседи за обект : на същия етаж ***; ***; под обекта ***; над обекта

***, ведно с избено помещение № 9, с площ от 8.12 кв.м.при граници : от север магазин 1; юг- изба № 2; от запад-коридор; от изтоктр.площ, ведно с 5.883% ид.ч. от общите части на сградата и съответното право на строеж върху терена.

2

Наследодателят Г. Ц. Х. е притежавал по наследство от неговия баща, следните имоти : Нива с площ от 8.498 дка в местността "Ени Ер", четвърта категория, имот с № 004007 в землището на село У., при граници: нива № 004006, нива № 004010, нива № 004009, нива № 004008, третокласен път № 000037 на Държавата, полски път № 000007 на Община Омуртаг и Нива с площ от 7.011 дка в местността "Под селото", четвърта категория, имот с № 007009 в землището на с. Угледно. Община Омуртаг, при граници: нива № 007008, нива № 007002, нива № 007010, Полски път на община Омуртаг № 000010. От тези недвижими имоти, съгласно приложеното на л.40 от делото удостоверение за наследници, наследодателят на страните притежава 1/2 ид.ч.

По делото бяха изслушани показанията на свидетелите М. М., Ц. Я. и Н.

Я., сочени от ответника В.Ц.. Независимо, че показанията на засягат факти, относими към иска за делба и то във фазата по нейното извършване, то тези показания следва да бъдат обсъдени. От показанията на свидетелите се установява по категоричен начин, че този ответник живее в имота повече от десет години. Той е живял в имота преди още баща му да почине. След неговата смърт, вече със семейството си е продължил да живее в имота. В имота са живели и общите на страните наследодатели. Ответникът е полагал за тях пълни и всестранни грижи, стараел се е да задоволява всички техни потребности, включително и нуждата им от лечение. И двамата са страдали от болести, които са налагали постоянно и непрекъснато лечение, което ответникът им е осигурявал. Ответникът, след смъртта на неговия баща е извършил редица подобрения в имота. Извършил е ремонт в банята, сменил е дограмата в имота, сменил е ел. и ВиК инсталацията в имота, извършил е ремонт в кухнята, коридора и терасата на апартамента. Създал е както за семейството си, така и за баба си и дядо си много добри условия за живот.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото те са незаинтересовани от изхода на спора.

По делото беше изготвена техническа експертиза, която съдът възприема изцяло. Съгласно тази експертиза стойността на апратамента, предмет на дарението, към момента на извършването ме у била 59 000 лв.

Стойността на нивата с площ от 7.011 дек., в местността „Под село“, в землището на с.У., общ.О. е 4 000 лв., а стойността на нивата с площ от 8.498 дек., в местността „Ени Ер“ е 5 000 лв. Извършените в апартамента 3 подобрения към 2018 година са на стойност 10 276.37 лв., като те са повишили стойността на имота с 6 000 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН за възстановяване на накърнени запазена част от дарения имот, същия е допустим, а по същество основателен. Безспорно, в случая е, че ищцата като наследник с право на запазена част има право да иска намаляване на разпореждането за дарение и възстановяване на тази част. Това съгласно нормата на закона са низходящите - децата на починалия, които са призовани към наследяване, и са приели наследството. Правната норма на чл. 30 ал. 1 от ЗН им осигурява възможността да допълнят до пълния размер или въобще – да възстановят отнетата изцяло, своя запазена част от имуществото на наследодателя, с което той се е разпоредил чрез дарението. Законът определя запазената част като "част от наследството" или "част от имуществото на наследодателя - чл.28 и 29 ал.3 и чл.29 ал.1 от ЗН. Запазената част представлява една квота, един дял от наследството, взето като правна съвкупност. За да се определи какъв е конкретният размер на запазената част в дадено наследство, според чл.31 трябва да се оценят имуществата, които влизат в наследството, към момента на смъртта, като се извадят задълженията в наследството и увеличението на наследството по чл.12, ал.2 от ЗН. След което да се прибавят даренията извършени от наследодателя и оценката им се прибавя към това, което остава към имуществото. В резултат на тези действия се получава една стойност - масата по чл.31 от ЗН и тя представлява една парична сума. От тази маса се определя запазената част. От чл.30 от ЗН става ясно, че запазената част е накърнена и може да се иска възстановяването й, само ако наследникът не може да я получи от свободните наследствени имущества, след като приспадне от нея всичко, което е получил от наследодателя безвъзмездно. Важно е да се отбележи, че запазената част и наследствения дял не са едно и също нещо. Запазената част не е накърнена, ако наследодателят с даренията и завещанията не е превишил стойността на разполагаемата част. Наследодателят, който иска да облагодетелствува трети лица с разполагаемата част, може да им завещае до размера на стойността й каквито имущества намери за добре.

4

В конкретния случай наследодателите и двамата са дарили свой имот на едното си дете- техният син. Последният е починал преди тях, поради което в наследството се замества от неговите деца- ответниците в процеса.

Възражението на ответника В.Ц. е, че за да упражни правата си по чл.30 от ЗН по отношение на тях, ищцата е следвало да приеме наследството по опис, но това не е сторено в установените по закон срокове. Съдът не споделя това възражение. Наследниците на надареното лице са легитимирани да отговарят по предявеното спрямо тях право по чл. 30 ЗН. В случая надареният е низходящ на дарителя, поради което попада в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя. С оглед на това, неговите низходящите също попадат в кръга на непосредствено призованите към наследството на дарителя по право на заместване (чл. 10, ал. 1 ЗН) и по отношение на тях упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН не се предпоставя от приемане на наследството по опис. В този смисъл е Решение № 81 от 20.04.2012 година по гр.дело № 937 /2011 година на ВКС.

Другото релевирано възражение от страна на ответника В.Ц., изключващо правото на ищцата по чл.30 от ЗН е придобиването на имота от него по силата на изтекла придобивна давност. Въпреки, че изрично в отговора си ответникът не се е позовал на този придобивен способ, а това прави едва със становището си по съществото на спора, за пълнота на изложението следва да се посочи следното- за иска по чл.30, ал.1 ЗН е ирелевантно направеното възражение, че ответникът придобил имота по давност, като го е владял непрекъснато и необезпокоявано от момента на смъртта на надареното лице- неговия баща и до момента. Този факт не отменя акта на дарствено разпореждане, в резултат на което, ако не е налице имущество, което да удовлетвори запазената част на ищцата, следва да бъде редуцирано. Давността по чл.79 ЗС е способ за придобиване на вещни права в случаите когато собственикът не ги упражнява, а фактически тяхното съдържание в определения от закона период от време се упражнява от трето лице-владелец. Основен принцип в правото е, че придобивна давност не тече спрямо лице, което не може да защити правото си на собственост. Този принцип защитава само собственик, който поради обективни обстоятелства не може да упражнява и защитава правото си, но не и трети лица, които биха могли да придобият права върху същия имот чрез упражняване на субективно 5 потестативно право. При дарение на недвижим имот собствеността преминава по силата на гражданскоправната сделка от дарителя към надарения. Ако с това дарение е накърнена запазената част на наследник със запазена част, за последния в момента на откриване на наследството на дарителя възниква правото да поиска възстановяването й чрез намаляване на дарението. По отношение на това лице давността не тече до момента на откриване на наследството (в тази връзка Р 150/25.11.2016г. по гр.д.1818/2016 на II г.о. на ВКС). Наследството е открито през 2018 година, поради което до предявяването на иска- 27.08.2021 година не е изтекла нито кратката, нито пълната давност.

Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. В случая и двамата наследодатели са дарили на едното си дете.

Пръв е починал бащата В.Ц.- на 20.03.2018 година, а майката е починала след това- на 23.09.2018 година. Поради горното следва да се изчисли размера на наследствената маса, останала след смъртта на всеки един от двамата наследодатели. За да се определи разполагаемата част на наследодателя В.Ц. и запазената част на ищцата М.С., следва да се определи една обща маса от наследството, в която към момента на откриването, влизат единствено получените от него в наследство земеделски земи в землището на с.У., общ.О.. Стойността на тези земи е общо 9 000 лв., като наследодателят на страните е притежавал 1/2 ид.ч. от тях, която е на стойност 4 500 лв. В наследството не е имало задължения, както и увеличения по чл.12 от ЗН, доколкото подобренията са извършени в дарения имот. Към тази маса следва да се прибави и процесното дарение. Не се спори, че имотът предмет на дарението е бил в режим на СИО на двамата наследодатели. Доколкото цената на този имот към момента на откриване на наследството е била 59 000 лв., то в наследствената маса в паричен еквивалент, следва да се прибави сумата от 29 500 лв. Останалото след дарението свободно имущество, от което ищцата би могла да се удовлетвори са земеделските земи и то от тях тя получава 1/3 ид.ч., в паричен еквивалент 1 500 лв. Това всъщност е свободното имущество от наследството, което би могла да получи.