Решение № 392 от 19.08.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 392 гр. С , 19.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20211110208825 по описа за 2021 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „Ф.Ф.”ЕООД, ЕИК ХХХХ, представлявано от Б.А.Б., против

Наказателно постановление

(НП)

№

530889F543392/11.08.2020г., издадено от Л.П.Х. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ - С в Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредба № Н-18), вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се оспорват фактическите констатации на административнонаказващия орган и законосъобразността и правилността на издадените от него актове. Излагат се съображения, че съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като мястото на извършване на нарушението не е формулирано изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетвори изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда. На отделно основание са споделени доводи за наличието на предпоставки за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и третиране на случая като маловажен. Моли се за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт. Алтернативно се отправя искане за намаляване размера на 1 наложената санкция.

В съдебно заседание жалбоподателят „Ф.Ф.”ЕООД, редовно призован, се представлява от адв. Б., който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Моли да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна Централно управление (ЦУ) на НАП, редовно призована, се представлява от юрк. Й., която оспорва жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити за нейната редовност, което обуславя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

„Ф.Ф.”ЕООД е търговец, регистриран в Търговския регистър, с ЕИК ХХХХ, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к.“Д“, ул. „А.“ №1.

Управител на дружеството бил Б.А.Б.. Дейността на същото била свързана с търговия с плодове и зеленчуци. За нуждите на упражняваната търговска дейност дружеството стопанисвало „търговски обект“, по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – склад, находящ се на горепосочения адрес.

На 09.03.2020г., в 09:05 часа била извършена проверка от инспектори по приходите към ЦУ на НАП– свидетеля Т. ЕМ. М. и колегата му Л.Н.А., на склада, стопанисван от „Ф.Ф.”ЕООД. На място бил установен работник на дружеството, изпълняващ длъжността „продавач консултант“ – В.Б..

Служители на приходната администрация се легитимирали и пристъпили към изпълнение на контролната дейност, за нуждите на която изискали документи, свързани с реализираната търговия.

В обекта било установено наличието на фискално устройство (ФУ) модел „Датекс DP 150”, с индивидуален номер DT766550 и фискална памет №02766550. То било регистрирано в съответния офис на ТД на НАП-С, с потвърждение №4133002/28.03.2019г. Контролните органи изискали от продавач- консултанта да състави писмен опис на наличните парични средства в касата на обекта, за което той попълнила предоставена му бланка.

В нея отразил като фактическа наличност сумата от 477,00 лева. След това контролните органи изкарали дневен финансов отчет без нулиране от фискалното устройство с №0001797/09.03.2020г., като от отразените в него данни установили, че общият оборот за деня към този момент в обекта 2 съобразно разчетеното като налично от фискалното устройство възлиза на сумата от 522,89 лева. Установена била разлика между отчетената от ФУ и фактически наличната суми, която възлизала на 45,89 лева. Така контролните органи констатирали, че търговецът не е изпълнил задължението си да отбележи всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажба /начална сума в касата, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ във фискалното устройство, експлоатирано в обекта, в случая чрез операцията „служебно изведени“ суми, каквато функция то притежавало.

Резултатите от проверката били обективирани в протокол серия АА №0405566 от 09.03.2020г., в който били описани и съответни документи (съставени и иззети при проверката). В същия била вписана изрична покана, управителят или упълномощено от него лице да се яви в сградата на ЦУ на НАП за съставяне на АУАН.

На 07.04.2020г. пълномощник на управителя на дружеството – ПЛ.Н., се явил в сградата на ЦУ на НАП. В негово присъствие и в това на служители на НАП в качеството на свидетели – М.Д. Д. и И.В.Г., свид. М., след като преценил, че от дружеството „Ф.Ф.”ЕООД е извършено административно нарушение, съставил АУАН № F543392/07.04.2020г. В него били описани фактологията на нарушението и неговата правна квалификация – нарушение на нормата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил подписан от актосъставителя и свидетелите по него, като бил връчен на управителя на дружеството на същата дата. В съответната графа от бланката на АУАН пълномощникът на дружеството – въззивник не вписал възражения.

Такива в писмена форма не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на посочения АУАН, на 11.08.2020г., било издадено и атакуваното НП №530889-F543392/11.08.2020г. от Л.П.Х. – Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – С в Централно управление на Национална Агенция за Приходите (НАП), с което на основание чл.185, ал.2, вр.ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция” в размер на 500,00 (петстотин) лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н18/13.12.2006г на МФ, вр.чл.118, ал.4 от ЗДДС.

Препис от санкционния акт е връчен на законния представител на въззивника на 25.05.2021г., видно от приложената по делото разписка за доставяне. Жалбата срещу него била депозирана на 01.06.2021г. (съобразно клеймо върху товарителница на пощенски оператор) чрез наказващия орган.

Горната фактическа обстановка се извежда въз основа на събрани по делото писмени и гласни доказателства: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания от съда свидетел Т.М. /актосъставител/ и приобщените към доказателствения материал по надлежния ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: разписка за връчване на НП, пълномощни за процесуално представителство, протокол за извършена проверка сер. АА №0405566 от 09.03.2020г., дневен Х - отчет от фискално устройство с пореден № 0001797/09.03.2020г., опис на наличните парични средства от 3

09.03.2020г., обяснение от В.М.Б., пълномощни за процесуално представителство, писмен отговор от ТД на НАП-С, заведен с вх. № 25830/12.07.2021г., Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП.

Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителя М., като непротиворечиви и кореспондиращи си с останалите приети за достоверни и относими към предмета на доказване материали. Те позволяват да се проследи хронологията на контролната дейност, респ. поставените в нея акценти и реда за събиране на относимите доказателства. Свидетелят последователно и логически свързано отразява фактите, възприети непосредствено в качеството му на орган по приходите при извършената проверка на място в стопанисвания от жалбоподателя склад, вида и съдържанието на проверените документи, удостоверени идентично и в изготвения протокол за извършена проверка, както и констатираните в хода на контролната дейност обстоятелства, в частност установената отрицателна разлика между засечената фактическата касова наличност и тази, разчетена по данни от фискалното устройство. В тази връзка заявява, че пред него служител на дружеството е изброил наличната в касата сума, изводимо като факт и от приложения към материалите по делото опис на парични средства в касата. Проверяващият уточнява и размера на установената разлика в касата на склада, възлизаща на 45,89 лева. Депозираните от свидетеля сведения не са фрагментарни и не указват наличие на заинтересованост и изопачаване на споделените факти. Независимо от неговата служебна ангажираност към структурата, към която принадлежи и административнонаказващият орган, съдът не намира аргументи, с които да обоснове недостоверност на съдържащата се в предадената от свидетеля информация. Още повече, когато тя кореспондира и с изводимите от другите доказателствени източници факти (в частност с протокола от проверка, описа на наличните средства в касата, фискалния отчет). Поради това съдът се доверява на така обсъжданите показания и ги поставя в основата на своите изводи по съществото на делото.

Приетият за установен факт, свързан с намерената в търговския обект касова наличност, се потвърждава и от приложения по делото опис на паричните средства, изготвен именно от служител на дружеството, изброил същите в присъствието на проверяващите – факт, удостоверен и в показанията на свид. М.. Допълнителна увереност в правилността на извода за отсъствието на въведени данни в паметта на фискалното устройство позволява и надлежно приложеният към преписката дневен финансов отчет.

Признание за този факт се съдържа и в писмените обяснения на продавачконсултанта в обекта, макар причините за установената разлика този съд да намира неубедителни, както поради отсъствие на данни в тяхна подкрепа, така и предвид различието между ангажираната в тях стойност и тази, която в действителност е установена като неотразена.

Допълнително изясняват фактическата обстановка и валидните писмени доказателства по делото – протокол за извършена проверка, Заповед на 4

Изпълнителния директор на НАП, като същите са в унисон помежду си и с показанията на свидетелите, което и по аргумент от нормата на чл.305, ал.3 от НПК не налага подробно и отделно обсъждане. Цялостният анализ на писмените и гласните доказателства по делото водят този съд до еднозначни и категорични фактически изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдът извърши служебна проверка относно компетентността на органите и длъжностните лица, които са съставили АУАН, респ. са издали НП. Видно от разпоредбата на чл.193, ал.2 от ЗДДС, актовете за установяване на административни нарушения се съставят от органите по приходите, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или упълномощено от него длъжностно лице. Правомощието на органите по приходите да образуват административнонаказателни производства за неспазване разпоредбите на ЗДДС и да съставят АУАН, произтича от законовата разпоредба, което не налага делегирането му с нарочен акт.