Решение № 1861 от 12.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1861 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20211100108250 по описа за 2021 година

Делото е образувано по предявен от Г. Т. Г. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл. 2 ал. 2 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 150 000 лева за неимуществени вреди, настъпили вследствие обвинение в извършване на престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 198 ал. 1 във вр. с чл. 26 от НК, по което ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда.

Ищецът Г. Т. Г. излага, че на 15.07.2016 г. бил задържан за проверка на документи и му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ с определение на Пловдивския окръжен съд от 19.07.2016 г. Впоследствие, на 18.01.2017 г. от Окръжна прокуратура Пловдив бил внесен обвинителен акт, с който на ищеца били повдигнати обвинения за шест грабежа от шест възрастни жени с причиняване на средни телесни повреди, съответно на 16.05.2016г, на 18.05.2016г., на 19.05.2020г., на 22.05.2016г., на 28.05.2016г, на 11.07.2016г., квалифицирани като престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 във вр. с чл.198 ал. 1 и чл. 26 от НК. Проведено съдебно производство по образуваното НОХД № 118/2017 г. приключило с оправдателна присъда № 76 от 25.09.2017г. на Окръжен съд Пловдив. Присъдата била частично отменена от Пловдивския апелативен съд, който признал ищеца за виновен само за деянието на 11.07.2016 г. и му наложил наказание лишаване от свобода за срок от 7 години. С решение №161/01.11.2018г. по н. д. №782/2018г. на ВКС била отменена присъда №3/19.03.2018г. на Пловдивския апелативен съд. След връщане на делото, с решение №22 по внохд №575/2018г. от 07.02.2019г. на Пловдивски апелативен съд била потвърдена оправдателна присъда №76/25.09.2017г. по нохд. №18/2017г. на Окръжен съд Пловдив, с която ищецът бил признат за невинен по всичките шест грабежа, включително и в частта на извършено инкриминирано деяние на 11.07.2016г.

Ищецът твърди, че общата продължителност на наказателното 1 производство била една година и седем месеца, в който период мярката „задържане под стража“ не била изменена година и два месеца, до 25.09.2017 г., когато била изменена в „подписка“ до края на съдебното производство.

Ищецът твърди, че задържането му било поради негови устни самопризнания, направени от страх, след психологически натиск. Задържането му било съпроводено с морални и физически вреди и унижения. Позовава се на извършени според него процесуални нарушения при разследването и предоставяне на адвокатска защита. Обвиненията срещу ищеца били публично разгласени, с което той бил унижен. Публикуваните снимки на ищеца послужили на един от свидетелите да посочи ищеца като извършител на грабежа. Публикациите били повод за извършване на дейяствие разпознаване, което било основание за поврдигане на обвиненията, които станали обществено известни. По време на задържането ищецът понесъл тормоз, който влошил физическото и психическото му здраве. При задържането му не било съобразено заболяването му от параноидна шизофрения и вследствие задържането и до момента изпадал в състояние на силна тревожност. По време на престоя си в ареста и в затвора търпял физически болки и страдания, без да получи своевременно лекарска помощ и търпял малтретиране от други лица. В резултат на описаното, след освобождаването си ищецът не можел да се освободи от причиненият му стрес, изпадал в депресии и се чувствал публично унижен Стресът от наказателния процес и мярката за неотклонение, допринесъл за влошаване на здравословното състояние на ищеца, което се изразявало във високо кръвно налягане. На основание описаните обстоятелства, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди вследствие повдигнатото незаконосъобразно и недоказано обвинение и свързаното с него задържане, което ограничило правото му на свободно придвижване и му причинило физически и емоционални увреждания.

На основание изложените обстоятелства, в исковата молба е направено искане до съда да осъди ответника П. на Р. Б. да заплати на ищеца Г. Т. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лева, ведно със законна лихва до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът П. на Р. Б. оспорва иска със следните възражения:

- възражения за недоказаност на неимуществените вреди;

- възражение за приключване на наказателното производство в разумен срок и за законосъобразност на действията, извършени от разследващите органи;

- за завишеност на размера на претендираното обезщетение.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:

На 16.05.2016 г. в III РУ на МВР гр. Пловдив е започнало досъдебно производство № 224/2016 г. срещу неизвестен извършител за извършен на 16.05.2016 г. в гр. Пловдив грабеж на портфейл със сумата от 150 лева от З.Щ.С. 82 годишна – престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК. С две постановления от 18.07.2016 г. и едно постановление от 27.07.2016 г. на 2 прокурор в Пловдивската районна прокуратура, с това досъдебно производство били обединени ДП № 228/2016 г., ДП № 230/2016 г., ДП № 235/2016 г., ДП № 278/2016 г. на III РУ на МВР, ДП № 253/2016 г. и ДП № 325/2016 г. на IV РУ на МВР. След проведени разпити на свидетели и разпознавания на лице, при които част от пострадалите са го посочили за извършител, ищецът Г. Т. Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК с постановление от 16.07.2016 г. на разследващ полицай при III РУ на МВР гр. Пловдив. На 18.07.2016 г. ищецът е бил повторно привлечен като обвиняем за престъпление с горната правна квалификация, извършено при условията на чл. 26 от НК, като в постановлението са описани общо пет деяния: съответно на 16.05.2016 г., 19.05.2016 г., 22.05.2016 г., 28.05.2016 г. и 19.06.2016 г. Постановленията са предявени на обвиняемия и същият е разпитан с участието на служебен защитник. На 11.11.2016 г. ищецът отново бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 26 от НК – грабеж при условията на продължавано престъпление, като в постановлението били описани общо шест деяния, съответно на 16.05.2016 г., 18.05.2016 г., 19.05.2016 г., 22.05.2016 г., 28.05.2016 г. и 11.07.2016 г., две от които – на 28.05.2016 г. и на 11.07.2016 г., били придружени със средна телесна повреда.

Постановлението е предявено с участието на служебния защитник и при отказ на обвиняемия да го подпише, както и последващия протокол за разпит (ДП том I л. 36-37). Производството е било предявено на 05.12.2016 г. с участието на адвокат Д.З. (ДП том I I л. 295). Производството е приключено на 07.12.2016 г. с мнение „за съд“ (ДП том II л. 296).

Досъдебното производство е внесено в Пловдивския окръжен съд с обвинителен акт от 18.01.2017 г., с който на ищеца било повдигнато обвинение в престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 във вр. с чл. 198 ал. 1 и чл. 26 ал. 1 от НК. По внесения обвинителен акт било образувано НОХД № 118/2017 г. на ПОС. С разпореждане № 297 от 23.01.2017 г. съдията докладчик е извършил действията по действалите към тази дата чл. 254-256 (отм.) от НПК и е насрочил предварително изслушване на страните по реда на глава XXVII от НПК. Разглеждането на делото е проведено по общия ред, след като ищецът в качеството му на подсъдим е отказал разглеждане по реда на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на 28.02.2017 г.

(протокол стр. 2, ОХ том I л. 119). В първото по делото заседание на 28.02.2017 г. съдът е дал ход на делото, и ход на съдебното следствие по общия ред. Делото е било разгледано общо в 7 заседания: на 28.02.2017 г., 15.03.2017 г., 26.04.2017 г., 15.05.2017 г., 27.06.2017 г., 03.08.2017 г. и 25.09.2017 г. В съдебно заседание на 25.09.2017 г. съдът е приключил съдебното следствие и дал ход на съдебните прения. С присъда № 76 от 25.09.2017 г. съдът признал подсъдимия Г. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение.

Срещу първоинстанционната присъда на 27.09.2017 г. бил подаден протест от зам.окръжния прокурор при Окръжна прокуратура Пловдив, по който било образувано ВНОХД № 647/2017 г. на Пловдивския апелативен съд. Делото е разгледано в две заседания – на 05.02.2018 г. и на 19.03.2018 г., 3 в което били разпитани свидетели. На същата дата въззивният съд приключил съдебното следствие и изслушал съдебните прения. С присъда № 3 от 19.03.2018 г. Пловдивският апелативен съд отменил частично първоинстанционната оправдателна присъда и вместо това признал подсъдимия Г. Т. Г. за виновен в извършване на 11.07.2016 г. в гр. Пловдив на грабеж с причиняване на средна телесна на Т.И.И. – престъпление по чл. 199 ал. 1 т. 3 във вр. с чл .198 ал. 1 от НК, като го осъдил на седем години лишаване от свобода. Въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда в останалата част. Срещу въззивната присъда била подадена на 19.03.2018 г. касационна жалба от защитника на подсъдимия, конкретизирана с допъмлнително изложение на 02.07.2018 г., по която било образувано наказателно дело № 782/2018 г. на ВКС I н.о.Делото е разгледано в едно заседание на 14.09.2018 г. С решение № 161 от 01.11.2018 г. ВКС отменил въззивната присъда в отменителната и осъдителната част и върнал делото на ПАС за ново разглеждане. Новообразуваното ВНОХД № 575/2018 г. е било разгледано в съдебно заседание на 13.12.2018 г. С решение № 22 от 07.02.2019 г. Пловдивският апелативен съд потвърдил първоинстанцинонната оправдателна присъда. Решението е влязло в сила на 01.03.2019 г.

Общата продължителност на наказателното производство срещу ищеца била 2 години 7 месеца и 13 дни, считано от датата на привличането на лицето като обвиняем 16.07.2016 г. до влизането на присъдата в сила на 01.03.2019 г.

Във връзка с образуваното наказателно производство, по отношение на ищеца Г. Т. Г. са били взети следните мерки за административна принуда по ЗМВР и мерки за процесуална принуда по НПК:

Първоначално ищецът Г. Т. Г. е бил задържан от органите на МВР на 14.07.2016 г. За задържането е издадена заповед рег. № 441зз-153 от 14.07.2016 г. от полицейски служител в IV РУ на МВР Пловдив, в която като час на задържане е посочен 22:45 ч. (ОХ том I л. 197). Като основание за задържането е посочен чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а като фактическо основание – „лицето е извършител на престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК“. Следствени действия с ищеца са започнали на 15.07.2016 г. с извършване на разпознавания на лице по реда на чл. 171 от НПК , съответно в 9:45-9:55 ч.

(ДП том I л. 75), в 11:10-11:20 ч. (ДП том I л. 73), в 15:20-15:30 ч. (ДП том I л.

55), в 15:40-15:50 ч. (ДП том I л. 85). В заповедта за задържане от 14.07.2016 г. е отбелязано, че лицето е освободено в 21:00 ч. на 15.07.2016 г. На същата дата 15.07.2016 г. в 21:30 ч. е издадена заповед рег. № 438зз-191 от служител на III РУ на МВР гр. Пловдив за задържане на ищеца по чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, с фактическо основание „заподозрян като извършител на престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК (ДП том I л. 48). На задържания е бил направен личен обиск, в който е описана като иззета сива платнена раница с намиращи се в нея лични вещи, без опис на вещите в раницата (ДП том I л. 49).

С постановление на прокурор в ПРП от 16.07.2016 г., издадено след привличане на лицето като обвиняем (ДП том I л. 37) ищецът е бил задържан за срок от 72 часа за подаване на искане до районния съд за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“. Мярка за неотклонение „задържане 4 под стража“ е взета с определение от 19.07.2016 г. по ЧНД № 4528/2016 г. на Пловдивския районен съд (НОХД № 118/2017 г. ПОС том III л. 511-514). По искане на обвиняемия, мярката за неотклонение в досъдебното производство е била предмет на проверка по реда на чл. 65 от НПК и нейното изменение е било отказано с протоколно определение от 15.11.2016 г. по ЧНД № 2539/2016 г. на ПОС, потвърдено с определение от 22.11.2016 г. по ВЧНД № 632/2016 г. на ПАС. В съдебната фаза, мярката за неотклонение е била предмет на проверка от съдията докладчик по реда на чл. 256 (отм.) от НПК с разпореждането от 23.01.2017 г. за насрочване. След насрочване на делото, защитникът на подсъдимия е направил искане за изменение на мярка за неотклонение, по което искане било насрочено и проведено съдебно заседание на 09.02.2017 г. и допуснати доказателства. Назначена е съдебнопсихиатрична експертиза със задачи дали подсъдимият страда от психично заболяване, може ли да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и при наличие на психично заболяване, налага ли се специализирано лечение и възможно ли е да бъде провеждано в следствения арест и затвора гр. Пловдив. Заседанието е било отложено за 28.02.2017 г. В съдебно заседание на 28.02.2017 г. е бил даден ход на делото и ход на съдебното следствие, с прочитане на обвинителния акт и събиране на доказателства, без съдът да се произнесе по искането за изменение на мярката за неотклонение. С определение в съдебно заседание на 26.04.2017 г.